Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3173 от 19.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 22875/2023
Вид
Решение № 3173
Подписан
19.02.2026
Състав
Виктория Марианова Станиславова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3173 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря В.А ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110122875 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

С Решение № 263191/26.10.2022 г. по в. гр. д. № 4059/2019 г. на СГС, III В въззивен състав, е обезсилено Решение № 524548/02.11.2018 г. по гр. д. № 66192/2016 г. на СРС, III ГО, 142 състав, в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която В. П. И., ЕГН **********, е осъден, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да заплати на М. Г. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 7 500,00 лева, представляваща дадена сума без основание, представляваща продажна цена на лек автомобил „Мицубиши Еклипс“, с рег. № ****К, ведно с мораторната лихва от датата на исковата молба – 29.03.2016 г., до окончателното плащане, както и в ЧАСТТА, в която В.

П. И., ЕГН **********, с която е осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на М. Г.

Г., ЕГН **********, сумата в размер на 309,65 лева – разноски за държавна такса; и делото е ВЪРНАТО на СРС за ново разглеждане на предявените срещу В. П. И., ЕГН **********, евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

С оглед на липсата на въззивна жалба в тази му част Решение № 524548/02.11.2018 г. по гр. д. № 66192/2016 г. на СРС, III ГО, 142 състав, е влязло в сила в ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявен от М. Г. Г., ЕГН **********, срещу В. П. И., ЕГН **********, и Д. И. Г., ЕГН **********, да заплатят при условията на солидарност на М. Г. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 7 500,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на 27.11.2012 г., в резултат на умишленото му въвеждане в заблуждение, че ответниците имат възможност да му прехвърлят собствеността на лек автомобил „Митцубиши Еклипс“ с рег. № ****К, ведно с мораторната лихва от датата на исковата молба – 29.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумите, както и е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 891,14 лева – лихва за забава за периода 16.06.2012 г. - 28.03.2016 г.

Ищецът твърди, че през м. декември 2011 г. е попаднал на обява в интернет, публикувана от В. П. И., за продажба на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Еклипс“, с рег. № ****К. Позвънил на оставения в обявата телефонен номер за контакт, 1 като така се свързал с лицето В. П. И., който му заявил, че колата се намира в гр. Костенец и при интерес може да му бъде показана от негов приятел – Д. Г.. По телефона се разбрали за продажна цена на автомобила от 7 500,00 лева, която можело да бъде платена на Д. Г.. При среща на място в гр. Костенец М. Г. установил, че по талон автомобилът е собственост на „Пиреос Авто Лизинг“ ЕАД, но Д. Г. го уверил, че В. П. е изплатил всички лизингови вноски по договора за лизинг. Така мотивиран, М. Г. заплатил на Д. Г. сумата от 7 500,00 лева, за което била съставена разписка, с която Д. Г. се задължавал да предаде парите на продавача В. П.. На 27.12.2011 г. ищецът и В. П. И. се срещнали в гр. София, за да „официализират“ покупко-продажбата, но предвид края на работния ден и предстоящите празници, се разбрали да се срещнат отново след Нова година. Впоследствие, в първите дни след Нова година, след посещение в офиса на „Пиреос Авто Лизинг“ ЕАД, ищецът установил, че лизингополучател на автомобила не е В. П. И., а трето лице – ***, като лизинговите вноски не били изплатени изцяло и това препятствало прехвърлянето на собствеността. На 16.06.2012 г. в гр. Тутракан с приемо-предавателен протокол автомобилът бил предаден на лизингополучателя *** и *** от бащата на ищеца – Г Г.. Ищецът счита, че платената по разписка от 27.12.2016 г. в полза на В. П. И. сума следва да му бъде върната, тъй като същата била платена с оглед придобиване на собствеността на процесния лек автомобил, което не било сторено, тъй като същият не принадлежал на легитмиращото се за собственик лице В. П. И..

В срока по чл. 131 ГПК първоначалният ответник В. П. И. счита исковите претенции за недопустими, евентуално за неоснователни, като ги оспорва по основание и размер. В отговора на исковата молба същият отрича да има неуредени договорни отношения с ищеца.

С Определение от 22875/2023 г. по настоящото дело съдът е конституирал на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ответник В. П. И. неговият син и единствен наследник по закон А. В. П..

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена и приета като писмено доказателство Разписка от 27.12.2011 г., съставена от Д. И. Г., с която последният удостоверява факта на получаване от М. Г. Г. на сумата в размер на 7 500,00 лева за автомобил „Мицубиши Еклипс Спайдер“, с рег. № ****К. В разписката е посочено, че описаният автомобил е собственост на „Пиреос Авто Лизинг България“ ЕАД, като с нея лицето Д. И. Г. се задължава да предаде сумата от 7 500,00 лева на собственика на автомобила В. И. П. от гр. Костенец. Разписката носи саморъчно положени подписи за предал и получил сумата, неоспорени в процеса в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, както и подпис на един свидетел.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Приемо-предавателен протокол от 16.06.2012 г. с нотариална заверка на подписите с *** по описа на нотариус Е Г.а, с рег. № 413 на НК, с който лицето Г Д Г., действащ лично и в качеството си на представител на М. Г. Г., предава доброволно на *** (купувач по договор за покупкопродажба на МПС от 13.06.2012 г.) фактическата власт върху лек автомобил „Мицубиши Еклипсе“, с рег. № ****К, ведно с 1 брой ключ за автомобила.

По делото е представено и прието Свидетелство за регистрация Част I от 11.03.2008 г. на лек автомобил „Мицубиши Еклипсе“, с рег. № ****К, в което за собственик на автомобила е вписано „Пиреос Авто Лизинг България“ ЕАД.

