Определение № 1792 от 15.12.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1792 гр. Плевен, 14.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500846 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.95, ал.5 от ГПК.

С определение № 5213 от 16.11.2023 г. по гр.д. №4972/2023 г.

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД е ОТКАЗАЛ да предостави на Г. В. В., с ЕГН:

********** правна помощ по реда на чл.95 от ГПК във вр. с чл.23 от ЗПП, изразяваща се в процесуално представителство по делото, така както е поискано от него в молби, приложени към искови молби с вх. №24954 и №24481.

Определението е съобщено на Г. В. В. на 28.11.2023 г. и на 04.12.2023 г. той е изпратил по пощата частна жалба с искане да бъде отменен отказа на Плевенски Районен съд и да му бъде предоставена исканата правна помощ.

Г. В. В. твърди, че е „финансово несъстоятелен“ и „правно неграмотен“, поради което не може да плаща такси и разноски в съдебните производства, респ. не може да разбира съдебните актове и да изпълнява съдебните указания.

Г. В. В. счита, че обжалваното определение е необосновано, защото липсват доказателства, че разполага със средства за заплащане на адв. възнаграждение. Намира, че в негов личен интерес и в интерес на правосъдието е да му бъде предоставена правна помощ чрез назначаването на адв. К.Я. от АК-Плевен за осъществяване на процесуално представителство по делото.

1

Чрез проверка относно допустимостта на частната жалба при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение по чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.95, ал.2 от ГПК на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.

Така изложеното прави жалбата допустима. Разгледана по същество, тя е основателна, защото:

Г. В. В. е сезирал Плевенски Районен съд с искова молба, с която е предявил срещу ГДИН иск по чл.71 от ЗЗД с цена 10 000 лв. За разглеждането е образувано гр.д. №4972/2023 г. С определение №4526 от 05.10.2023 г. производствата по гр.д. №5153/2023 г. и по гр.д. №5262/2023 г. по описа на Плевенски Районен съд са били присъединени към производството по гр.д.

№4972/2023 г. Присъединените две производства също са образувани за разглеждане на искови молби на Г. В. В., с които той е предявил срещу ГДИН искове по чл.71 от ЗЗД с цени съответно 10 000 лв. и 5 000 лв. Към тези искови молби са били приложени и нарочни молби по чл.95, ал.1 от ГПК, ведно с декларации към тях. С последните Г. В. В. е декларирал, че от 13 години е в затвора; че не получава никакви доходи; че не притежава дялове и акции в търговски дружества; че не притежава парични влогове; че е женен; че неговото и на съпругата му имущество е възбранено от 2010 г. от КПКОНПИ.

С разпореждане №11646 от 16.10.2023 г. Плевенски Районен съд е изискал справки за банковите сметки и сейфовете; за притежаваните недвижими имоти, дялове и акции от капитала на търговски дружества.

Въз основа на предоставените справки Плевенски Районен съд е установил, че Г. В. В. притежава недвижимо имущество, банкови сметки, дялове в търговски дружества и вземания. Приел е, че макар и имуществото на Г. В. В. да е възбранено/запорирано, той не е възпрепятстван да извършва действия по неговото управление, като напр. да получава наем в размер на 1 200 лв. месечно по силата на анекс от 2020 г.

При така установеното от фактическа страна Плевенски Районен съд е приел, че Г. В. В. разполага със средства за заплащане на адвокатска защита.

За да остави без уважение молбата по чл.83, ал.2 от ГПК на Г. В. В., Плевенски Районен съд се е позовал на съдебната практика на ВКС /обективирана в определение №194/25.04.2018 г. по ч.гр.д. №422/2018 г. на IV г.о.; определение №856/18.11.2014 г. по ч.гр.д. №6531/2014 г. на IV г.о.; определение №50/17.02.2021 г. по гр.д. №2460/2020 г. на III г.о./, според която правото по чл.83, ал.2 от ГПК не възниква, когато ответникът по иска за отнемане на имущество в полза на държавата разполага с активи, върху които са наложени обезпечителни мерки, но които активи могат да бъдат освободени от обезпеченията с цел осребряването им за заплащане на разноските /вкл. и адв. възнаграждение/ и таксите в съдебното производство по специалния закон.

2

Въззивната инстанция не споделя изводите на Плевенски Районен съд и счита за неприложима съдебната практика, на която той се позовава.

За да се произнесе по молбата за предоставяне на правна помощ, съдът следва при съобразяване на конкретни данни, актуални към момента на искането, а не на база предположения и доводи за хипотетични възможности, да установи възможностите на лицето да заплати адвокатско възнаграждение за правна защита и процесуално представителство по делото.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства не се установяват конкретни възможности на Г. В. В. да заплати съответното на правния интерес адвокатско възнаграждение.

Вписването на 03.09.2020 г. на анекс към договор за наем, съгласно който наема се променя на 1 200 лв., не означава, че към настоящия момент този договор е действащ; че наемателят изпълнява задължението си да плаща уговорения наем и в крайна сметка, че Г. В. В. като наемодател разполага с 1 200 лв. месечен доход от наем.

Липсва актуална информация за предмета и хода на делото, по което КОНПИ е внесла срещу Г. В. В. искане за налагане на обезпечителни мерки и иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

Това се явява пречка да бъде обсъдена като относима посочената в обжалваното определение съдебна практика по приложение на чл.23, ал.4 от ЗОПДИППД /отм./ и по чл.40, ал.1 от ЗОПДНПИ. Апропо тази съдебна практика касае освобождаването на ответника по иска за отнемане на имущество в полза на държавата от заплащане на разноските и таксите в съдебното производство по специалния закон, а не освобождаването на това лице в друго качество – на ищец, респ. жалбоподател в друго съдебно производство.

В заключение – Плевенски Окръжен съд намира, че данните по делото сочат, че Г. В. В. като лишено от свобода лице не реализира доходи от трудова заетост, търговска дейност или от използване на притежавано от него имущество, което го възпрепятства да заплати съответното на правния интерес адвокатско възнаграждение за правна защита и процесуално представителство по делото.

Съдът намира още, че е налице и втората предпоставка по смисъла на чл.23, ал.2 от ЗПП, а именно – интересите на правосъдието изискват с помощта на адвокат да се търси отговора на поставените от Г. В. В. въпроси във вр. с проявено спрямо него дискриминационно отношение.

С оглед гореизложеното, Плевенски Окръжен съд намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което на Г. В. В. бъде предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство по гр.д. №4972/2023 г. по описа на Плевенски Районен съд.

Делото следва да бъде върнато на Плевенски Районен съд за 3 продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 5213 от 16.11.2023 г. по гр.д. №4972/2023 г. по описа на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД и вместо него ПОСТАНОВИ следното:

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.95, ал.2 от ГПК във вр. с чл.23, ал.3 във вр. с ал.2 от ЗПП правна помощ по смисъла на чл.21, т.2 от ЗПП на Г. В.

В., с ЕГН: **********, изразяваща се в процесуално представителство в производството по гр.д. №4972/2023 г. по описа на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.

ВРЪЩА делото на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4