Определение № 608 от 20.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 608 гр. Благоевград, 20.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Крум Динев като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251200500501 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 7355/12.05.2025 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, р-н „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт, против Разпореждане № 759/16.04.2025 г. по ч. гр. д. № 387/2025 г. по описа на РС – Гоце Делчев.

С атакуваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, (в качеството си на цесионер съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.11.2023 г. въз основа на който „Аксес Файнанс“ ООД <с правоприемник Аксес Файнанс АД)>(с правоприемник „Аксес Файнанс“ АД) като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника) заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. С.

Ф., ЕГН **********, за следните суми: сумата от 560,07 лв. – главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 970013 от 03.12.2021г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД (заемодател) и В. С. Ф. (заемател), сумата от 83,84 лв. – договорна лихва за периода 03.12.2021 г. до 14.8.2024 г., сумата 68,55 л лв. – обезщетение за забава, считано от 15.08.2024г. – 28.03.2025г. (датата на подаване на заявлението), законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 28.03.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 75,00 лева – разноски, от които 25,00 лева за заплатена държавна такса 1 и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В депозираната жалба въззивникът сочи, че неправилно и извън своите правомощия, районният съд е отхвърлил депозираното зявление.

С оглед изложеното, моли въззивният съд да отмени Разпореждане № 759/16.04.2025 г. по ч. гр. д. № 387/2025 г. по описа на РС – Гоце Делчев и да се произнесе по същество.

Благоевградският окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч. гр. д. 387/2025г. по описа на РС – Гоце Делчев е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, р-н „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт, против длъжника В. С. Ф., ЕГН **********, за следните суми: сумата от 560,07 лв. – главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 970013 от 03.12.2021г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД (заемодател) и В. С. Ф. (заемател), сумата от 83,84 лв. – договорна лихва за периода 03.12.2021 г. до 14.8.2024 г., сумата 68,55 л лв. – обезщетение за забава, считано от 15.08.2024г. – 28.03.2025г. (датата на подаване на заявлението), законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 28.03.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 75,00 лева – разноски, от които 25,00 лева за заплатена държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

При проверка на редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съответствие с чл. 411, ал. 1 и ал. 2 от ГПК съдът е констатирал, че заявлението е нередовно, като с Разпореждане № 628/31.03.2025 г. е оставил същото без движение, и на заявителя е даден тридневен срок от получаване на съобщението за отстраняване на констатираните нередовности подробно посочени в разпореждането, а именно: заявителят изрично да изложи твърдения дали е предоставено обезпечение по чл. 15 от договора и/или е начислена неустойка по чл. 20 от същия; да посочи от какви компоненти е формиран вписаният Договор за кредит „Бяла карта“ № 970013 от 03.12.2021г., годишен процент на разходите от 45,90 %, като конкретизира – включени ли са в него уговорена в договора неустойка, респ. договорна лихва, начислена върху сумите (ако е начислявана по този начин) и да изложи твърдения посочени и изяснени ли са тези компоненти на длъжника към момента на сключване на договора и ако да – по какъв начин; да заяви изрично основанието и начина на формиране на претендираната частична главница; да посочи дали по договора има постъпили плащания от страна на заемополучателя и какъв е общият размер 2 на извършените плащания по договора, както и към погасяването на какво са били отнесени същите.

Указано е на заявителя, че при неизпълнение на посочените в мотивите на разпореждането нередовности заявлението ще бъде върнато.

В указания срок е постъпила молба от заявителя с вх. № 2736/14.04.2025 година, в която заявителят не отстранява констатираните от съда нередовности, а изразява становище.

С Разпореждане № 759/16.04.2025 година, районният съд повторно е оставил заявлението без движение. Съобщението за повторното оставяне без движение на депозираното заявление е връчено на заявителя на 23.04.2025 година, като видно от данните по делото в указания срок не е постъпила нова молба от заявителя за отстраняване на нередовнсотите.

