Решение № 1204 от 27.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1204 гр. Пловдив , 27.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Тихомира П. Калчева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20215330204140 по описа за 2021 година Производството e по чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Обжалвано е Наказателно постановление

№ 36-0000446 от

28.05.2021г. издадено от И.Ц. –*** на РД „Автомобилна администрация“ гр.

Пловдив, с което на „ Вазовски машиностроителни заводи“ Булстат 129007111 е наложено административно наказание „Имуществена санкция „в размер на 200 /двеста / лв. за нарушение на чл.6ал.7т.3 буква „а“ от Наредба №11 от 31.10.2002г на МТС .

По съображения, изложени в жалбата си – „Вазовски машиностроителни заводи“ЕАД представлявано от изп.*** И.Г. моли съда да отмени НП. Редовно призован за съдебно заседание, не се явява, а се представлява от процесуалния си представител-юрисконсулт С. ,който поддържа аргументите в жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

По делото е постъпило становище, в което са изложени съображения във връзка с обжалваното НП и подадената срещу него жалба.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени 1 поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 16.04.2021г ГФО на дружеството е заверен .Като справката за доказване на финансовата стабилност е входирана на дата 28.04.2021г.с вх№ 30-13-23-3695 /28.04.2021г.В резултат на това на Вазовски машиностроителни заводи“ЕАД е издаден АУАН , а впоследствие и НП , с което на Вазовски машиностроителни заводи“ Булстат 129007111 е наложено административно наказание „Имуществена санкция „в размер на 2 0 0 /двеста / лв. за нарушение на чл.6ал.7т.3 буква „а“ от Наредба №11 от 31.10.2002г на МТС ,на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателствени средства – заверен отчет за приходите и разходите от 16.04.2021г,счетоводния баланс отчет за собствения капитал и други с дата на заверка 16.04.2021г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Съгласно правната норма на чл. 91, ал.1 от ЗАП контролът по прилагането на ЗАП при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация се осъществява от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на вътрешните работи, като следващата ал.2 определя, че този контрол се осъществява чрез Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" /ИА "АА"/. Длъжностните лица на ИА "АА" имат право на достъп до гаражите, сервизите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 и а.2 от ЗАП в процесния случай компетентни лица да издават наказателни постановления са 2 министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или определени от него длъжностни лица. От приложената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. се установява че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е упражнил правомощието си да делегира компетентност на различни длъжностни лица ,включително и на Директор на РД „АА“-Пловдив .Какъвто е и конкретния случай.