При първото разглеждане на делото пред районната инстанция са събрани гласни доказателствена чрез разпита на свидетеля Г Д Г., баща на ищеца М. Г., които съдът кредитира, отчитайки разпоредбата на чл. 172 ГПК, като непосредствено формирани, логични и неопровергани от останалия събран доказателствен материал. От така 2 изслушаните показания се установява, че ищецът М. Г. се е свързал по телефона с ответника В. П. по повод на публикувана от последния обява за продажба на лек автомобил „Мицубиши Еклипсе“, който ищецът харесал. По телефона последните двама започнали преговори относно покупко-продажбата на процесното МПС, като В. П. уведомил ищеца, че автомобилът се намира в гр. Костенец, където е оставил ключ за него на свой познат с малко име Д. и при желание М. Г. може да отиде и да го види. След проведения разговор, ищецът и баща му – свидетелят Г Г., отишли до гр. Костенец, където огледали автомобила и го харесали. От лицето с малко име Д. те получили ключове за автомобила, голям талон и самия автомобила. В телефонен разговор В. П. им казал да предадат продажната цена в размер на 7 500,00 лева на Д., което ищецът сторил и за което била съставена и подписана разписка от 27.12.2011 г. От разпита на свидетеля Г Г. се установява още, че след като Д. Г. им предоставил документите на автомобила – голям талон, ищецът и баща му разбрали, че ответникът В. П. не е собственик на процесния автомобил, както и че същият е лизингов.

Освен това, те разбрали, че ответникът не е и ползвател на лизинга, тъй като по телефона последният им съобщил, че след като са харесали колата и са оставили продажната цена на Д. Г., той ще ги чака в същия ден пред хотел „Плиска“ в гр. София, заедно с ползвателя на лизинга, за да изповядат сделката пред нотариус.

По делото са представени и приети обяснения, дадени от ответника В. И. П. на 19.04.2012 г., Протокол от разпит на свидетеля Д. Г. (ответник по главния иск с правно основание чл. 45 ЗЗД) от 19.10.2012 г. по ДП 146/2012 г. по описа на РУП – Костенец, Протокол от открито съдебно заседание, проведено на 28.05.2014 г. по НОХД № 121/2014 г. по описа на Районен съд – Тутракан, както и разпит на свидетеля В. И. П., извършени по ДП № 148/2012 г. по описа на РУП – Костинброд. Съгласно установената съдебна практика на ВКС, когато страна в процеса е направила писмени изявления пред орган на досъдебното производство за факти, касаещи правоотношенията и с насрещната страна по гражданскоправния спор, то тези извънсъдебни признания за неизгодни за страната факти съставляват доказателство, което следва да бъде ценено от гражданския съд – в този смисъл Решение № 235 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г., IV ГО, ВКС; Решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г., III ГО, ВКС, Решение № 22 от 19.03.2015 г. по гр. д. № 2979/2014 г., IV ГО, ВКС, и др. Съобразно цитираната практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав, гражданският съд е допустимо и следва да ползва единствено дадените от страните в настоящото производство обяснения пред друг държавен орган, в които те признават факти и обстоятелства, които са неизгодни за страната, дала обясненията, като преценява същите с оглед на останалия доказателствен материал по делото. В случая, съдът установи, че в обясненията на ответника В. П., дадени на 19.04.2012 г. пред разследващите органи, се съдържат изявления, съвпадащи с твърдените от ищеца факти в исковата молба, както и отразените в представените от него разписка от 27.12.2011 г. и приемо-предавателен протокол от 16.06.2012 г. Така, в обясненията си ответникът В. П. признава, че е публикувал обява за продажба на процесното МПС в интернет, след което го е оставил в гр. Костенец на Д. Г.; че е провел разговор по телефона с евентуален купувач, когото е изпратил до гр. Костенец, за да огледа автомобила и с когото се разбрали по телефона да се договорят за цената. На следващо място, ответникът признава, че с купувача са постигнали споразумение за цената – 7 500,00 лева, разбрали се Д. Г. да преде автомобила на купувача, а той да му заплати сумата в размер на 7 500,00 лева, като Д. Г. е изготвил разписка за това и е взел продажната цена. В показанията, дадени пред разследващите органи на 30.10.2012 г., ответникът признава, че собствеността върху автомобила не е била прехвърлена на ищеца, тъй като за нея имало неплатени лизингови вноски. В същите показания ответникът заявява още, че е купил от трето неучастващо по делото лице процесния лек автомобил, както и че е взел последния с намерение да го продаде, като документи за предаването на процесния автомобил от владението на неучастващото по делото лице във фактическата власт на В. П. не са изготвяни. От Протокол от разпит на 3 свидетеля Д. Г. – ответник по главния иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, от 19.10.2012г. по ДП 146/2012 г. по описа на РУП – Костенец, се установява, че Д. Г. е приел сумата в размер на 7 500,00 лева със задължение да я предаде на В. П. и е предал процесния автомобил на купувача, като оформили разписка за това. След това по уговорка с В. П. занесъл сумата в къщата на последния, която предал на майка му. Показанията, дадени по ДП 146/2012 г., изцяло се подкрепят от съдържанието на приетата разписка от 27.12.2011 г. и показанията на изслушания в настоящото производство свидетел Г Г.. След като извърши преценка на извънсъдебните обясненията на страните, в които те признават неизгодни за тях факти и обстоятелства, със събрания в гражданския процес доказателствен материал, настоящият състав, счита, че така признатите неизгодни факти съответстват на съвкупния доказателствен материал, събран по настоящото дело, а именно: от една страна, признатите факти съответстват на установеното от писмените доказателства, а именно: изявленията, съдържащи се в документа, озаглавен „разписка“ от 27.12.2012 г., а от друга страна – съответстват и на гласните доказателства, събрани по делото чрез разпита на свидетеля Г Г..