Решение № 16665 от 10.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16665 гр. *****, 10.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110154121 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от ищеца „************“ ЕАД осъдителни искове срещу К. Д. Х. , Ф. К. Х. и М. Д. Х. с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца по отношение на топлоснабден имот с аб.

№ ********, находящ се в гр. ********** , апартамент на втори етаж , сумите ,както следва : по отношение на Ф. Х. – 1/3 , а именно - 1575,24лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.

12.21г. до м. 04.23г. , заедно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането , 305,42лева – мораторна лихва за забава върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.22г.- 27.08.24г., както и сума за дялово разпределение за периода м.

12.21г.- м. 04.23г. в размер на 15,41лева главница, заедно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането , и 3,59лв. мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение за периода от 15.02.22г. до 27.08.24г.; по отношение на К. Х. – 1/3 , а именно - 1575,24лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 12.21г. до м. 04.23г. , заедно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането , 305,42лева – мораторна лихва за забава върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.22г.- 27.08.24г., както и сума за дялово разпределение за периода 1 м. 12.21г.- м. 04.23г. в размер на 15,41лева главница, заедно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането , и 3,59лв. мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение за периода от 15.02.22г. до 27.08.24г.; по отношение на М. Х. - 1/3 , а именно - 1575,24лева главница, 1 Рег.№ 22420 / 21.05.2025 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Vanya Borisova Ivanova-Zgurova на 21.05.2025 г. в 15:17:02 ч., SOFIA REGIONAL COURT на 21.05.2025 г. в 15:17:05 ч. представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 12.21г. до м. 04.23г. , заедно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането , 305,42лева – мораторна лихва за забава върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.22г.- 27.08.24г., както и сума за дялово разпределение за периода м. 12.21г.- м. 04.23г. в размер на 15,41лева главница, заедно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането , и 3,59лв. мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение за периода от 15.02.22г. до 27.08.24г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот, собственост на ответниците, топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответниците са в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника К. Д.

Х., с който представя доказателства за сключено споразумение за разсрочено заплащане на суми към ищцовото дружество , както и фискален бон за заплатена в полза на ищеца сума в размер на 1855,50лева. Ангажира писмено становище, че ще изплати изцяло задължението по настоящото гражданско дело , включително дължимото от останалите двама ответници към ищцовото дружество.

2

Ответниците М. Д. Х. и Ф. К. Х. не са депозирали отговор на исковата молба и не са взели становище по предявените срещу тях искове.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът Ф. К. Х. , чрез пълномощника си адв. Д. от САК , признава и не оспорва фактите относно доставена до имота топлинна енергия, както и че същата не е заплатена. В хода на устните състезания взема становище относно възможността за погасяване на задълженията за период от около 2- 3 месеца , като счита, че ищецът няма интерес от продължаване на производството, доколкото е налице постигнато извънсъдебно споразумение за разсрочено заплащане на задължението.

С изрична писмена молба-становище, докладвана в проведеното по делото открито съдебно заседание, неоспорена от страните, ищцовото дружество поддържа , че действително на 24.01.25г. е постигнато споразумение между ответника К. Д. Х. и дружеството за разсрочено заплащане на задължението, предмет на настоящото съдебно производство.

Ищецът поддържа, че с постъпилото на 24.01.25г. плащане в размер на 1855,50лв. от страна на ответника, е погасено част от задължението за главница за топлинна енергия и услуга дялово разпределение в размер на 442,45лева;мораторна лихва върху главница за топлинна енергия и услуга дялово разпределение в размер на 927,05лева;законна лихва в размер на 245,12лева и съдебни разноски в размер на 240,88лева. Ищецът поддържа, че е останала непогасена главница за топлинна енергия в размер на 4329,50лева , както и че не са постъпили други плащания от ответниците до датата на входиране на молбата-05.06.25г. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

3

Представено по делото е саморъчно завещание от Н. Х.а от 06.02.13г., обявено с протокол от 21.07.15г. на нот. Д.Д.,у рег. №*** на НК и р-н на действие СРС , от което се установява, че същата е завещала на правнука си – ответника Ф. К. Х. собствения си недвижим имот- именно процесния апартамент , на ***********. Видно от приобщеното удостоверение за наследници на Н. Х.а , същата е починала на 27.05.15г. и е оставила за свои законни наследници-Д. К. Х.- син и Р. П.- дъщеря. С Решение от 13.12.2016г., влязло в сила на 06.02.17г., по гр.д. 16829/15г. по описа на СГС, 19 с-в, , са възстановени запазените части на Д. К. Х. и Р. П. от наследството на Н. Г. Х.а , в размер на по 1/3 идеални части в полза на Д. Х. и Р. П. посредством намаляване на извършеното универсално завещателно разпореждане от 06.02.2013г., обявено с протокол от 21.07.15г. на нот. Д.Д. с рег. №***, с което Н. Х.а е завещала на правнука си –отв. Ф. К. Х. своя недвижим имотпроцесното жилище. От представения към исковата молба НА за дарение на недвижим имот №163, т.1, рег. №3769, д.138 от 21г. на нот. А. Г. с рег. №*** на НК и р-н на действие СРС се установява, че на 06.12.21г. Р. К. П. дарява на своя брат Д. К. Х. собствената си, придобита по наследство, 1/3 идеална част от недвижимия имот в гр. ************3 – Втори жилищен етаж от жилищна сграда на ********** в гр. ***** . Видно от приложена справка по реда на Наредба 14/18.11.09г. /л.63 от делото/ Д. Х. е починал на 17.02.23г., като е оставил за свои законни наследници ответника К. Д. Х. – син, и ответника М.

Д. Х.- син.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си 4 качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приложените по делото и описани по-горе писмени доказателства се установява принадлежността на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот по отношение на ответниците при посочените с исковата молба и уточняващата такава квоти.

При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР, ответниците като собственици на процесния имот се явяват клиенти /потребители/ на топлинна енергия за процесния имот и като такива се намират в облигационно правоотношение с ищцовото дружество.

Наличието на облигационно отношение не се оспорва от ответниците , нито са наведени аргументи по отношение на неговата валидност.

Както бе посочено по-горе, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). ОУ са влезли в сила, доколкото са публикувани (чл. 150, ал.2 от ЗЕ) и по делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни за упражнено право на възражение срещу Общите условия (чл. 150, ал.3 от ЗЕ).

От събраните писмени доказателства се установява, че процесният имот се намира в сграда, която е присъединена към топлофикационната мрежа, а и това не се оспорва от страните, дори се признава от двама от ответниците изрично- от страна на отв. К. Х. и Ф. Х.. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл.

153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела /радиаторите/ в имота си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно ТР № 2/2016 г. от 5

25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГТК на ВКС, стойността на ТЕ за сградна инсталация се дължи дори да не се ползва ТЕ за отопление на имота.

В мотивите на ОСГК на ВКС е посочено по отношение на доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост, че искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г,) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. В този смисъл е и приетото от СЕС по съединени дела № № С-708/17 и С725/17, предмет на което е разпоредбата на чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС на ЕП и на Съвета, съгласно който потребителят е освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана доставка на стоки вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или цифрово съдържание или предоставяне на услуга, която не е поръчана. Според решението чл. 27 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. В решението СЕС изрично е посочил, че съгласно член 3, параграф 5 от Директива 2011/83 същата не засяга националното общо договорно право, относно правилата относно действителността, сключването или действието на договора, доколкото аспектите на общото договорно право не са уредени в тази директива.