Решение № 10531 от 05.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10531 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110101237 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „*********“ ЕАД срещу Е. Е. Д., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, с абон.

№ 37032, а именно: сумата от 26.93 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м. 11.2020 г., ведно със законната лихва от 22.08.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 9.14 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 06.08.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50437/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за имота, като клиентът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „**************” ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който признава възникването на процесните задължения, но твърди, че ги е платил.

Третото лице – помагач на ищеца „**************“ ЕООД не изразява становище по делото.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50437/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Предвид изложените от ищеца фактически твърдения съдът намира, че предявените искове са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковите претенции се обуславя от доказването от ищеца на следните предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; изискуемост на вземането; изпадането на ответника в забава по отношение на главното задължение; размера на обезщетението за забава.

В случая с Определение № 15387/01.04.2025 г., в което е обективиран проектът за доклад, допълнен с протоколно определение от 15.05.2025 г. и приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни следните обстоятелства: наличието през исковия период на договорно отношение между ищеца и ответника за доставка на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот; реалната доставка на топлинна енергия в имота през исковия период, цената на която възлиза на претендираната сума; изпадането на ответника в забава по отношение на главницата с период на забава и размер на обезщетението за забава съобразно посоченото в исковата молба; плащането в хода на процеса от ответника на ищеца на сумата от 139 лв., с която са погасени процесните задължения.

Следователно по делото е установено възникването на процесните вземания на ищеца срещу ответника, както и тяхното погасяване чрез плащане.

Извършеното в хода на исковото производство плащане на процесните вземания следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

След като плащането е извършено в хода на исковото производство, се налага извод, че ответникът е станала повод за завеждане на делото, поради което той следва да понесе отговорността за разноските. Този извод не се влияе от изложените от ответника съображения, че не е дал повод за завеждане на делото, защото не е уведомен за задълженията, доколкото в ищцовите общи условия е предвиден срок за тяхното плащане, респ. изпращането на покана от дружеството не е необходимо.

2

В случая ищецът признава, че с полученото плащане са погасени и вземанията му за разноски за заповедното и за исковото производства и за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство. Следователно останало е непогасено единствено вземането му за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Неговият размер съдът определя на 100 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от „*********“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, срещу Е. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: с. ***********, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, с абон. № 37032, а именно: сумата от 26.93 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м. 11.2020 г., ведно със законната лихва от 22.08.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 9.14 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 06.08.2024 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50437/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.

ОСЪЖДА Е. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: с. ***********, да заплати на „*********“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултското възнаграждение за исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „**************“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3