Решение № 210 от 28.11.2022, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Елхово, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета К. Апостолова при участието на секретаря А.Д.М. като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело № 20222310100373 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на предявена искова молба, с която в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове за заплащане на следните суми: 717.60 лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 15.06.2019г. до 09.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 15.06.2022г. до окончателното й изплащане; както и сумата от 43.32 лева, представляваща сбора от мораторните лихви върху стойността на неизплатеното месечно допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 15.06.2019 г. до 09.07.2022 г., считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими до датата на предявяване на исковата молба - 15.06.2022г.

Ищецът Г. С. М. от гр. Ямбол, в исковата си молба против Главна Дирекция „Гранична полиция” към МВР твърди, че за времето от 15.06.2019г. до 09.07.2020г. е бил в служебно правоотношение с ответника и полагал труд като младши инспектор/ст.полицай в група „Охрана на държавната граница“ в ГПУ-Болярово при РДГП-Елхово към ГД „ГП”МВР. Сочи, че през процесният период от време е работил на смени, всяка от които с продължителност по 12 часа като е полагал нощен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа и отработеното време се е изчислявало сумарно.

Твърди се, че за същият период от време той е положил извънреден труд, след преизчисляване на положения нощен труд към дневен такъв с коефициент 1.143 съгласно разпоредбите на действалите в същия период нормативни актове, който работодателятнастоящ ответник не му е заплатил. Дължимото възнаграждение за така положеният 1 извънреден труд, се твърди, че е в общ размер на 717.60 лева за процесния период от време.

Ищецът сочи и, че работодателят-ответник дължи и лихва за забава върху дължимите суми за извънреден труд, считано от момента, в който са станали изискуеми – от 30-то, респ. 31-во число на месеца, следващ отчетния тримесечен период до датата на подаването на исковата молба в съда.

Поради това ищецът желае съда да постанови решение, с което ответникът ГД „ГП”МВР да бъде осъден да му заплати сумата от 717.60 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 15.06.2019г. до 09.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане, сумата от 43.32 лв. – мораторна лихва върху неизплатените възнаграждения за извънреден труд, считано от момента, когато са станали изискуеми по тримесечия до предявяване на иска. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът - Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, в предоставеният му срок, не е депозирал писмен отговор, не е направил възражения и не е представил и посочил доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, но неговият процесуален представител - адв. М. Д. се явява и заявява, че поддържа изцяло исковата молба по основание, а по отношение размера на същата и съобразно заключението на вещото лице на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е направено и прието от съда изменение на размера на предявения главен иск като същият е увеличен от 717.60 лева на сумата 787.53 лева.

Направено е и изменение на размера на предявения акцесорен иск за мораторни лихви като е увеличен от 43.32 лева на сумата 176.10 лева. Желае се предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани. Претендират се и разноските по делото.

В съдебно заседание за ответника се явява процесуален представител – юриск. Я. Т., който заявява, че оспорва исковата молба и желае отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани с довод, че не са налице основания за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Излагат се подробни доводи в представени писмени бележки. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори от страните, че ищецът Г. С. М. от гр. Ямбол през процесния период от 15.06.2019г. до 09.07.2020г. е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността младши инспектор/ст.полицай в група „Охрана на държавната граница“ в ГПУ-гр.Болярово при РДГП Елхово, като последната е на структурно подчинение към ГД „ГП”- МВР.

По искане на ищеца, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице А. Т., основано на отчетните протоколи за положен труд, 2 нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, е видно, че за периода от 15.06.2019г. до 09.07.2020 година ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 638 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 638 часа, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза на 729.23 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на 91.23 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца, вкл. и към момента на извършването на справките от в.л. при ответника през м. август 2022г. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 787.53 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР /ред. 2016г./. Обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия до подаването на исковата молба в съда – 15.06.2022г., възлиза на общата сума от 176.10 лева, съгласно заключението на експерта.

Така изготвеното и поддържано от вещото лице в с.з. заключение по назначената експертиза, не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените в условията на обективно, кумулативно съединяване искове, са с правно основание както следва: иск с правно основание по178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал. 5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016г. и преди изм.с ДВ бр. 60 от 07.07.2020г./ действал през време на процесния период - за заплащане на сумата от 787.53 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 15.06.2019г. до 09.07.2020 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане и акцесорен иск с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 176.10 лева, представляваща изтекли мораторни лихви върху главницата, считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими до датата на предявяване на исковата молба.

Исковете са допустими, ищецът е активно легитимиран и има интерес да ги предяви, налице е и пасивна легитимация у ответника като работодател на ищеца, за когото се твърди в исковата молба, че е останал задължен към последния за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период от време.

Разгледани по същество исковете са основателни по следните съображения:

І. По отношение на иска с правно основание 178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал. 5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016г. и преди изм.с ДВ бр. 60 от 07.07.2020г./, 3 действал през време на процесния период:

В настоящият случай не се спори между страните, че отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия Закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно време.

Разпоредбата на чл.187, ал. 3 от ЗМВР /ред.2016г./ регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР /преди изм. ДВ бр.60/2020г., а сега ал.6/, действаща към момента, за който се претендира вземането на ищеца.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка и е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр.60/2020г./, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр. 60/ 2020г./, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период от време по силата на изричната законова делегация на чл.187, ал.9 и чл.188 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр.60/2020г./, са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. /за периода от 15.06.2019г. до 10.01.2020 г./ и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г./ за периода от 10.01.2020 г. до 09.07.2020г../, издадени от Министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за 4 организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., респ. чл.

3, ал.2 от Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020г., за държавните служители в МВР при работа на смени е възможно полагането и на труд през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов период.

В действаща по-рано Наредба № 8174з-407 от 11.08.2014г. – в чл. 31, ал.2, изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период /или с коефициент 1.143/. Тази Наредба е била отменена с Наредба № 8174з-592 от 2015г., като последната е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016 г./. В действащите през процесния период Наредба № 8121з776/2016г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020г. няма норма, аналогична на цитирания чл.31, ал.2 от Наредба № 8174з-407 от 2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.