Жалбоподателят“Вазовски машиностроителни заводи“ЕАД е наказан за извършено нарушение на чл.6 ал.7т.3буква „ а“ от Наредба №11 от 31.10.2002г на МТС съгласно нормата чл. 6, ал.7, т.3 "а" от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари , лицата по чл. 2, ал.1 /измежду които безспорно попада и Вазовски машиностроителни заводи ЕАД / имат задължение всяка година да доказват своята финансова стабилност, като срокът за това формулиран в същата правна норма е 10-дневен и тече от съставянето на годишния финансов отчет, заверен от регистриран одитор, за последния отчетен период, който в случая е изготвен на 16.02.2021г. В случая не е достатъчно единствено и само да е съставен ГФО /което безспорно следва да бъде сторено до 31.03. на следващата година – чл. 37 от ЗСч/, но следва същият в случаите когато това е задължително да бъде и заверен от регистриран одитор / чл. 38 от ЗСч/, като от тази дата ще започне да тече и срокът по чл. 6, ал.7, т.3 б"а" от Наредба № 11/31.10.2002 г. Съгласно чл. 2 от Закона за независимия финансов одит /ЗНФО/ независимият финансов одит е съвкупност от необходими и взаимносвързани процедури, определени от Международните одиторски стандарти, въз основа на които се изразява независимо мнение за достоверността във всички аспекти на същественост на финансовите отчети, изготвени в съответствие с българското счетоводно законодателство. В този смисъл, за да може да изрази независимо одиторско мнение, регистрираният одитор трябва да получи от ръководството на предприятието вече изготвен ГФО. Представянето на финансовия отчет се извършва заедно с отчета за управлението и всяка друга информация, която предоставя към одитирания отчет. Чл. 13, ал.1 от ЗНФО ,предвижда заключенията на регистрирания одитор след извършения независим финансов одит се отразяват в одиторски доклад, който одиторският доклад трябва да съдържа ясно изразено мнение върху одитирания финансов отчет като цяло съгласно /ал.4/, като изразеното 3 мнение върху финансовия отчет се удостоверява от: 1. регистрирания одитор, ако издава одиторски доклад лично от свое име - с личния му подпис и печат /ал.5, т.1/, а съобразно изискването на ал.6 "Подписът и печатът се поставят върху одиторския доклад и върху счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите/отчета за доходите, отчета за паричните потоци и отчета за собствения капитал /съставляващи съставните части на ГФО съгласно чл. 26 от ЗСч, които е изразено независимото одиторско мнение".За да започне да тече срокът чл. 6, ал.7, т.3 б."а" от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. , не е достатъчно единствено и само е съставен ГФО съгласно изискванията на ЗСч, а е необходимо и същият този ГФО да е заверен от регистриран одитор, след извършен независим финансов одит в случаите когато това е задължително /чл. 38 от ЗСч/ по реда на ЗНФО.Срокът по чл. 6, ал.7, т.3 б."а" от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. започва да тече от момента на заверяване на ГФО – в случая от 16.04.2021г.От тази дата е започнал да тече срокът по чл. 6, ал.7, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за изпълнение на задължението за доказване на финансова стабилност и същият е изтекъл на 26.04.2021 г., поради което касаторът като не е подал заявление до този срок.Това е с танало на 28.04.2021г., както правилно е прието в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е извършил вмененото му нарушение. Отговорността на касатора е била ангажирана на основание специално предвидената норма - чл. 105, ал. 1 ЗАвП . Обстоятелството, че е посочено, че е издадено на основание чл. 53 ЗАНН/вместо по чл.83 от ЗАНН/ не нарушава правото на защита на касатора, тъй като се разбира защо е било санкционирано.

Неоснователни са доводите в жалбата ,че не става ясно кой нормативен акт е нарушен предвид неговото съкращение и абревиатура – МТС съкращението ,не било ясно от кой нормативен акт е и по този начин нарушава правото на защита на жалбоподателя.Според настоящия съд напълно ясна е както законовата норма въз основа, на която е определена отговорността ,така и нормативния акт ,от който е цитираната норма.И в този смисъл не са нарушени правата на жалбоподателя както и най-вече не е засегнато правото му на защита.

В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата незаконосъобразност. В съставения АУАН е дадено точно описание на 4 извършеното административно нарушение и са посочени конкретните нарушени законови разпоредби и е наложено съответното наказание .

С това ,което обаче се съгласява настоящия съд ,е ,че АНО не е преценил в достатъчна степен възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Направено е искане в жалбата в конкретния случай да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Според настоящия състав, тази възможност е налице.Това е така, защото се касае за формално нарушение ,при което от значение е неспазването на дадения в закона срок.Предвид обаче краткото закъснение от страна на жалбоподателя,неангажирането на доказателства от страна на въззиваемата страна за други нарушения от страна на дружествотокоито да докажат недобросъвестност на същото ,както и липсата на настъпили вредни последици.Като тези обстоятелства не са съобразени,не са преценени смекчаващите вината обстоятелства и не е изследван въпроса за тежестта на самото нарушение. Ето,защо при конкретния случай се разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението от съответния вид. Изводът е ,че тези обстоятелства дават основание да е възможно да се иска по-благоприятно третиране на субекта.И съдът счита ,че може да се приложи чл.28 от ЗАНН и наказателното постановление да бъде отменено на това основание.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е Изпълнителна агенция Автомобилна администрация. Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна 5 сложност на делото,факта,че същото е протекло в едно съдебно заседание , съдът приема, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минималния му размер от 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №36-0000446 от 28.05.2021г. издадено от И.Ц. –*** на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на „ Вазовски машиностроителни заводи“ Булстат 129007111 е наложено административно наказание „Имуществена санкция „в размер на 200 /двеста / лв. за нарушение на чл.6ал.7т.3 буква „а“ от Наредба №11 от 31.10.2002г на МТС

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ София да заплати на Вазовски машиностроителни заводи“ Булстат 129007111 сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6