Решение № 325 от 19.07.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Благоевград , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20211200500260 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба от „А...“ Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С., С..., район Л., бул.“Д. П. Д.“ № *, офис сграда Л., ет.*, офис *, представлявано от Изпълнителния директор Д. Б. Б., чрез юрисконсулт И. Н.

Н. срещу Решение № 908792/11.11.2020г., постановено по гр.д. № 1083/2019г., по описа на Районен съд – Благоевград, в частта с която са отхвърлени претенциите на ищеца срещу ответника за сумата от 662,55 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.02.2019г. и за сумата от 498,17 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.10.2017г. до 04.02.2019г.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, същото е неправилно и незаконосъобразно.

Релевират се доводи, че погрешно първоинстанционният съд е счел, че размерът на шрифта на процесния договор за кредит е в нарушение на изискванията на Закона за потребителския кредит. Излага се, че в чл.10, ал.1 от ЗПК е въведено допълнително изискване към договора за потребителски кредит, което не се съдържа в Директива 2008/48/ЕО, което води до значителна санкция за кредитодателя – загубване на правото да получи лихви и разноски по кредита. Поддържа се, че въведеното в чл.10, ал.1 от ЗПК изискване текстът на договора за потребителски кредит да бъде изписан с шрифт не по – малък от 12 пункта като противоречащо на приетото в Директива 2008/48/ЕО не следва да бъде прилагано. Сочи се, че в тълкувателно решение № 2 от 22.03.2011г. по тълкувателно дело № 6/2010г. на ВАС е прието, че основен принцип на правото на Европейския съюз е приматът му над националното право и в случай на противоречие с действащото 1 национално законодателство правото на ЕС е с безусловно предимство.

По подробно изложени в жалбата съображения се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт, в частта с която са отхвърлени претенциите на ищеца за възнаградителна лихва и обезщетение за забава, като неправилен, незаконосъобразен и немотивиран, като се иска да бъдат уважени предявените искове. Претендира се присъждане на направените в хода на въззивното производство разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия Р. Д.

Ю., чрез назначения му особен представител адв. Р.Н., с който се оспорва изцяло въззивната жалба, като неоснователна.

Излага се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като при постановяването му са взети предвид всички фактически обстоятелства, и събрани доказателства. Посочва се в жалбата, че изцяло неоснователно и необосновано е наведеното в жалбата оплакване за неправилност на изводите на първата инстанция, с които е приел, че размера на шрифта на сключения договор за потребителски кредит, не отговаря на изискванията на чл.10 от ЗПК. Сочи се, че е неоснователно и твърдението, че разпоредбата на чл.10 от ЗПК противоречи на Директивата, тъй като в същата не се съдържа такова изискване. Излага се, че в случая от заключението на вещото лице по приетата пред първата инстанция съдебно – техническа експертиза е установено и доказано по безспорен начин, че шрифта с който е изготвен текста на процесния договор е по – малък от 12, поради което правилно е прието, че не е спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, като съобразно нормата на чл.22 от ЗПК първоинстанционният съд е присъдил единствено дължимата главница. На следващо място се поддържа, че дори да се приемат за основателни възраженията в жалбата относно приложението на чл.10, ал.1 от ЗПК, то първоинстанционното решение се явява правилно по своето същество като краен резултат, доколкото по делото е установено, че процесния договор за кредит не отговаря и на други изисквания на ЗПК, а именно на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, което също обосновава неговата недействителност.

С оглед изложеното се иска първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява, не се представлява.

Ответникът Р. Д. Ю. се представлява от назначения му особен представител, който поддържа подадения отговор на въззивната жалба. По същество изразява становище, че първоинстанционното решение в отхвърлителните му части е правилно и обосновано и не са налице основания за неговата отмяна.

Благоевградският окръжен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Решението в обжалваната отхвърлителна част е валидно и допустимо.

Пред първата инстанция са били предмет на разглеждане иск с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумите присъдени с издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 305/2019г. по описа на РС Благоевград, както е евентуален осъдителен иск за присъждане на същите суми.

