Решение № 109 от 03.02.2022, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 2986/2021
- Вид
- Решение № 109
- Подписан
- 03.02.2022
- Състав
- Димитър Чардаков
Цитирани разпоредби
- чл.329, ал.1, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.48 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.49, ал.3 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 109 гр. П., 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20215220102986 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 СК /след оттегляне на искането по чл.49, ал.3 СК/.
Ищецът Г. А.. Я.. с ЕГН ********** от гр.П., ул. „С.“ №* твърди, че с ответника Б. Я.., родена на **********г. в гр.О., Република Х., са се запознали през 2009г. в гр.Л., А.лия и са сключили граждански брак на **г. в гр.О., Република Х.. Твърди, че след сключване на брака двамата пристигнали в България и се установили на адрес в гр.П., ул. „С.“ №*. Не след дълго заминали за гр.Л., където живели заедно около две години. Пред това време често посещавали жилището в България. Междувременно отношенията между тях се влошили и двамата се разделили – съпругата напуснала жилището в гр.Л. през 2011г. и повече не се обадила. От тогава съпрузите не са имали никакъв контакт помежду си. Ищецът твърди, че продължителната фактическа раздяла е довела до изпразване на брака от съдържание и до неговото дълбоко и непоправимо разстройство. Твърди, че съпрузите нямат общи деца. Иска от съда да прекрати брака с развод, но не поддържа първоначалното искане за произнасяне относно вината за неговото дълбоко и непоправимо разстройство. Иска от съда да му предостави ползването на 1 семейното жилище в гр.П., ул. „С.“ №*. Не претендира издръжка от своята съпруга. Иска след развода тя да възстанови фамилното си име преди този брак, което е Г.. Не претендира разноски.
Ответникът Б. Я.. е уведомена за делото по реда на чл.48 ГПК, но не се е явила в съда да получи съдебните книжа, нито присъства в проведеното открито съдебно заседание. Назначеният от съда особен представител оспорва иска за развод.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства прие от фактическа и правна страна следното:
Установява се от представените официални удостоверителни документи, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на **г. в Х., О., за който в Община П. е съставен акт за граждански брак №0406 от **г.
От показанията на свидетеля Й. Г. Д. се установява, че преди много години ищецът довел в България една чужденка – хърватка на име Б., която представил за своя съпруга. Двамата живели за кратко в България и после заминали за А.лия. Преди около десет години свидетелят разбрал от ищеца, че жена му го е напуснала, без да знае къде е отишла. Наскоро пак разговарял с него и разбрал, че все още не я е чувал и виждал. От нея нямал деца.
При тези данни съдът приема, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните по делото. Същото е настъпило поради неспособността на съпрузите да установят трайно съвместно съжителство и последвалата продължителната раздяла, довела до тяхното отчуждение.
Продължителното отсъствие на съпругата в неизвестност се потвърждава и от предпоставките за нейното призоваване по реда на чл.48 ГПК. Затова предявеният иск по чл.49, ал.1 СК следва да бъде уважен, а бракът между страните да се прекрати. Съпрузите нямат родени от брака деца. Семейно жилище в гр.П., ул. „С.“ №* следва да се предостави за ползване на ищеца, тъй като само той е предявил претенция за това. Молбата на ищеца по чл.53 СК за възстановяване на фамилното име на съпругата Б. Я.. преди този брак, което е било Г., е неоснователно, тъй като само съпругът, който при сключването на брака е променил своето име може да иска да си го възвърне.
Правото е лично, неимуществено, не може да се наследява и не може да бъде упражнено от особен представител по чл.48 ГПК.
По разноските:
2
При този изхода на делото ищецът следва да заплати допълнителна ДТ за допускане на развода в размер на 20лв., тъй като ответникът се представлява от особен представител, който е освободен от разноски – чл.83, ал.1, т.5 ГПК. Останалите разноски остават в тежест на страната, която ги е направила, съгласно чл.329, ал.1, изр.2 ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл.49 ал.1 СК съдът РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство брака между Г. А.. Я.. с ЕГН ********** от гр.П., ул. „С.“ №* и Б. Я.., родена на **********г. в Х., О., сключен на **г. в Х., О., за който в Община П. е съставен акт за граждански брак №0406 от **г.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище в гр.П., ул. „С.“ №* на ищеца Г. А.. Я.. с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ молбата на съпруга Г. А.. Я.. с ЕГН ********** по чл.53 СК след развода съпругата Б. Я.., родена на **********г. в Х., О., да възстанови фамилното си име преди този брак – Г..
ОСЪЖДА Г. А.. Я.. с ЕГН ********** от гр.П., ул. „С.“ №* да заплати по сметка на РС - П. допълнителна ДТ за допускане на развода в размер на 20лв.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд - П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3