Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 20.07.2021, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Административно наказателно дело 152/2021
Вид
Решение № 14
Подписан
20.07.2021
В сила
31.12.2021
Състав
Минка Иванова Китова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 3,предл.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Харманли , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Минка Ив. Китова при участието на секретаря Емилия В. Рикова като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20215630200152 по описа за 2021 година Образувано е по жалба от Г. ХР. Г. ЕГН ********** от гр. Харманли, чрез а д в . Г.Г. – АК Хасково против НП №21-0271-000051/03.02.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР Хасково, РУ-Харманли с което на основание чл. 174, ал.

3,предл.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и отнемане на 12 контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539 за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.В нея жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона. Жалбоподетелят твърди, че не е извършил описаното в АУАН и НП нарушение, както и че описаната в НП фактическа обстановка е неясна, непълна и невярна, а наложените му наказания незаконосъобразни и несправедливи.

Жалбоподателят моли да се отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адвокат Антон Г., преупълномощен от адвокат Г.Г., с пълномощно по делото.

Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Харманли, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 30.01.2021г. в 23,30 часа в гр.Харманли на ул. *** до дом №14, по посока на улица *** управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № *** собственост на И.А.Х. с ЕГН **********, като бил спрян за проверка от органите на реда. В 1 резултат на това в 23,50 часа на 30.01.2021г. в РУ-Харманли отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство "DREGER DRUG TEST 5000 с № ARKF-0022". Издаден и съответно връчен му бил талон за медицинско изследване № 082201/30.01.2021г., като отказва да даде кръв и урина за химическа експертиза.

С оглед на така установеното е съставен АУАН № 981202 от 30.01.2021г. от ИВ. Л. ЯН. - мл. автоконтрольор при РУ-Харманли за нарушение по чл. 174,ал.3 от ЗДвП,като посоченото нарушение в акта се изразява в отказ на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство "DREGER DRUG тест 5000 с № ARKF-0022. В издаденият АУАН жалбоподателят е вписал, че няма възражения по него. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на 30.01.2021г.

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото НП №21-0271000051/03.02.2021 г. на Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. С така извършеното АНО е приел за нарушен също чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Предвид това и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложена глоба от 2000 лв. и лишаване право да управлява МПС за 24 месеца.

Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 01.04.2021г., видно от отбелязването в разписката, инкорпорирана в самият документ.

По АНПр е наличен и талон за медицинско изследване №082201 от 31.01.2021 г. видно от който, жалбоподателят е отказал изследване, както и е отказал да подпише и да получил екземпляр от процесния талон.

Видно от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – НП №21-0271-000051/03.02.2021 г. на Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли; АУАН №51 серия АА бл. № 981202 от 30.01.2021 г.; заверен препис на Талон за изследване № 082201 от 31.01.2021 г.; заверен препис на Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от 31.01.2021 г.; заверен препис на Фиш за спешна медицинска помощ от 31.01.2021 г.; заверен препис на Заповед №8121з515/14.05.2018 г. на министър Валентин Радев; заверен препис на Заповед №8121з825/19.07.2019 г. на министър Младен Маринов, както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели - актосъставителя актосъставителя ИВ. Л.

ЯН. и свидетелите М. АТ. ИВ. Ж. К. К. приобщени по надлежния процесуален ред н а чл. 283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. Свидетелите възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените 2 свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Харманли при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че жалбоподателят на процесната датата въпреки отправената покана към него да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотици, е отказал, както и че е отказал да даде кръвна проба за употреба на такива.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства –талон за медицинско изследване № 082201 от 31.01.2021г., се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Харманли, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав достига до следните правни изводи:

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът достигна до тези 3 изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.

Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е посочено че на визираната в тези два акта дата и място, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотици. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган е изписал пълният й текст, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, в какво състояние, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл.

174, ал. 3 от ЗДвП. В този смисъл е Решение № 282 от 07.12.2017 година, постановено по КАНД № 255/2017 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова и др. Следователно, налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.

При издаването на АУАН и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят, безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на 4 фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение- по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.