Решение № 5083 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5083 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20231110167395 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. Н. Н. (починал в хода на процеса и на негово място са конституирани законните му наследници М. Г. Н., Е. М. Н. и Г. М. Н.), с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 2158,69 лева – главница, от която сумата 2119,01 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., и сумата 39,68 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 310,38 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.01.2020 г. до 11.01.2023 г.

В исковата молба се твърди, че М. Н. Н. бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Наследодателят на ответниците 1 ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 42, находящ се в АДРЕС, с абонатен № 197847, през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо инженеринг” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.01.2023 г. по ч. гр. д. № 3313 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60ти състав. Длъжникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците М. Г. Н., Е. М. Н. и Г. М. Н. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата само от ответницата. М. Н. не оспорва предявените искове, като заявява, че сключила споразумение с ищеца и плаща доброволно претендираните суми. Моли съда да остави без уважение искането за експертизи и за присъждане на такси.

Третото лице – помагач „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД не изразява становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. А.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания заявява, че ответниците са изпълнили изцяло сключеното споразумение и са заплатили процесните суми. Моли съда да постанови решение съобразно направеното от ответниците плащане. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В съдебно заседание ответниците Е. М. Н. и Г. М. Н., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

В съдебно заседание ответницата М. Г. Н., редовно призована, се явява лично.

Ответницата заявява, че е заплатила всички задължения, предмет на настоящото производство. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице – помагач „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на 2 страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Страните не спорят по фактите по делото. Нещо повече, в хода на процеса след сключено с ищеца споразумение ответниците са заплатили изцяло претендираните суми, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ищецът потвърждава, че към датата на откритото съдебно заседание са погасени всички претенции за главница, мораторна лихва и лихва за забава, както и разноските за внесена държавна такса.

Направените от страните признания на фактите по делото съдът намира на основание чл.

175 ГПК за установени по безспорен начин от събрания доказателствен материал. Съгласно т. 11.в. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС съществуването на вземането в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, поради което на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително извършено в хода на процеса доброволно плащане от страна на длъжника. Съдът не съобразява единствено принудително събраните суми по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК съгласно приетото в т. 9 от същото тълкувателно решение. С оглед изложеното и при съобразяване на цитираната задължителна съдебна практика предявените кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло поради извършено в хода на процеса плащане.

По отношение на разноските:

Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане единствено на дължимото за заповедното и за исковото производство юрисконсултско възнаграждение, което съдът изчисли в минимален размер от 50 лева за заповедното и 200 лева за исковото производство съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в приложимата редакция). В тази връзка следва да бъде посочено, че включените в споразумението и заплатени от ответниците съдебни разноски в размер на 185,73 лева са само за държавна такса, но част от нея в размер на 49,38 лева е била надвнесена погрешно.

При определяне на дължимата за исковото производство държавна такса съдът не е взел предвид приложеното към исковата молба платежно нареждане за сумата в размер на 49,38 лева – за предявените установителни искове, и е изчислил същата на 86,97 лева. Всъщност дължимата за исковото производство държавна такса е в размер на 136,35 лева, поради което надвнесената от ищеца сума в размер на 49,38 лева подлежи на възстановяване след депозиране на нарочна молба и не следва да бъде поставяна в тежест на ответниците.

Следователно, с платената по споразумението сума от 185,73 лева е погасена дължимата държавна такса в размер на 136,35 лева и част от присъденото за заповедното производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 49,38 лева. Непогасен остава остатъкът в размер на 0,62 лева, както и дължимото за исковото производство юрисконсултско 3 възнаграждение в размер на 200 лева, като сумата от 200,62 лева се разпределя между ответниците по равно, т.е. по 66,87 лева или 34,19 евро за всеки.

Воден от горното, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от изпълнителните директори П. Р. П. и Р. Д. Г., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу М. Г. Н., ЕГН **********, с АДРЕС, Е. М. Н., ЕГН **********, с АДРЕС, и Г. М. Н., ЕГН **********, с АДРЕС, кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответниците съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 2158,69 лева – главница, от която сумата 2119,01 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 42, находящ се в АДРЕС, с абонатен № 197847, и сумата 39,68 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 310,38 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.01.2020 г. до 11.01.2023 г., които вземания са били предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.01.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 3313 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, поради извършено в хода на процеса плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, М. Г. Н., ЕГН **********, с АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от изпълнителните директори П. Р. П. и Р. Д. Г., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 66,87 (шестдесет и шест лева и 87 ст.) лева или 34,19 евро, представляваща дължимото за заповедното и за исковото производства юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Е. М. Н., ЕГН **********, с АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от изпълнителните директори П. Р. П. и Р. Д. Г., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 66,87 (шестдесет и шест лева и 87 ст.) лева или 34,19 евро, представляваща дължимото за заповедното и за исковото производства юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Г. М. Н., ЕГН **********, с АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от 4 изпълнителните директори П. Р. П. и Р. Д. Г., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 66,87 (шестдесет и шест лева и 87 ст.) лева или 34,19 евро, представляваща дължимото за заповедното и за исковото производства юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД, ЕИК 104100223, със седалище и адрес на управление гр.