Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15109 от 28.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51769/2024
Вид
Решение № 15109
Подписан
28.07.2026
Състав
ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15109 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110151769 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от В. С. А. срещу „****“ ЕООД искова молба.

Ищецът В. С. А. твърди, че на 02.03.2023г. сключил с ответното дружество Договор за предоставяне на кредит №*** от 02.03.2023г., по силата на който била усвоена главница в размер на 1 000 лева. Срокът на кредита бил 19 месеца при лихвен процент в размер на 40,15 % и ГПР в размер на 48,30 %. Сочи, че съгласно чл.3, ал.1 от договора заемополучателят следвало да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от посочените обезпечения- банкова гаранция или две лица- поръчители.

Твърди, че в чл.3, ал.2 било предвидено, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение се дължала неустойка в размер на 583 лева, която се начислявала от деня, следващ неизпълнението на ангажимента за осигуряване на обезпечение като определената сума се заплащала на определен с погасителния план брой вноски. Към договора бил представен погасителен план, в който бил включен размерът на неустойката. Сочи, че бил заплатил в погашение на задълженията си по договора сума в размер от общо 1 994,38 лева. Счита, че договорът бил сключен в нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК, както и че същият не отговарял на изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. Излага съображения, че съдържанието на клаузите на чл.3 от договора и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем налагало разбирането, че се уговаря скрито възнаграждение за кредитора, което 1 последният бил прикрил, обозначавайки го като неустойка. Поддържа, че били нарушени и изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК във вр. чл.19 ЗПК, тъй като неустойката не била включена в размера на ГПР. Твърди, че договорът за паричен заем бил нищожен и на друго основание, тъй като клаузата за заплащане на договорна лихва накърнявала добрите нрави. Договорът за потребителски кредит бил нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.20 ЗПК поради липса на посочен лихвен процент на ден.

Счита, че договорът бил недействителен на основание чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.20 ЗПК вр. чл.22 ЗПК, както и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поради което на основание чл. 23 ЗПК дължал само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи по кредита. С оглед на изложеното отправя искане към съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Твърди, че исковата молба е нередовна и недопустима поради злоупотреба с право. Поддържа, че исковата молба е основателна в частта, в която се твърди, че има сключен договор за кредит между страните, както и че сумата по него е преведена. Признава, че А. е заплатил само 50 лева, представляваща неустойка. Твърди, че сумата от 994,38 лева не представлява изцяло неустойка по договора. Била платена и такса просрочие в размер на 75 лева. Изложени са съображения, че неустойката не е задължително условие за сключване на договора.

Поддържа, че при изчислението на ГПР била спазена методиката на пар. 1 от ДР на ЗПК, според която в ГПР не се включвала неустойката, тъй като задължението за нейното заплащане се пораждало след сключването на договора. Сочи, че договорната клауза за неустойка била индивидуално уговорена. Поддържа, че клаузата за неустойка не била част от същественото съдържание на договора, поради което следвало да намери приложение разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД. Предвид посоченото отправя искане към съда да прекрати производството по делото, евентуално- да отхвърли предявените искове.

На 29.06.2026. по делото е постъпила молба от ищеца, въз основа на която с протоколно определение от същата дата съдът е допуснал изменение на предявения частичен осъдителен иск чрез увеличаването му до пълния размер от 508,42 евро /994,38 лева/.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от В. С. А. срещу „****“ ЕООД пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл.22 ЗПК вр. чл.26 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Договор за потребителски кредит №427388 от 02.03.2023г. е нищожен поради 2 противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, както и кумулативно съединен с тях осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 508,42 евро, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит №*** от 02.03.2023г., ведно със законната лихва върху нея.

С Определението по чл.140 ГПК съдът не е приел за съвместно разглеждане предявения от „***“ ЕООД положителен установителен иск за признаване за установено спрямо В. С. А., че клаузата на чл.7 от Договор за кредит №****от 02.03.2023г. е нищожна поради противоречие със закона, като постановеният от него акт е потвърден с Определение №***/21.05.2026г. по в.ч.гр.д. №***/2025г. по описа на СГС.

