Определение № 2028 от 02.08.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1352/2023
- Вид
- Определение № 2028
- Подписан
- 02.08.2023
- В сила
- 02.08.2023
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Кристиян Антониев Попов
Цитирани разпоредби
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 309 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2028 гр. Бургас, 02.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Пламена К. Георгиева Върбанова
КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501352 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 13366/28.07.2023г. на БОС от „А 1 България” ЕАД, ЕИК:131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София,,л.“Кукуш“ № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски , чрез юк.Петковтър Петков , против разпореждане № 1824/23.06.23г. по ч.гр.д.№ 3438/23г. по описа на Бургаския РС, с което съдът е отхвърлил заявлението на ,,А1 България” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против длъжника Д. С.
В. , с постоянен и настоящ адрес с постоянен и настоящ адрес в с.Росен,общ.Созопол , за сумата от общо 730,09 лв. – представляваща сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на рамков договор за за електронни съобщителни услуги № 504854883 и договор за продажба на изплащане от 18.12.2017 г.,ведно със сборната мораторна лихва в размер на 203,81 лв.
Твърди, че разпореждането не е правилно и моли да бъде отменено.
Излага подробни аргументи. Обосновава доводи за уважаване на заявлението изцяло. Моли за присъждане на разноски.
Препис от жалбата не е връчван на . по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, вр. с чл.413, ал.2 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.
Производството по ч.гр.д.№ 3438/23г. по описа на БРС е образувано 1 по заявление от ,,А1 България” ЕАД, представлявано от пълномощника юк.Петков, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Д. С.
В. , ЕГН ********** от с.***, общ.*** за следните суми: сумата 286,48 лв. – главница ,сбор от неплатени месечни вноски за предоставени услуги за периода от 10.04.2020 г. до 25.08.2020 г. ,дължими по сключен рамнков договор за електронни съобщителни услуги №
504854883,партиден № М 5216145; сумата от 82,85лв. – сборна мораторна лихва за периода 06.05.2020 г. до 21.04-2923 г.
671,36 лв. –главница ,сбор от неплатени вноски за мобилно устройство ,дължими по сключен между страните договор за продажба на изплащане ; ведно със сборната лихва в размер на 183,62 лв.-начислена за периода от 06.05.2020 г. до 21.04.2023 г. ; законната лихва ,начислена върху горните две главници ,считано от 10.05.2023 г. до окончателното им изплащане;
730,09лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги и на договора за продажба на изплащане ; сумата от 203,81лв. –мораторна лихва за вземането за неустойка , както и направените по делото разноски за платена държавна такса и юк.възнаграждение в общ размер на 150лв.
БРС е издал заповед за изпълнение за сумата сумата от сумата 286,48 лв. – главница ,сбор от неплатени месечни вноски за предоставени услуги за периода от 10.04.2020 г. до 25.08.2020 г. ,дължими по сключен рамнков договор за електронни съобщителни услуги № 504854883,партиден № М 5216145;сумата от 82,85лв. – сборна мораторна лихва за периода 06.05.2020 г. до 21.04-2923 г.;671,36 лв. –главница ,сбор от неплатени вноски за мобилно устройство ,дължими по сключен между страните договор за продажба на изплащане ;ведно със сборната лихва в размер на 183,62 лв.-начислена за периода от 06.05.2020 г. до 21.04.2023 г. ; законната лихва ,начислена върху горните две главници ,считано от 10.05.2023 г. до окончателното им изплащане;,като с обжалваното разпореждане е отхвърлил заявлението 2 досежно претендираната неустойка в размер на 730,09лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги и на договора за продажба на изплащане ;за сумата от 203,81лв. –мораторна лихва за вземането за неустойка – представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора - сбор от 3 месечни абонаментни такси без отстъпка и без ДДС , като е приел, че размерът на договорената неустойка противоречи на добрите нрави и излиза извън пределите на присъщата и обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, като евентуалните вреди от неизпълнението не са съизмерими с размера на задължението.
В жалбата са наведени оплаквания за необоснованост и неправилност на изводите на заповедния съд като се сочи, че съдът е пренебрегнал факта, че неустойката е компенсаторна по своя характер, позовал се е на съдебна практика. Отправеното до БОС искане е за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК и в тази му част,както и за разноските в заповедното производство.
