Определение № 3138 от 04.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3138 гр. София, 04.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000503132 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248, ал.3, във връзка с чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на адвокат В. Р. срещу Определение № 3505 от 13.09.2024 г., постановено по т.д. № 615/2024 г. по описа на СГС, ТО, VІ-7 състав, с което е оставена без уважение молбата на адвокат Р. за изменение на Решение № 985/09.07.2024 г., постановено по същото дело в частта за разноските.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл.248, ал.3 във връзка с чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното определение е връчен редовно на 26.09.2024 г., а частната въззивна жалба е подадена по електронна поща на 01.10.2024 г.) Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 28.10.2024 г., приложен по делото с молба вх.№ 117388/29.10.2024.

С оглед на горното съдът е сезиран с редовна и процесуално допустима частна въззивна жалба.

Поддържа се, че с оглед постановеното решение на СЕС, цитирано в обжалвания акт, националният съд може да не приложи минималните размери за адвокатски възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004 г. само ако установи, че присъждането на поискания, в случая полагащ се адвокатски хонорар ограничава конкуренцията. Ако обаче присъждането на поискания размер на адвокатско възнаграждение в минимален и над минимален размер 1 по цитираната наредба е необходимо средство за постигането на легитимна цел от общ интерес и самата цел няма антиконкурентен характер, тогава съдът следва да приема, че Наредбата е приложима и съвместима с чл.101,§1 от ДФЕС във връзка с чл.4,§3 от ДФЕС. Поддържа се, че съгласно практиката на българските съдилища „минимумът по наредбата следва да се приема като един от ориентирите спрямо който да се преценява справедливия хонорар“.

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че особеният представител по делото не се е явил в откритото съдебно заседание по делото.

Жалбоподателят твърди, че лично е присъствал в залата.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да измени решението в частта за разноските като присъди на адвокат Р. адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лв. При условие на евентуалност, ако съдът счете, че е приложима разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК и адвокатското възнаграждение следва да бъде определено като ½ от предвиденото в Наредба № 1, то моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 625 лв.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответната по жалбата страна-не е подала отговор.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията на жалбоподателя, както и с доказателствата, намиращи се в по т.д. № 615/2024 г. по описа на СГС, ТО, VІ-7 състав, намира следното:

От фактическа страна:

Търговско дело № 615/2024 г. по описа на СГС, ТО, VІ-7 състав е образувано по иска на Софийска градска прокуратура срещу „Консулт и Стил“ ЕООД с правно основание чл.155, ал.1, т.3 от ТЗ във връзка с чл.154, ал.1, т.5 от ТЗ, с искане за неговото прекратяване, поради невписване на управител в продължение на повече от три месеца, предвид настъпила смъртта на едноличния му собственик и управител Г. А. С..

С Определение № 1259/01.04.2024 г. на ответното дружество е предоставена правна помощ по формата на процесуално представителство в производството по по т.д. № 615/2024 г. по описа на СГС, ТО, VІ-7 състав.

След посочването на адвокат от САК и с Разпореждане № 4571/29.05.2024 г. адвокат В. А. Р. е назначен за особен представител на ответното дружество.

По делото е проведено едно съдебно заседание на 09.07.2024 г., на което 2 адвокат Р. е присъствал, видно от изготвения протокол № 1550/09.07.2024 г., въпреки депозираната предходния ден молба, с която е уведомил съда, че няма възможност да се яви лично.

По делото е постановено Решение № 985/09.07.2024 г., с което и на основание чл.47, ал.5 от ГПК във връзка с чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата съдът е определи за особения представител адвокат Р. адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., платимо от бюджета на съда.

В срока за обжалване на решението, съответно в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, с молба вх.№ 86221/02.08.2024 г. е поискал изменение на решението в частта за разноските с искане да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лв., евентуално 625 лв.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил тази молба без уважение като неоснователна, приемайки, че съгласно Решение на Съда на ЕС (втори състав) от 25 януари 2024 г., постановено по дело С-438/22, съдът е задължен да откаже да приложи НМРАВ, тъй като същата противоречи чл.101 §1 ДФЕС във връзка с чл.4§3 ДЕС, поради което възнаграждението на особения представител следва да бъде определено с оглед фактическата и правна сложност на делото. Първоинстанционният съд е счел, че възнаграждение в размер на 100 лв. напълно съответства на правната и фактическа сложност по делото, съобразявайки, че по същото е проведено само едно открито съдебно заседание, на което особения представител не се явява, поради друг негов служебен ангажимент, т.е. не изгубил процесуално време и усилия за участие в производството. Не е имало спор между страните по фактите, а на доводите на особения представител по приложението на материалното право е даден отговор в т.1 на ТР № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС.

Делото не разкрива нито правна, нито фактическа сложност.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е основателна. Обжалваният съдебен акт е допустим, а по същество неправилен.

Правилно първоинстанционният съд се е съобразил с постановките на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, че приетата в приложение 3 на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение Настоящият въззивен състав обаче споделя съдебната практика, която приема, че посочените в наредбата размери на адвокатските хонорари могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията на процесуалните представители на страните, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от решаващия състав с оглед вида на спора, интереса, извършените от адвоката процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото (така в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о.).

Ето защо намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде в размер на сумата от 600 лв., при отчитане на обстоятелството, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност и е приключило в едно съдебно заседание, на което адвокат Р. лично се е явил и е защитавал интересите на ответното дружество.

Предвид горното частната въззивна жалба се явява основателна, а определението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а на адвокат Р. бъде определено адвокатско възнаграждение допълнително в размер още на сумата от 500 лв., при съобразяване на вече определеното от 100 лв..

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3505 от 13.09.2024 г., постановено по т.д. № 615/2024 г. по описа на СГС, ТО, VІ-7 състав, с което е оставена без уважение молбата на адвокат Р. за изменение на Решение № 985/09.07.2024 г., постановено по същото дело в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 985/09.07.2024 г. постановено по т.д. № 615/2024 г. по описа на СГС, ТО, VІ-7 състав В ЧАСТТА, с която на адвокат Р. е 4 определено адвокатско възнаграждение като определя за особения представител адвокат В. А. Р. адвокатско възнаграждение в размер допълнително още на сумата от 500 лв. (петстотин лв.), платима от бюджета на съда.

Определението подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2, пр.1 ГПК в едноседмичен срок, считано от получаване на препис от същото пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5