Решение № 165 от 10.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Пловдив, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ив. Андреева

Членове:

Весела Ив. Евстатиева

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно административно наказателно дело № 20225300601013 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.7 от УБДХ.

С решение № 1192 от 07.06.2022г., постановено по АНД № 3214 / 2022г. по описа на Районен съд-***, на нарушителя И. Г. С. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева за проява на дребно хулиганство на основание чл.1 ал.1 т.1 от Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/.

Против решението е постъпила жалба от нарушителя, в която заявява, че не е доволен от първоинстанционния съдебен акт. Прави искане за отмяна на атакуваното решение и оправдаването му. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно уведомен. Не се явява и негов процесуален представител.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на обжалваното решение, взе предвид становищата на страните, и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес и е процесуално допустима, подадена е в предвидения 24-часов срок от обявяване на решението на първия съд.

От фактическа страна се установява, че на *** *** гражданка Г.М. управлявала автомобил „***“ с *** рег. № *** в гр.*** в района на кръстовището с кръгово движение на *** - ***. Тя извършила неправилна маневра като от най-дясна лента направила ляв завой, 1 при което била засечена от автомобил марка и модел „***“ с Рег. № ***, управляван от И. Г.

С., в който се возела и дъщеря му Г. С.А. Подразнен от шофирането на *** гражданка същият започнал да й дава сигнали да спре след района на кръстовището в посока запад по *** и да я притиска с автомобила си, при което М. преустановила движението си и отбила, а нарушителят С. спрял пред нея. Той излезнал от автомобила си, отишъл до нейния и започнал да й дири сметка за начина по който шофирала в града. Между двамата възникнал словесен конфликт на *** и *** език, но до физическо насилие не се стигнало.

Описаната фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, който е направил обоснован анализ на приобщените по делото доказателствени източници, които се споделят напълно от настоящия въззивен състав. При собствена проверка на приобщената по делото доказателствена маса, кредитирана и обсъдена от РС, въззивният съд достигна до същите изводи за авторството, вината и отговорността на предаденото на съд лице. Относно укоримото поведение на нарушителя С. се съдържат непротиворечиви доказателствени изявления на всички посочени в гореописаната фактическа обстановка свидетели, вкл. и на самия нарушител. Следва да се посочи, че самият той не отрича постъпката си по принудително спиране и разправа с *** гражданка, като оправдава поведението си със стреса от възникналата опасност от настъпване на ПТП, вследствие осъществената от *** гражданка неправилна маневра. Именно в това се заключава и вменената му проява на дребно хулиганство. С. е предприел недопустими действия по саморазправа на публично място и при управление на МПС, като с действията си също е можел да предизвика транспортно произшествие. При несъгласие с действията на дадени правни субекти гражданите са длъжни да сигнализират компетентните органи за предприемане на административни санкции, вкл. и за нарушения по ЗДвП, но не и сами да „правоприлагат“ и то в присъствие на своя подрастваща низходяща, което е недопустимо в една правова държава.

Неоснователно е и другото възражение на нарушителя за изключително ниска степен на обществена опасност на проявата му до липсата на такава изобщо. Именно защото действията му не са ескалирали и не се стигнало до физическа саморазправа казусът не е бил квалифициран от представителя на държавното обвинение като престъпление по чл.325 ал.3 от НК, но прокурорът е изразил становище, че се касае за проява на дребно хулиганство, предоставяйки последната преценка на съответния административен орган по чл.2 от УБДХ.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че с действията си нарушителят И. Г. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 1 ал. 1 т.1 от УБДХ, тъй като на *** г. около 12:30 ч. на *** до № *** в *** е проявил непристойно поведение, изразяващо се в засичане на лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от Г.

М. - гражданка на ***, и търсене на обяснение за шофирането й, с които си действия нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на чл.325 от НК.

Настоящият съд се солидаризира и с преценката на първата съдебна инстанция 2 относно вида и размера на наказанието. В случая то е наложено при наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, защото е определено в законовия минимум на полекото от двете административни наказания, а именно глоба в размер на 100 лева. Отчетени са добрите характеристични данни на извършителя, както и подбудите за извършване на проявата.

Следва обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Воден от горното и на основание чл. 7 ал.3 вр. чл.6 ал.1 б.А от УБДХ, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1192 от 07.06.2022г., постановено по АНД № 3214 / 2022г. по описа на Районен съд – гр.***.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3