Решение № 169 от 23.11.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Първомай, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20225340100398 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск за делба на недвижими имоти с правна квалификация чл. 34, ал. 1 ЗС. Движи се по реда на чл. 341 и сл. от ГПК и се намира във втора фаза – по извършване на делбата.

След като разгледа извършените до момента съдопроизводствени действия, направените искания и събраните доказателства, съдът установи следното:

С влязло в сила Решение № 26 от 21.02.2023 г., постановено по делото, е допуснато да се извърши съдебна делба между страните М. Г. М., А. М. М., М. П. Г. и Н. П. Н. на недвижим имот, съставляващ УПИ *** в кв. ** по регулационния план на с.

Крушево, общ. Първомай, утвърден със Заповед № 60/1986 г., с административен адрес: *******, общ. Първомай, целият с площ от *** кв. м., предназначен за жилищно строителство, с приложена дворищна и неприложена улична регулации, при съседи: улица, УПИ *******, УПИ *******, УПИ ******* и УПИ *******, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м. и стопанска постройка със застроена площ от *** кв. м., при квоти: по 2/6 ид. ч. за М. Г. М. и А. М.

М. и по 1/6 ид. ч. за М. П. Г. и Н. П. Н..

В първото съдебно заседание след допускане на делбата съделителите М. Г. М. и А. М. М. са заявили претенции за възлагане на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на делбения имот.

Останалите съделители М. П. Г. и Н. П. Н. не изразяват становище относно способа за извършване на делбата.

В случая страните не предявяват помежду си облигационни претенции във връзка с делбената общност.

Съдът, като взе предвид установените факти и исканията на страните, намира 1 следното:

От заключението по съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че общата пазарна оценка на допуснатите до делба недвижим имот и сгради възлиза на 59 590 лв. Посочено е, че масивната жилищна сграда била със застроена площ от ** кв. м. Етажът на жилищната сграда се състоял от салон, всекидневна, преходна кухня от всекидневната, хол, спалня. Приземният етаж бил с височина *** м и площ от ** кв. м., като се състоял от салон, всекидневна, стая и складово помещение. От салона се слизало в складово помещение от стопанската постройка. В жилищната сграда нямало баня и тоалетна.

Тоалетната била в края на стопанската сграда и била почти разрушена. Стопанската сграда била с площ от ** кв. м. Състояла се от няколко помещения, използвани като складови помещения, обор за крави и тоалетна. Постройката била изградена с кирпичени стени, с дървена покривна конструкция, а помещението за обор било без таван и подова настилка. С оглед изложеното вещото лице е приело, че жилищната сграда е еднофамилна, следователно – неподеляема.

От представеното становище по чл. 201, ал. 1 ЗУТ от главния архитект на Община Първомай се установява, че при спазване на разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 4 и ал. 3 и чл. 81, ал. 4 ЗУТ УПИ *** в кв.** по действащия план на с. Крушево, общ.

Първомай, одобрен със Заповед № 60/20.05.1986 г., бил поделяем на два самостоятелни УПИ, и двата с максимална площ по *** кв. м., като изходът към улицата за новообразуваните имоти се осигурява с проект за изменение на подробния устройствен план, а лицето към улицата на новообразувания в дълбочина имот следва да е не помалко от 3,5 м.

При така изразеното становище от страна на главния архитект на Община Първомай, процесуалният представител на ищците е заявил, че няма да внася проект за изменение на регулационния план. Поради това съдът е предоставил възможност на ответниците до датата на следващото съдебно заседание да представят доказателства за внесен проект в Община Първомай за изменение да регулационния план. В указания срок ответниците не са изпълнили дадените им указания.

Преценката за избор на способ за ликвидиране на съсобствеността се определя от броя, вида и поделяемостта на допуснатите до делба имоти, при спазване на водещия принцип за поставяне на дял в натура за всеки от съделителите. Изясняването на въпроса за поделяемостта на имота според броя на съделителите и техните квоти е дейност на съда, която се извършва с помощта на вещо лице, когато това е необходимо. Когато за обособяване на дяловете се налага разделянето на урегулиран поземлен имот, на сграда или на обекти в нея, съдът следва да спази процедурите по чл. 201 и чл. 203 ЗУТ. При положително становище на главния архитект по чл. 201 ЗУТ, каквото по отношение на процесния имот е налице, страните имат задължението да внесат в общинската администрация проект за изменение на действащия план за регулация, с който съсобственият УПИ се разделя на два или повече урегулирани поземлени имота. В случая съдът е дал указания на страните да предприемат необходимите действия за успешното приключване на процедурата, но въпреки това действия от тяхна страна за изменение на регулационния план не са предприети, което води до извод, че не е налице възможност за поделяне на имота. Ето защо, предвид липсата на активни действия от съделителите във връзка с провеждане на процедурата по чл. 201 ЗУТ, следва да се приеме, че поземленият имот е неподеляем. Съдът споделя и извода на вещото лице, че жилищната сграда като еднофамилна също е неподеляема.