Съдът намира предявените от ищеца В. С. А. искове за редовни и допустими, а предявените с тях претенции за надлежно индивидуализирани, поради което съдържащите се в отговора на исковата молба възражения в тази връзка се явяват неоснователни. За да бъдат същите основателни, в доказателствена тежест на ищеца е да установи сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, наведените от него основания за неговата недействителност, както и извършено в полза на ответника плащане на процесната сума.

При установяване на горепосочените обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платената от ищеца искова сума, а именно- валидно обвързващи страните договорни клаузи, които са били индивидуално уговорени и отговарят на императивните законови разпоредби и добрите нрави.

В случая с Определението по чл.140 ГПК, в което е обективиран проектът за доклад, съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит №***от 02.03.2023г. Наличието на облигационно правоотношение между страните се потвърждава и от представените по делото доказателства, от които се установява, че със сключения от тях Договор за паричен заем №***от 02.03.2023г. същите са уговорили предоставянето на заем при следните параметри: главница в размер на 1 000 лева, срок за нейното връщане- 600 дни, брой месечни вноски- 20, ГПР- 48,44%, ГЛП40,15%, лихвен процент на ден- 0,11% и обща дължима сума- 1 346,50 лева, а при непредставяне на обезпечение- 1 929,28 лева. При липсата на твърдения, а също и доказателства предоставената сума да е използвана от ищеца за търговска дейност, съдът намира, че сключеният от него договор за заем представлява по своето естество договор за потребителски кредит, спрямо който приложение намират предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК изисквания относно неговата форма и съдържание, неспазването на които 3 съгласно императивната норма на чл.22 ЗПК води до недействителност на договора.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит е посочването на годишния процент на разходите /“ГПР“/. В §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии, в случаите когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая в чл.3, ал.1 от процесния договор за кредит страните са уговорили задължение за предоставяне от заемателя в срок до три дни от сключване на договора на едно от следните обезпечения: 1/ банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл.2, ал.1, т.7 /общата дължима сума в размер на 1 346,40 лева/ със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 2/ две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е в размер над 1 000 лева; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с "***“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство.

В чл.3, ал.2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне обезпечение в срока по предходната алинея, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 582,78 лева. В ал.2 е посочено, че независимо от предходното размерът на неустойката не може да надвишава половината от размера на главницата по договора за кредит, като в случай че по даден договор се генерира неустойка в по-голям размер, то същата следва да се счита уговорена в размер половината от главницата по договора за кредит.

Анализирайки съдържанието на посочените по-горе клаузи, съдът намира, че отразеният в договора за потребителски кредит ГПР в размер на 48,44% не отразява реалния такъв, тъй като не включва като разход уговорената неустойка, която по своя характер представлява допълнително възнаграждение за кредитора. Този извод следва от основанието, въз основа на което е предвидено нейното начисляване, а именно- при 4 неизпълнение на поетото от длъжника задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение по договора за връщане в срок на предоставената в заем сума.

Съдът намира, че така установеното задължение не може да бъде характеризирано като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите за нея функции за обезпечаване изпълнението на договора и обезщетяване на вредите от неговото неизпълнение. Както бе посочено, задължението за което е предвидена неустойката има вторичен характер, като неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското задължение на длъжника по договора за кредит. Вредите, които възникват за заемодателя в този случай са последица от невъзможността на същия да удовлетвори вземането си от обезпечението, в случай че кредитополучателят не плаща задълженията си. От изложеното следва, че неустойката изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се дължи независимо от това дали такива биха могли реално да настъпят или не. Отделно от това, изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя, както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални документи, така и относно безусловната банковата гаранция, за учредяването на която също е необходимо набавяне на документи и одобрение от кредитна институция.