Определение № 161 от 04.02.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Плевен, 04.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500045 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.278 вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от М. Р.

Г., ЕГН: ********** чрез процесуалния й представител адв. Д. М. от САК срещу Определение №5963/05.12.2025г., постановено по гр.д.№3814/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е оставено без уважение искането на въззивния жалбоподател за изменение на Решение №1636/30.10.2025г., постановено по гр.д.№3814/2025г. по описа на РС-Плевен в частта за разноските.

В частната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Сочи се, че неправилно съдът в съдебното решение е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от претендирания. Излагат се твърдения, че ответникът не е направил възражение за прекомерност в законоустановените срокове, поради което съдът незаконосъобразно е присъдил адвокатско възнаграждение в по-нисък размер. В заключение се прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да присъди по-висок размер на разноските за адвокатско възнаграждение с още 840лв. с ДДС над присъдените с решението 360лв. с ДДС.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответната страна „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406 не депозира отговор на частната жалба.

Плевенски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна с право на обжалване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

1

Разгледана по същество, ЧАСТНАТА ЖАЛБА е ОСНОВАТЕЛНА.

С Решение №1636/30.10.2025г., постановено по гр.д.№3814/2025г. по описа на РС-Плевен съдът на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е осъдил „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „***, ***, представлявано от И.В.В., да заплати на М. Р. Г. от гр. Плевен, ЕГН **********, сумата от 67, 35 лв., частичен иск от 2 500 лв., представляваща платена при изначална липса на правно основание сума по договор за потребителски кредит № *** год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /18. 06. 2025 год./ до окончателното изплащане на сумата.

С решението съдът на осн. чл.78, ал.1 от ГПК е осъдил „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр.

София, ж. к. „***, ***, представлявано от И.В.В., да заплати на М. Р. Г. от гр.

Плевен, ЕГН **********, сумата от 426, 68 лв., представляваща деловодни разноски, в които е включено и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС.

По делото е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК от М. Р. Г., ЕГН:

********** чрез процесуалния й представител адв. Д. М. от САК, в която е отправено искане съдът да присъди по-висок размер на адвокатското възнаграждение, което ответникът е осъден да заплати, а именно претендирания размер от 1200лв. с ДДС.

С Определение №5963/05.12.2025г., постановено по гр.д.№3814/2025г. по описа на РС-Плевен съдът е оставил без уважение искането на въззивния жалбоподател за изменение на съдебното решение в частта за разноските.

Съдът в обжалваното определение е приел, че в настоящия случай с процесното решение в полза на молителката е присъдена сума в размер на 67, 35 лв., а се претендират деловодни разноски от 1 200 лв., т. е. в размер 18 пъти надвишаващ материалния интерес. Съдът е приел, че не е обвързан от договореното между страните адвокатско възнаграждение и е съобразил всички релевантни факти при определянето на дължимите се деловодни разноски, поради което не счита, че са налице предпоставки за изменение на вече постановеното решение.

Настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с един осъдителен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 5лв. /частичен от 2500лв./, представляваща платена при изначална липса на правно основание по Договор за потребителски кредит №***. В хода на процеса цената на иска е била изменена по реда на чл.214 от ГПК, като искът се счита за предявен за сумата от 67,35лв.

Ищцата е представила заверено копие от Договор за правна защита и съдействие по гр.д.№3814/2025г. по описа на РС-Плевен с уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. с ДДС.

2

Представено е и заверено копие от Фактура №0100002686 от 16.10.2025г. за заплащане на адвокатското възнаграждение в размер на 1200лв. с ДДС.

Ответникът по делото „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406 нито в отговора на исковата молба, нито в молбата-становище, депозирана преди първото и единствено по делото заседание, не е направила своевременно възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.

Богатата практика на ВКС, както и в решенията на СЕС, по-конкретно от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г., които частният жалбоподател цитира, са неотносими в настоящия случай. Това е така, тъй като в тях се приема, че водещ критерий при определяне размера на адвокатското възнаграждение е именно фактическата и правна сложност на конкретното дело, но съдът е овластен да направи тази преценка само и единствено, ако е налице договор за правна защита и съдействие по чл.38 от ЗАдв. или когато е релевирано своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено между ищеца и неговия процесуален представител. В настоящия случай ответникът е имал възможност да направи възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възражение в отговора на исковата молба или в първото по делото заседание, което не е сторил, а е релевирал същото едва с молбата по чл.248 от ГПК. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС когато възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК се прави за първи път по реда на чл.248, ал.1 ГПК с искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, т.е. след като производството по делото вече е приключило и разноските са присъдени, то е несвоевременно. Същото обуславя неоснователност на искането за изменение на акта в частта за адвокатското възнаграждение, заплатено за защита пред първоинстанционния съд.

В този смисъл съдът приема, че следва да се присъди договореното между страните адвокатско възнаграждение, изплатено от ищеца на процесуалния му представител, въпреки че същото в действителност се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и с оглед цената на исковата претенция.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че първоинстанционният акт е неправилен и незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Следва да се постанови съдебен акт, с който да се допусне изменение на съдебното решение в частта за разноските, като ответникът „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406 бъде осъден да заплати на ищцата М. Р. Г., ЕГН: ********** сумата от 1200лв./613,55 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен акт не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2, вр чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 278 вр. чл. 248 ГПК, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

О Т М Е Н Я Определение №5963/05.12.2025г., постановено по гр.д.

№3814/2025г. по описа на РС-Плевен, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение №1636/30.10.2025г., постановено по гр.д.№3814/2025г. по описа на РС-Плевен В ЧАСТТА, в която съдът е осъдил „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406 да заплати на М.

Р. Г., ЕГН: ********** сумата от 360 лв. с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение, както следва:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406 да заплати на М. Р. Г., ЕГН: ********** сумата от 1200лв. за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4