Решение № 142 от 05.06.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Б., 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Д. С. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20221810100736 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът- С. Р. Г. от гр. В. твърди, че на 14.07.2021 г. между страните е сключен неформален договор за паричен заем, по който ищцата, в качеството на заемодател, е предоставила на ответницата, като заемател, сума в размер на 2000.00 лв. Сочи, че парите са преведени от ищцата на ответницата по банков път с платежно нареждане по сметка на последната в Първа инвестиционна банка на датата на сключване на договора. Поддържа, че ответницата се е задължила да върне получената сума в срок до два месеца, а именно до 14.09.2021 г. Излага, че след изтичане на срока ответницата й върнала половината от получената в заем сума – 1000.00 лв., за което е издаден Авизо от 17.09.2021 г. Твърди, че опитът й за доброволно уреждане на отношенията им с ответницата се оказал неуспешен, поради което депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в РС- М., въз основа на което е образувано ч. гр. д. No 1628/2021 г. по описа на РС- М. и е издадена Заповед No 500 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.12.2021 г. Предвид подадено от ответницата възражение по реда на чл. 414 от ГПК, за ищцата е налице правен интерес от предявяване на установителния иск за дължимостта на вземането. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответница, че същата дължи на ищцата сумата от 1000.00 лв., представляваща дадена в заем сума по договор за заем от 14.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

Ответникът- Д. В. П. от гр. Б. в депозиран срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищцата, която била нейна близка приятелка, услужила със сумата на приятелка на ответницата, но тъй като нея познавала добре, ги изпратила на нея, за да й ги даде. Излага, че работела за ищцата, а 1 когато напуснала, й била превела сумата от 1000.00 лв. След напускането й ищцата имала да й доплаща 2400.00 лв., но й казала, че ще й се издължи, като ще си удържи сумата от 1000.00 лв. Твърди, че търсила няколко пъти ищцата с цел да уредят финансовите си задължения, но същата винаги отказвала да се срещнат. Поддържа, че поради заплахите със саморазправа от страна на ищцата, помолила приятелката си да донесе парите и да й ги плати, с което смятала, че след като й плати парите, ще я остави на мира, но малко след като й платила, ищцата казала, че ще я съсипе. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното по делото ч. гр. д. No 1628/2021 г. по описа на РС- М., по заявление за издаване на заповед за изпълнение на ищеца от 23.12.2021 г., съдът е издал заповед No 500/23.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Д. Влиславова П.. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата от 1000.00 лв., представляваща вземане, произтичащо от неформален договор за заем от 14.07.2021 г., по силата на който с Авизо местен превод заявителят е превел/предал на длъжника сума в размер на 2000.00 лв., ведно със законната лихва за периода от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и направените разноски по делото – 25.00 лв. за държавна такса и 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

В предвидения за това срок ответникът е подала възражение в съда, в което е посочила, че цялата сума по договора за заеме изплатена на кредитора в брой. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение.

Видно от заверено копие на преводно нареждане (авизо местен превод) с номер на операцията * от 14.07.2021 г., ищцата С. Р. Г. е наредила сумата от 2000.00 лв. от банковата си сметка по сметка на ответницата Д. П. в Първа инвестиционна банка, като в графа “основание за плащане” на платежното нареждане е посочено “Заем”.

Видно от заверено копие на преводно нареждане (авизо местен превод) с номер на операцията * от 17.09.2021 г., на посочената дата ответницата Д. П. е наредила сумата от 1000.00 лв. от банковата си сметка по сметка на ищцата С. Р. Г. в Уникредит Булбанк АД, като в графа “основание за плащане” на платежното нареждане е посочено “Връщане на заем”.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т. Н.

М. и Е. Д. Ц..

От показанията на свидетеля Т. Н. М. се установява, че познава страните по делото, като ищцата му е работодател, а ответницата му е бивша колежка. Твърди, че знае, че между С. и Д. имало спор за пари, за 2000.00 лв., които през лятото на 2021 г.

С. дала на Д., от които 1000.00 лв. са върнати и са останали още 1000.00 лв. Сочи, че лично е чул, когато Д. е искала на С. на заем 2000.00 лв. във връзка с втората й работа като маникюристка, и С. казала, че ще й ги дадено, но по банков път. Д. казала, че до два месеца ще й бъдат върнати парите. Сочи, че не е присъствал при самото извършване на банковия превод.

От показанията на свидетеля Е. Д. Ц. се установява, че с ответницата са близки приятелки, като през юли месец и трябвали 3000.00 лв. Д. можела да й помогне само с 2

1000.00 лв., и тъй като С. и Д. били в много добри отношения, близки приятелки, Д. се обадила по телефона на С. и я попитала дали може да услужи на свид. Ц. със сумата от 2000.00 лв. С. я попитала за колко време ще може да ги върне и свидетелката отговорила за около 6-7-8 месеца. На следващия или на по-следващия ден парите й били дадени, като били преведени от С. на Д.. В показанията си свид. Ц. твърди, че връщането на парите трябвало да стане от заплата на ответницата, която работела при ищцата. Излага, че от парите за работна заплата, които ответницата получавала на ръка от ищцата, същата й удържала по 200.00 лв. или по 250.00 лв. за заема, а веднъж й удържала сума от около 400-500 лв., след което ответницата напуснала работата при ищцата. Твърди, че след като напуснала, Д. превела по банков път на С. сумата от 1000.00 лв., въпреки че С. дължала на Д. 2400.00 лв. за заплати за отработени часове.

