Определение № 10368 от 13.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10368 гр. София, 13.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Въззивно частно гражданско дело № 20261100504600 по описа за 2026 година производство по реда на чл. 274-279 от ГПК, във връзка с чл. 418 от ГПК:

Депозирана е частна жалба от Е. Н. Н., против Разпореждане на СРС, рег. № 32333/13.03.2026г., по ч.гр.д. № 6256/2026г., 159 с-в, с което е отхвърлено заявлението по чл.

417 от ГПК.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на акта на СРС.

СГС, като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира следното: от фактическа страна:

Заявителят желае да му се издаден Заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 4 985,10 €

Представил е документ, наименован „запис на заповед“, със следните реквизити:

Първоначално вероятно е изписана сума от 9 480 лева (еврова стойност, определен от съда като 4 847,05 €); в скоби, доста трудно може да се прочете – дев… хил (не следва буквата я, поради което нататък, а и следващата дума, са нечетаеми);

Адресът на издаване е гр. София, но улицата отново е нечетаема;

Имената на издателя могат да се разчетат, но само при съпоставка с описаното в заявлението и частната жалба. Същото се отнася и до имената на поемателя. Това е така, но само, ако се предположи, че следва да се установи именно съдържанието, сочено в заявлението и частната жалба. Такава презумция няма уредена, по-скоро, съобразно посоченото по-долу, е обратното.

Следва сума с цифри, което може би е 9 740 лева, а с словом – вероятно девет хиляди (но и това е предположение).

Изписано е безусловно задължение за плащане по записа на заповед.

1

Следват подпис на издател и повторен такъв при предявяване за плащане. Имената на издателя са изписани още два пъти и ако се четат от незапознат с документа и предисторията на проблема, е невъзможно са се прочетат като С.Е.Б..

Няма задраскване, а само разтеглен подпис.

Датата – най-отдолу може да се прочете като 08.08.2024г., но ако все пак четящият е наясно какво трябва да прочете. По-лесно е да се приеме 02.2024г. или 09.2024г.

И за издателя, и за поемателя има посочени ЕГН. Първото е **** *** ^ (въззивният съд не успя да установи каква цифра е последният символ); второто е **********, което отговоря на действителността. от правна страна:

Менителницата (записът на заповед) е абстрактна сделка, която най-общо представлява финансов кредитен институт. Стопанското ù значение е следното:

- средство за кредитиране (плащането с нея отсрочва плащането);

- платежно средство (формално престацията се осъществява веднага);

- гаранционно средство (подсигурява други сделки, тъй като се прехвърля лесно и ù е присъща особена юридическа строгост);

- средство за краткосрочно пласиране на капитали (това преди е било една от основните функции на банките).

Изложеното предопределя разликите от останалите сделки:

От една страна: абстрактността е основен белег на института. Тя е юридическа, а не фактическа. Менителничният ефект винаги „съпътства” паралелно каузално правоотношение. „Обвързаността” обаче с течение на времето, с всяко прехвърляне, намалява.

От друга страна: смисълът на нормативната уредба е да се въведе максимална юридическа и икономическа сигурност, включително като стандартизира формата и обхване същественото съдържание на сделката (което се носи от само от ценната книга), а елиминира несъщественото съдържание. Тъй като икономическия аспект е основен – целта е да не се сочи причината за задължението, тъй като документът, съобразно икономическата си същност, би сменил много държатели преди да бъде предявен за плащане. Така се стимулира оборота. Издателят не знае на кого да плати, което означава, че ефектът е търсим (querable), за разлика от обикновените парични задължения, които са носими (portable).

Действително съдът следва да установи само, че менителничният ефект е редовен от външна страна. Това означава да има определен брой реквизити. Нечетливостта на реквизитите обаче следва да се приравни на липса на такива. Реквизит означава текст.

Текстът е начин за прехвърляне на информация. Ако това не може да се осъществи, тъй като изписаното е напълно неясно, не би могло да се приеме, че изписаното е текст, а и реквизит.

Първоинстанционният съд не е лишил заявителя от възможността да ползва бърза и облекчена съдебна защита, а единствено е констатирал, че не е в състояние да разчете 2 написаното, породи което е приел, че не може да констатира наличие на редовен менителничен ефект. Решаващият орган, в случая, не разменя становища (както е в хипотезата на чл. 410 от ГПК), а извършва правна преценка.

Доводът относно ЕГН-тата е неоснователен, съобразно посоченото по-горе.

Според нормата на чл. 460, във вр. с чл. 537 от ТЗ, ако в менителницата сумата е написана едновременно с думи и с цифри, при различие важи сумата, написана с думи.

Ако в менителницата сумата е написана няколко пъти с думи или с цифри, при различие важи наймалката сума. Тя е приложима обаче, ако все пак могат да се прочетат сумите, без значение дали са изписани като цифри или с думи, а в случая това е невъзможно за поне за три от тях.

Отделно от това – евровата стойност е изчислена не с оглед смяната на валутата, а за допълнителен критерий (недопустим иначе, предвид посоченото по-горе), за да се прецени какво точно е изписано.

Нормата въобще не се отнася до неяснота.

В обобщение – имената на издателя са нечетими, не е ясно и дължимата сума, като само това дисквалифицира документа като менителничен ефект (арг. от чл. 536, ал. 1 от ТЗ).

Доктрината (проф. Грюнхут и проф. Кацарски), приема, че „необикновена форма“, езикови, граматични и правописни грешки или неточности, са несъществени. Същото се отнася и до нечетаемостта на подписа. Това обаче е границата, която в случая е надхвърлена и то с много.

Ако се предположи, че издател и поемател се познават и знаят причината за издаването на конкретния запис на заповед, то след първото джиросване (ако това въобще е възможно), той би бил практически неизползваем.

Или, частната жалба е неоснователна.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. Н. Н., ЕГН **********, против Разпореждане на СРС, рег. № 32333/13.03.2026г., по ч.гр.д. № 6256/2026г., 159 с-в, с което е отхвърлено заявлението по чл. 417 от ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4