Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 40 от 23.01.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 3446/2023
Вид
Решение № 40
Подписан
23.01.2024
В сила
28.02.2024
Състав
Петя Христова Манова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Сливен, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20232230103446 по описа за 2023 година

Предмет на производството са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за предоставяне на потребителски кредит и договор за поръчителство и осъдителен иск с пр. осн. чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 31.05.2021 г. между ищцата и ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 4161467 от 31.05.2021 г., по силата на който е усвоен кредит в размер на 5000 лв. за срок от 24 месеца. Записаният в договора Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 49.03 %, фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40%. Договорената двуседмична вноска по кредита е в размер на 130.39 лв., а общата дължима сума от потребителя - 7342.56 лв.

Във връзка с изискването от договора за заем заемополучателят да обезпечи задължението си, на датата на неговото сключване (31.05.2021 г.) на кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия идентификационен номер, както номера на договора за заем. Вторият договор се сключва с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като по силата на него, кредитополучателят трябва да заплати на дружеството сумата в размер на 1657.44 лв., разсрочена ведно със задълженията по кредита, като разсрочването и по двата договора е на 24 равни вноски. В погасителния план по договора за кредит е формирана капитализирана вноска в размер на 375 лв., включваща възнаграждение за предоставяне на гаранция от 69.06 лв. и вноска по кредит 305.94 лв. В резултат на това, за усвоена главница в размер от 5000 лв. и за период на ползване от 24 месеца, от кредитополучателя се изисква да заплати 9000 лв., от които 7342.56 лв. към кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД и 1657.44 лв. към гаранта „ФАЙНЕНШЪЛ 1

БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Задълженията по кредита са били предсрочно погасени на 16.09.2022 г., когато е заплатена сума за предсрочно погасяване в размер на 5580.49 лв. Така за ползването на кредита от около 14 месеца, кредитополучателят е заплатил общо 8405.69 лв.

Твърди се, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Законът за потребителския кредит. Така посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като се излагат аргументи в тази насока.

Твърди се, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения с договора размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването.

Сочи се, че в настоящия случай дължимото по Договора за предоставяне на гаранция възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите. Предвид обстоятелството, че договорът за паричен заем и договорът за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, носят един и същи идентификатор, двете дружества са „свързани лица“, както и че кредиторът е включил размера на възнаграждението за гарант в погасителния план по кредита безспорно сочат, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит. В тази връзка се счита, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР.

Ето защо се счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по договора. С тези си действия кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест за длъжника.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП“, както и по смисъла на правото на ЕС. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация.

Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Твърди се, че Договорът за паричен заем е нищожен, тъй като клаузата за заплащане 2 на договорна лихва накърнява „добрите нрави“. В настоящия случай в договора е предвидена лихва в размер на 40 % годишно, който размер надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение установени в обществото.

Процесната клауза за възнаградителна лихва по договора накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор. В тази връзка недействителността на уговорката относно договорната лихва, води до нищожност и на целия договор.

В настоящия случай от кредитополучателя се изисква да заплати за допълнителна услуга по поръчителство сума в размер на 1657.44 лв., която сума е почти съизмерима с главницата и уговорената договора лихва. Поради накърняване на принципа на „добрите нрави“ се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорно съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцовата страна с цел извличане на собствена изгода за кредитора и поръчителя. Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, е което:

Да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № 4161467 от 31.05.2021 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите.

Да бъде прогласена нищожността на Договора за предоставяне на гаранция № 4161467 от 31.05.2021 г., сключен с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите, както и като заобикалящ изискванията на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави.

Да осъди на основание чл. 23 от ЗПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на Е. Г. Д. сума в размер на 50 лв. като частичен иск от сумата в размер на 2342.56 лв., представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба, до датата на окончателно й заплащане.

Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, да заплати на Е. Г. Д., сума в размер на 50 лв. като частичен иск от 1657.44 лв., представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба, до датата на окончателно й заплащане.

Претендират се разноските по делото.

3

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД, чрез процесуален представител, в който се моли съда да прекрати настоящото производство по отношение на установителния иск, тъй като същият е недопустим.

Твърди се, че процесният договор за паричен заем е действителен и в пълно съответствие с изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7 – 12 и 20 и ал.2 от ЗПК, като се излагат подробни аргументи в тази насока.

Твърди се, че годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл.19 ал.2 от ГПК и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл.19 ал.4 от ЗПК. Включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита.

Възнаграждението по договора за поръчителство не представлява разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита. Заемополучателят е можел да избира измежду три вида обезпечения, които да представи. Дружеството е нямало как да прогнозира към момента на сключване на договора за паричен заем, кое обезщетение ще избере ищецът, поради което и няма как да предвиди какви разходи за заемателя ще възникнат във връзка с тези обезпечения и какъв би бил техния размер, а и дори да е имало подобна информация, то тези разходи не са във връзка с отпускането на кредита, поради което и не следва да бъдат включени в ГПР.

Твърди се, че при отпускането на кредита дружеството е действало добросъвестно, т.е. преди да сключи договора за кредит ищецът е знаел както параметрите на кредита, така и условието за предоставяне на обезпечение. Преди ищецът да е бил обвързан от договор за предоставяне на потребителски кредит в съответствие с чл.5 от ЗПК, кредиторът своевременно му е предоставил съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от дружеството условия на договора, необходимата информация за вземане на информирано решение. След като ищецът предварително запознат със съществуващите условия на кредита е изразил съгласие за сключване на договор, то съгласно практиката на ВКС, това съгласие и последващото подписване на договора следва да се приема като изразяване на становище по предложените условия, частен случай на индивидуално уговорена клауза.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца.

Претендират се разноските по делото.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, чрез процесуален представител, в който се моли съда да прекрати настоящото производство по отношение на установителния иск, тъй като същият е недопустим.

Твърди се, че процесният договор за поръчителство е действителен, тъй като 4 отговаря на приложимите изисквания на закона и е сключен валидно. Същият не страда от пороците посочени в исковата молба или твърдените пороци не водят до нищожност на договора.

Твърдението, че договорът за поръчителство противоречи и заобикаля множество императивни правни норми на ЗПК, поради което е нищожен, е несъстоятелно. Дружеството не предоставя потребителски кредити. Дейността на дружеството и договорите, които сключва се регламентират от ТЗ, а не от ЗПК.

Твърди се, че дължимото се възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство е определено след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора.

При сключване на договора дружеството е действало добросъвестно. Клаузите в договора за поръчителство са формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител би могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Нещо повече, предвидено е, че той влиза в сила само ако заемополучателят не представи на кредитното дружество обезпечение под формата на поръчителство от физически лица или банкова гаранция.