Въззивният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
В заявлението по чл. 410 ГПК заявителят е изложил следните обстоятелства, от които произтича вземането му- сключен между него и длъжника Д. В. рамков договор за използване на електронни съобщителни услуги 504854883,партиден № М 5216145 и договор за продажба на устройство на изплащане . За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. До април 2020 г. абонатът е заплащал използваните услуги, след което е спрял да плаща, като са издадени фактури за ползваните услуги за периода от 10.04.2020 г. до 19.07.2020 г., на обща стойност 1687,93 лева. Поради неизпълнение на задълженията си по договор504854883 същият е прекратен, на основание чл. 54. 12от ОУ, като при прекратяване на договора по вина на абоната същият дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Посочено е, че неустойката е в размер на 3 месечни 3 абонаментни такси. Не става ясно коя е датата на прекратяване на договорите ,но няма спор ,че през периода след 19.07.2020 г. услугата не е била предоставяна и активна, договорът е прекратен на основание чл. 54. 12 от ОУ и са деактивирани използваните от абоната мобилни услуги.Въз основа на приложение 1 към договора електронната услуга е продължена с начална дата на приложението 18.12.2019 г за срок от 24 месеца ,прекратен на 18.12.2021 г.
При това положение настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд за нищожност на клаузата за неустойка на посоченото основание в чл.54.12 от Общите условия във връзка с уговорките по договора поради неизпълнение на задълженията на длъжника за плащане на дължима сума след изтичане срока на договор.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че в случая се касае за сключен договор между търговци, поради което при преценката за нищожност на клаузата за неустойка следва да се съобрази нормата на чл. 309 ТЗ. Нормата предвижда, че не може да се намалява поради прекомерност неустойка, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. В случая заповедният съд не е обсъждал приложението на чл. 309 ТЗ, а е формирал извод за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави. По въпроса относно нищожността на клауза за неустойка в търговските договори поради противоречие с добрите нрави/чл. 26, ал. 1 предл. трето ЗЗД/ има задължително тълкуване, дадено в т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което е възприето, че не е нищожна клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, а нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Възприето е, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора. В случая, изложеното от заповедния съд становище не е в противоречие с горепосоченото задължително тълкуване и то се споделя от настоящия съдебен състав. За пълнота на изложението и в отговор на оплакванията в частната жалба следва да се посочи, че договорът за предоставяне на мобилни услуги е такъв за периодично изпълнение, като задължение на абоната е да заплаща цената на предоставените му от мобилния оператор услуги ежемесечно, в случая4 месечна абонаментна такса в размер на 32,99 лева. Уговарянето на неустойка, дължима от абоната при предсрочно прекратяване на договора в размер не на три месечни стандарнтни абонаментни такси /който размер би бил 99 лв./,а в размер на най-високите месечни абонаментни според плана , излиза извън присъщите на неустойката обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции, тъй като абонатът ще дължи необосновано високи такси , независимо от това дали мобилният оператор му предоставя услугата или не.
Без значение от момента на предсрочното прекратяване, съгласно неустоечната клауза, абонатът дължи всички месечни такси до края на срока на договора, без разлика дали е ползвал или не услугата. Неустоечната клауза създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, който би получил по прекратения/разваления договор имуществена облага с размер, идентичен с размера на уговорената за целия срок на договора, но без да предоставя мобилната услуга.
Въз основа на изложеното БОС намира, че правилно и законосъобразно БРС е приел, че са налице предвидените в чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК основания за отказ за издаване на заповед за изпълнение за претендираната неустойка, тъй като с оглед характера на производството е достатъчна констатацията за обоснована вероятност клаузите ,въз основа на които се претендира вземането за неустойка ,да са неравноправни . Частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 413, ал. 2 ГПК, Окръжен съдБургас ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1824/23.06.2023 г. постановено по ч. гр. д. № 3438/2023 г. по описа на Б ургаския районен съд,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя “А1 България“ЕАД,седалище и адрес на управление-гр.София ,ул.“Кукуш“ № 1 ,ЕИК 131468980 ,представлявано от Александър Димитров и Младен Марковски , за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Д. С. В. , ЕГН ********** 1с постоянен и настоящ адрес с постоянен и настоящ адрес в с.***, общ.***, ул.*** №* , за сумата от общо 730,09 лв. – представляваща 5 сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на рамков договор за за електронни съобщителни услуги № 504854883 и договор за продажба на изплащане от 18.12.2017 г.,ведно със сборната мораторна лихва в размер на 203,81 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6