Не би могла да бъде поделена и стопанската постройка предвид свързаността й с 2 жилищната сграда и обслужващата й функция спрямо нея.

Предвид всичко изложено, съдът приема, че делбата не може да се извърши чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК или чрез теглене на жребий, тъй като един от съделителите би получил само пари, а другият – вещта, което е недопустимо освен в изрично предвидените от закона случаи: чл. 349 ГПК или при съдебна спогодба. В тази насока са задължителните постановки на т. 8 от ППВС № 4/64 г., съгласно което е недопустимо съдът да извърши делбата чрез разпределение на делбените имоти, като уравни дела на някой наследник само с пари, а не с реален дял от наследствен имот. В разглежданата хипотеза не са изпълнени и изискванията на разпоредбата на чл. 349, ал.

2 ГПК да бъде възложен делбеният имот в дял на съделителите М. Г. М. и А. М. М..

Съгласно тази разпоредба, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. В случая от събраните доказателства се установява, че имотът има жилищен характер. Също така, въпреки извършените две разпоредителни сделки, посредством които преживялата съпруга В. Н. Г. и наследодателката на ищците Е. И. М. са придобили ид. ч. от имота, съдът приема, че съсобствеността е възникнала въз основа на наследяване. Това е така, доколкото разпоредителните сделки между сънаследници не водят до смесена съсобственост. В случая в съсобствеността не участват трети за наследството лица, като извършените сделки единствено са уголемили квотите в съсобствеността на някои от наследниците.

Поради това съдът приема, че извършените разпореждания не са променили наследствения характер на имота. Независимо от това, в разглежданата хипотеза не са изпълнени останалите две изисквания по отношение на съделителите М. Г. М. и А. М.

М.. Въпреки дадените им указания, те не ангажираха доказателства, че са живели в делбения имот към момента на откриване на наследството, както и че не притежават друго жилище. Поради това предявената от тях възлагателна претенция по чл. 349, ал.

2 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Тъй като делбата на тази вещ не може да бъде извършена чрез поставяне в дял, нито чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, настоящият съдебен състав приема, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права.

По разноските:

На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Първомай държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността на дела му, определена върху актуалната пазарна стойност на имота, а именно: М. Г. М. – 594,52 лв. (след приспадане на надвнесения депозит за вещо лице в размер на 200 лв.), А. М. М. – 794,52 лв., М. П. Г. и Н. П. Н. – по 397,28 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки (така Определение № 335/01.07.2015 г. по ч. гр. д. 2020/2015 г., I ГО, ВКС). От това следва, че на ищците не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, като този разход следва да се понесе 3 от тях така, както е направен. Единствено на ищеца М. Г. М. трябва да се присъдят направените разноски за заплатен депозит за вещо лице вместо ответниците М. П. Г. и Н. П. Н.. Поради това всеки един от тях следва да бъде осъден да заплати на този ищец по 66,67 лв.

Така мотивиран, РС Първомай

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, предявена от М. Г. М., ЕГН: **********, и А. М. М., ЕГН: **********.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична продан недвижим имот, съставляващ УПИ *** в кв. ** по регулационния план на с.

Крушево, общ. Първомай, утвърден със Заповед № 60/1986 г., с административен адрес: *******, общ. Първомай, целият с площ от *** кв. м., предназначен за жилищно строителство, с приложена дворищна и неприложена улична регулации, при съседи: улица, УПИ *******, УПИ *******, УПИ ******* и УПИ *******, търговия, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м. и стопанска постройка със застроена площ от *** кв. м., като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността, както следва: 2/6 ид. ч. за М. Г. М., ЕГН:

**********, адрес: *******, 2/6 ид. ч. за А. М. М., ЕГН: **********, адрес: *******, 1/6 ид. ч. за М. П. Г., ЕГН: **********, адрес: *******, и 1/6 ид. ч. за Н. П. Н., ЕГН:

**********, адрес: *******.

ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН: **********, адрес: *******, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Първомай сумата от 594,52 лв., представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл. 355, изр. 1 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН: **********, адрес: *******, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Първомай сумата от 794,52 лв., представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл. 355, изр. 1 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА М. П. Г., ЕГН: **********, адрес: *******, и Н. П. Н., ЕГН:

**********, адрес: *******, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Първомай всеки по 397,28 лв., представляващи държавна такса по иска за делба, на основание чл. 355, изр. 1 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА М. П. Г., ЕГН: **********, адрес: *******, да заплати на М. Г. М., ЕГН: **********, адрес: *******, сумата от 66,67 лв., представляваща стойността на заплатени разноски.

ОСЪЖДА Н. П. Н., ЕГН: **********, адрес: *******, да заплати на М. Г. М., ЕГН: **********, адрес: *******, сумата от 66,67 лв., представляваща стойността на заплатени разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.