Ищецът е изложил твърдения в исковата молба, че на 13.02.2018г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 2

27.07.2017г. на между него и „Б...“ Е., с ЕИК *, по силата на което вземането произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги №* от дата 17.08.2017г. между Б... Е. и Р. Д. Ю. е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности включително и всички лихви. Ищецът е заявил, че поради невъзможност да връчи съобщението за извършената цесия на ответника, е приложил същото към исковата молба и е направил искане същото да се връчи на ответника заедно с книжата по делото. На следващо място в исковата молба се твърди, че на 17.08.2017г. между Б... Е. като кредитор и Р. Д. Ю. като кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка на стоки и услуги с № * при спазване на изискванията на ЗПК. Размера на кредита е равен на сумата от 3218 лв. цена на стоките и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ - 463,39 лв. или общо в размер на 3681,39 лв., като кредитополучателя се е задължил да заплати на кредитора 18 броя равни части, които са включени в размер на всяка отделна месечна погасителна вноска. Сочи се, че с подписване на договора, кредитополучателя се е съгласил потребителския кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор , като по този начин с извършване на плащането кредитора е изпълнил задължението си, а кредитополучателя се е задължил да заплати на кредитора погасителни вноски, включващи главница по кредита и добавка съставляваща печалба на кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на договора. Твърди се, че общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 4343,94 лв., а договорната лихва е уговорена в размер на 662, 55 лв.

Заявено е, че крайния срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.02.2019г., но поради обстоятелството, че кредитополучателя не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителни вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост, считано от 20.10.2017г. Излага се, че кредитополучателя е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост въпреки, че кредитора няма задължение за това. Посочено е в молбата, че съгласно условията на договора за кредит за покупка на стоки или услуги при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, като на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.10.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 498,17 лв. Посочено е, че поради обстоятелството, че длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към ищеца, същия е предявил заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение , като съдът е уважил претенцията и е издал заповед. Поради неоткриване на длъжника на адреса, за ищеца е налице правен интерес от установяване на вземанията му в настоящото производство. Направено е искане по реда на чл.235, ал.3 от ГПК съдът да съобрази всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право, като с исковата молба уведомяват ответника за предсрочната изискуемост на кредита му формулираща претенцията по евентуалния осъдителен иск.

В срока за отговор ответника чрез особения му представител, счита предявените искове за неоснователни. Оспорват се твърденията на ищеца, че длъжника е надлежно уведомен за извършената в полза на ищеца цесия, както и твърденията за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията му по договора за кредит. Сочи се, че предсрочната изискуемост не е настъпила автоматично, тъй като и за небанковите институции са приложими постановките на ТР изискващи връчване на съобщение за това. Заявено е, че е неоснователно твърдението на ищеца, че предсрочната изискуемост е настъпила с връчване на препис от исковата молба, тъй като ответника е представляван от особен представител, поради което същата не е надлежно съобщена.

В отговора се оспорват претенциите на ищеца за заплащане на договорна лихва, като се твърди, че след момента на обявяване на предсрочната изискуемост, възнаградителна лихва 3 занапред не се дължи. Оспорва се основанието и размера на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове. Направено е възражение за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвяне на договора, а именно не по – малък от 12. Направено е и възражение, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Иска се да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.

С обжалваното решение №908792 от 11.11.2020г. постановено по гр. д. № 1083/2019г. на РС Благоевград, първоинстанционния съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО , че ответника дължи на ищеца сумата от 3 451,15 /три хиляди четиристотин петдесет и един лева и петнадесет стотинки/ лева, представляваща неизплатена главница за периода от 20.09.2017г. до 20.02.2019г. по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта * от 17.08.2017г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /04.02.2019г./ до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 1100 от 04.02.2019г. на парично задължение по ч.гр.д. № 305/2019г. по описа на Районен съд – гр.

Благоевград, като за разликата до предявения размер от 3 681,39 /три хиляди шестстотин осемдесет и един лева и тридесет и девет стотинки/ лева е ОТХВЪРЛИЛ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

С постановеното решение са ОТХВЪРЛЕНИ като НЕОСНОВАТЕЛНИ останалите обективно съединени установителни искове, за сумата от 662,55 /шестстотин шестдесет и два лева и петдесет и пет стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.02.2019г., по отношение на която на основание чл. 3 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост на 20.10.2017г.; сумата от 498,17 /четиристотин деветдесет и осем лева и седемнадесет стотинки/ лева, представляваща лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.10.2017г. до 04.02.2019г. , като съдът е приел, че договорът е недействителен поради неспазване на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК.

С постановеното решение първоинстанционния съд е разпределил отговорността за разноски съобразно уважения размер от исковете, като е осъдил ответника да заплати дължимите разноски в полза на ищеца А... Е..