Впоследствие ответницата й се обадила да я помоли да й върне 1000.00 лв., за да ги върне на С., тъй като получава заплахи от нея, и тя след 20.11. събрала парите. Твърди, че ответницата върнала на ищцата тези 1000.00 лв. на ръка, като свидетелката била с нея и присъствала на предаването на парите.

Съдът не кредитира показанията на свид. Ели Ц. в частта относно твърдението й за извършеното предаване на сумата от 1000.00 лв. на ръка от ответницата на ищцата, тъй като показанията й са изцяло неправдоподобни и напълно нелогични. Така свидетелят Ц., макар да твърди, че заемът е взет от ответницата, за да й даде парите на нея, сочи, че последната е погасявала заема чрез прихващане с дължими й от ищцата суми за работни заплати, впоследствие й превела сумата от 1000.00 лв. по банков път, а от свидетелката поискала да й върне единствено сумата от 1000.00 лв., т.е. процесната сума, на предаването на която и присъствала. Неправдоподобна е и версията, че едната сума от 1000.00 лв. е преведена по банков път от ответницата, а втората половина е дадена на ръка на ищцата, въпреки влошените им отношения. Следва да се посочи и обстоятелството, че свидетелката е в близки приятелски отношения с ответницата, като съгласно твърденията на двете, именно заради необходимостта на свидетелката от парични средства е взет заемът от ответницата, което съдът отчита като заинтересованост от изхода на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземане на ищеца към ответника, за което вземане е издадена заповед No 500/23.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1628/2021 г. по описа на РСБ.. Съдът намира така предявения иск за основателен.

Между ищцата, в качеството й на заемодател, и ответницата, в качеството й на заемател, е бил сключен валиден договор за заем на 14.07.2021 г., по силата на който ищцата е предала в собственост на ответницата сумата от 2000.00 лв., а последната се е задължила да й я върне. Договорът за заем е реален договор и за действието му не е предвидена форма за действителност. С предаването на парите с уговорката те да бъдат върнати договорът за заем между страните е сключен. По делото не е спорно, а същото несъмнено се установява и от приетото по делото заверено копие на преводно нареждане (авизо местен превод) с номер на операцията * от 14.07.2021 г., че ищцата е наредила сумата от 2000.00 лв. от банковата си сметка по сметка на ответницата, като основанието за предаване на сумата е заем. От събраните по делото гласни доказателства несъмнено се установяват обстоятелствата, че между страните е имало уговорка за връщане на сумата от ответницата на ищцата, като срокът се сочи различно 3 от свидетелите на двете страни – съответно 2 месеца от свидетеля на ищеца и 6-7-8 месеца от свидетеля на ответника. Доколкото по делото не се претендира обезщетение за забавено плащане, а падежът на задължението несъмнено е настъпил дори при изчисляването му по най-дългия посочен от свидетеля Ц. срок (8 месеца), то вземането е изискуемо. От страна на ответницата е погасено само част от задължението й за връщане на заемната сума, като с преводно нареждане (авизо местен превод) с номер на операцията * от 17.09.2021 г. същата е наредила сумата от 1000.00 лв. от банковата си сметка по сметка на ищцата С. Р. Г. с основание “Връщане на заем”.

Следва да се посочи, че макар в отговора на исковата молба ответникът да е оспорила наличието на сключен между страните договор за заем, в хода на устните състезания по делото ответникът признава този факт, като заявява, че наистина е имало договор за заем, но отрича факта, че заемът не е бил погасен. Ответницата не ангажира надлежни доказателства за плащане на останалата част от заетата сума в размер на 1000.00 лв., предмет на исковата претенция, което обстоятелство подлежи на установяване в нейна тежест. Поради това съдът приема за недоказано от ответницата изпълнението на задължението й по договора за заем за връщане на сумата от 1000.00 лв., представляваща част от дадения й от ищцата заем в размер на 2000.00 лв., при което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде съответно уважен.

С оглед изхода на спора и направеното от ищцата искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да й заплати направените от нея разноски по настоящото дело в размер на 625.00 лв., от които 25.00 лв. за държавна такса и 600.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство се явяват дължими от ответника, а именно разноски за държавна такса в размер на 25.00 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., или общо разноски в заповедното производство в размер на 325.00 лв.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.

79, ал. 1 от ЗЗД съществуването на вземането на С. Р. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. “В.” No *, ет. *, ап. *, към Д. В. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. “А.