Решение № 3076 от 08.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3076 гр. Пловдив, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.а Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от П.а Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330102937 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от П. И. срещу „Креди Йес“ ООД, с която се иска да се прогласи нищожността на клауза в договор за паричен заем № ***/22.06.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 362,21 лв., като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните, нарушаваща чл. 11, т.

9 и т.10 ЗПК.Твърди се, че в договора била уговорена неустойка, в случай че заемателят не предостави в 3-дневен срок обезпечение, отговарящо на условията на договора. Същата била разсрочена за плащане с вноските по договора за кредит. Счита, че неустойката е загубила присъщите си функции и съставлява скрито оскъпяване на кредита, като предварително са създадени условия ищецът да не може да изпълни задължението за предоставяне на обезпечение. Счита, че същата е следвало да се посочи в лихвения процент, тъй като съставлява източник на доход, а с това се заобикаля изискването за определяне на ГПР.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок. Счита иска за неоснователен, счита, че ищецът предварително е бил запознат с последиците от неизпълнение на задълженията си и се касаело за израз на доброволно формирана воля, страните действали в рамките на свободата на договаряне.

Твърди, че клаузата на чл. 8 била индивидуално уговорена, като се касаело за отпускане на особен тип заем. Твърди, че ГПР бил фиксиран и не надвишавал 1

5 пъти размера на законната лихва, изчислявал се по формула и не следвало да включва разходите, свързани с неизпълнение на задълженията. Счита, че договорът отговаря на изискванията на ЗПК. Обсъжда допусканията при формиране на ГПР. Моли за отхвърляне на исковете, възразява за прекомерност на адвокатския хонорар.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са обективно съединени установителни искове за нищожност на основание: чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК; чл. 146, ал. 1, вр. с чл.143 от ЗЗП; чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 от ЗПК.

Исковете са допустими, доколкото прогласяването нищожността на договора и неговите клаузи не е ограничено със срок. Освен това ответната страна може да търси изпълнение по нищожната клауза, което определя интереса на ищеца за прогласяване на нейната нищожност с отделен иск.

За прогласяване нищожността на клаузата се сочат няколко основания.

Ищецът няма интерес от кумулативното им разглеждане и не е обосновал определена поредност, поради което следва да се приеме, че са предявени като алтернативни основания.

Основателността на първия иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД е предпоставена от наличието на сключен между страните договор за заем, в който да е уговорена неустойка при условията и в размера, посочени от ищеца, както и установяването на такива характеристики на клаузата за неустойка, които я определят като накърняваща добрите нрави.

Установява се от представения с исковата молба договор, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ***/22.06.2022г., по силата на който на ищеца били предоставени в заем 500 лв., при месечен лихвен процент 3,330 %, ГПР – 47,855%, срок на погасяване - 7 месеца и размер на дължимата неустойка по чл.8 от Договора – 362,21 лв. От същия договор се установява, че общата сума за плащане по договора била в размер на 568,79 лв., както и че в чл.6 било уговорено заемът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на определени условия, визирани в Общите условия към договора, както и с ценна книга. Установява се още от приложения договор, че ако заемателят не предостави уговореното в чл.6 обезпечение в 3-дневен срок от сключването на договора за заем или представеното обезпечение на отговаря на изискванията, посочени в Общите условия, се дължи неустойка в 2 горепосочения размер, която се плаща разсрочено съгласно погасителния план, наред с погасителните вноски по заема.

Въз основа на така установените уговорки между страните съдът намира, че клаузата на чл.8 от договора за заем, предвиждаща неустойка, накърнява добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.

На първо място, следва да се взема предвид размерът на уговорената неустойка. За непредоставяне на обезпечение на заетата сума в размер на 500 лв. и общо дължимата сума в размер на 568,79 лв., се предвижда неустойка в размер на 362,21 лв., което съставлява повече от половината от заетата сума и общо дължимата сума по кредита, като надвишава в пъти оскъпяването на кредита, а именно – възнаградителната лихва, която се получава след изваждане на заетата сума от общо дължимата. Този размер следва да се съпостави и с другите условия по договора, а именно - краткия тридневен срок за предоставяне на 2 обезпечения, който прави задължението трудно изпълнимо, предварителното разсрочване на неустойката в погасителния план, още преди да е ясно дали ще се предостави обезпечение.