С атакуваното разпореждане, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1, пр. 2 ГПК, във връзка с чл. 410, ал. 2 от ГПК, съдът е отхвърлил подаденото от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Зорница Сергеева Банкина изпълнителен директор, чрез пълномощник Б.Л.Д. - в качеството на юрисконсулт, заявление, с което се иска издаване на заповед за 2 изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В. С. Ф., ЕГН **********, за следните суми: сумата от 560,07 лв. – главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 970013 от 03.12.2021г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД (заемодател) и В. С. Ф. (заемател), сумата от 83,84 лв. – договорна лихва за периода 03.12.2021 г. до 14.8.2024 г., сумата 68,55 л лв. – обезщетение за забава, считано от 15.08.2024г. – 28.03.2025г. (датата на подаване на заявлението), законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 28.03.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 75,00 лева – разноски, от които 25,00 лева за заплатена държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Определението е правилно.

Според чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато са налице обстоятелствата визирани от законодателя в т. 1-5 на чл. 411, ал. 2 от ГПК. От разпоредбата следва, че при подадено заявление районният съд винаги дължи произнасяне по същество като издава заповед за изпълнение или отхвърля искането за издаването й. Уредената възможност за даване на указания, според БлОС - не променят дължимото от районния съд произнасяне по съществото на заявлението при неизпълнението им, тъй като в чл. 410 и 411 от ГПК, няма препращане към чл. 129, ал. 3 от ГПК, разписващ като последица от неизправяне на нередовности на искова молба връщането й и прекратяване на производството.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата 3 редовност от външна страна. С оглед съдържащото се в чл. 410, ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК). Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Такова именно обстоятелство в случая се явява и посоченото от районния съд, а именно: : дали е предоставено обезпечение по чл. 15 от договора и/или е начислена неустойка по чл. 20 от същия; от какви компоненти е формиран вписаният Договор за кредит „Бяла карта“ № 970013 от 03.12.2021г., годишен процент на разходите от 45,90 %, като конкретизира включени ли са в него уговорена в договора неустойка, респ. договорна лихва, начислена върху сумите (ако е начислявана по този начин; дали по договора има постъпили плащания от страна на заемополучателя и какъв е общият размер на извършените плащания по договора, както и към погасяването на какво са били отнесени същите.

С поредица определения по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК на ВКС като например определение № 364/8.06.2009 г. по ч. т. д. № 385/2009 г., II т. о., определение № 420/25.06.2009 г. по ч. т. д. № 409/2009 г., II т. о., определение № 117/6.03.2009 г. по ч. т. д. № 53/2009 г., I т. о., определение № 49/20.01.2011 г. по ч. т. д. № 705/2010 г., I т. о., определение № 609/20.07.2011 г. по ч. т. д. № 486/2011 г., II т. о., и др., Върховният касационен съд се е произнесъл, че редовността на заявлението по чл. 410 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. За да е редовно, заявлението трябва да съответства на изискванията на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК и да съдържа ясна и пълна индивидуализация на претендираното вземане. Следва да се посочи, че съдът винаги следи служебно за наличието на нищожни клаузи в потребителските договори, при това и като се съобрази практиката на Съда на ЕС - Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98, Осеапо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори така -решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27 т. 28; дело С-168/05; дело С40/08; дело С-137/08, дело С- 243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С- 415/11, т. 44-т. 46/.

В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен между страните (праводателя на заявителя) договор за потребителски кредит, по който длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 от ЗПК. При това положение, заповедният съд е бил длъжен служебно да прецени дали искането се основава 4 на неравноправна клауза от договора, и ако прецени наличието на такава да извърши служебно прихващане. В този смисъл правилно районният съд е указал на заявителя да конкретизира вземането си, като посочи извършените плащания и конкретизира на коя дата длъжникът е плащал, в какъв размер и за погасяване на какви задължения по договора/ите са отнесени служебно същите. Като не е депозирал поправено заявление с оглед на дадените от съда указания, и като се съобрази, че е бил предупреден за последиците от неизпълнение на дадените указания - отхвърляне на заявлението - заявителят следва да понесе негативните последици от неизпълнението им.

Предвид горното разпореждането, с което е отхвърлено заявлението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора разноските пред настоящата инстанция си остават за сметка на жалбоподателя.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №759/16.04.2025 г. по ч. гр. д. № 387/2025 г. по описа на РС – Гоце Делчев.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________