Краткият срок за изпълнение на задължението от три дни, поставянето на условия, на които обезпеченията да отговарят, както и предварителното разсрочване на задължението за неустойка сочат, че същата не е уговорена да обезпечи изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, тъй като изначално е предпоставено трудното му изпълнение и очаквано неговото неизпълнение. Ето защо за уговорената неустойката липсва функцията да обезпечава изпълнението.

Големият размер на неустойката, надвишаващ възнаграждението по договора, и предмета на задължението, за неизпълнението на което е уговорена, дават основание да се приеме, че клаузата не отговаря на обезщетителната, а и на санкционната функция на неустойката. Клаузата предвижда плащане на парична сума, която не съответства на очакваните вреди. Възможно е длъжникът да изпълни паричните си задължения по връщане на заетата сума и възнаградителната лихва, макар и без да е предоставил обезпечение по заема, но въпреки това ще дължи неустойка. В този случай без реални вреди за кредитора, същият би се обогатил със сумата за неустойка. Следователно, при непредставяне на обезпечение и последвало изпълнение по договора, за кредитора по договора не биха настъпили никакви вреди. При неизпълнение на договора вредите за кредитора биха се изразили само в дължимите и неплатени суми, а не в обстоятелството, че е лишен да ги търси от имуществената сфера и на поръчителя. Липсата на обезпечение е свързано единственото с по-големия риск, който кредиторът поема при отпускане на заема. Но дължимостта на парична сума от длъжника за носене 3 на кредитния риск от кредитора не може да се квалифицира като обезщетение за вреди, каквато е присъщата функция на неустойката. Такова задължение има характер на възнаграждение за поетия риск. Ето защо предвиждането на неустойката при тези условия и за неизпълнение на посоченото задължение няма обезщетителна функция, а възнаградителна.

Не може да се приеме и наличие на санкционна функция, тъй като същинското задължение на длъжника е да върне заетата сума, заедно с възнаградителна лихва. Действително, между страните съществува свобода на договарянето и за други задължения на длъжника по договора, като няма пречка това да е задължение за представяне на обезпечение, но санкционирането би следвало да е съответно на неизпълнението. Когато кредитният риск е увеличен, съответна санкция би била намаляване срока за връщане на дължимото, за да се съкрати периода, в който се носи този риск. В този смисъл е и нормата на чл.71 от ЗЗД. Но предвиждането на неустойка за неизпълнение на задължение, което не води до преки вреди, а до по-голям риск за събиране на задължението, накърнява добрите нрави Поради изложеното съдът счита, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции да обезпечава изпълнението, да обезщетява и санкционира при неизпълнение и действително съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на необезпечен кредит, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави. Преценката дали да отпусне кредита без обезпечение следва да е на кредитора, а възможността да се предостави такова по време да договора следва да се отразява в размера на възнаградителната лихва, тъй като кредиторът може да поиска по-високо възнаграждение, когато рискува повече и обратно.

Поради изложеното първият иск се явява основателен, клаузата на чл.8 от Договора следва да се прогласи за нищожна, като накърняваща добрите нрави, тъй като предвидената неустойка излиза от присъщите й функции и преследва друга цел.

Доколкото искът се уважава, не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на другите основания за нищожност. Поради изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се присъдят сторените от ищеца разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както са поискани: 50 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатски хонорар.

Последното възнаграждение е минимално дължимото по Наредба № 1, а с оглед правната и фактическа сложност на делото съдът не го намира за прекомерно и следва да се плати на адв. Н. на основание чл.38 от ЗА, с оглед наличието на такава уговорка между страните по договора за защита и съдействие.

4

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КРЕДИ ЙЕС“

ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.“Лозарска“ № 12, по предявения от П. И. И., ЕГН: **********, с адрес:

***, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД , че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката в чл.8 от Договор за паричен заем № ***/22.06.2022г., сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и П.

И . , с която се предвижда неустойка в размер на 362,21 лв., дължима от заемателя при непредоставяне на обезпечение, в срока и съгласно условия, посочени в договора и в общите условия към него.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545 да плати на П. И.

И., ЕГН: **********, сумата в размер на 50 лв. – разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545 да плати на адв. С.

К. Н., с БУЛСТАТ **********, с адрес: ***, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5