Протокол № 121 от 16.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 121 гр. Пазарджик, 16.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

А. Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова и прокурора Е. Здр. Миндачкина

Сложи за разглеждане докладваното от А. Люб. Александров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255200600974 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Подсъдимите Р. Р. О. и А. Ю. Ш., редовно призовани, се явяват в съдебната зала. За тях се явяват адв. К. К. и адв. П. К. – Д., редовно упълномощени.

Частният обвинител К. В. М., редовно призован, се явява в съдебната зала. За него се явява адв. А. С., редовно упълномощен.

За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПАЗАРДЖИК се явява прокурор Е.

М..

Становище по хода на делото:

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Моля да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

1

Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,

СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.

Прокурорът: Оспорвам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.

Адв. С.: Оспорвам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.

Адв. К.: Оспорвам протеста. Поддържам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.

Адв. К.: Оспорвам протеста. Поддържам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, поддържам протеста частично.

Считам присъдата за неправилна в частта, с която е постановено оправдаването на Р. О.. Считам, че за извършеното от него деяние, в материалите по делото се съдържат достатъчно преки доказателства. На първо място, това са разпитите на двете жени, който са извършвали дейности по почистването, свид. С. Ж. и Р. П.. Те двете, независимо една от друга заявяват, че са възприели събитията, които възпроизвеждат, от съвсем близко разстояние. В мотивите към първоинстанционната присъда, тези показания са обсъдени съвсем накратко, като е прието, че те не следва да се кредитират, тъй като в единия от разпитите, този на Р. П., се сочи, че на място е пристигнала линейка, което не отговаря на установеното, това е факт, но това обстоятелство не е съществено и не следва заради едно такова твърдение да се изключва разпитът в цялост. Не мога да се съглася с мотивите на съда, че тези два разпита си противоречат помежду си. Показанията и на двете свидетелки 2 са еднопосочни по отношение на безспорното присъствие на мястото на побоя на подс. О. и факта, че именно той е нанесъл удар в главата в главата на пострадалия с юмрук. Също така и двете твърдят, че другият подсъдим Ш., не е бил сред хората нанесли побоя. Нито една от двете не е депозирала твърдение, че познава лично подс. О., а майката твърди, че знае Ш. само по прякор. Също така, в мотивите се твърди, че не било житейски логично и двете да не могат да разпознаят подсъдимите при предявяване по снимки, а в съдебна зала да ги посочат. Считам, че обратното е вярно, защото както вече неколкократно е било посочено по делото, следственото действие по разпознаване се прави по снимки по изключение, а прокуратурата и разследващите органи тук, съвсем уместно търпят критика в това отношение.

Второ, въпросът за разпознаването по снимки е рисков и от друга гледна точка. Никога тази форма на следственото действие не може да е обективна по две причини. Първо, на живо лицата се възприемат в цялост – ръст, телосложение, стойка и т.н. и второ, снимките най-вероятно са били вложени в протокола след като са били изтеглени от база данни на БДС, т.е. найвероятно е ползвана последната актуална снимка на лицето, което означава, че може да не е била актуална към момента. Тези два примера обясняват в голяма степен защо резултатите от разпознаването и показанията на свидетелите се разминават. Това, обаче, не важи за сочения като ценен свидетел Т., за който се твърди, че е незаинтересован, а това не е така. Самият той обяснява в съдебна зала, че известно време след като е дал показанията си по досъдебното производство, се е срещнал и е разговарял с бащата на единия от подсъдимите, изведнъж осъзнавайки, че без да иска е депозирал показания, срещу близък на негов добър познат, с който често работи на пазара в гр.

Пещера, осъзнава, че е допуснал грешка и че това лице, което е посочил и с което в последствие е разговарял приятелски, няма как да е един от извършителите на побоя. Този свидетел категорично е заинтересован предвид близкото му познанство с бащата на подсъдимия, а от там и с него впоследствие. Обективно погледнато и в трите разпита са налице противоречия в съдебна и в досъдебна фаза. Съдът, обаче, отхвърля първите два разпита, а третия кредитира без какъвто и да е задълбочен анализ. Що се касае до показанията на самия пострадал, те са ясни в частта им относно механизма на деянието, последователността на нанесените увреди и броя извършители. Разколебаване е налице при посочване на подсъдимите, но това 3 ясно може да се обясни с влошеното му здравословно състояние и най-вече с обстоятелството, че без очилата си, той на практика не е бил неспособен ясно да вижда чертите на своите нападатели. В момента на изпадане на очилата от лицето му, той няма ясна представа за неговите нападатели, а и рисковете при формата на следственото действие „разпознаване по снимки“, вече ги посочих. От така извършения анализ на разпитите до тук считам, че дадените от М. показания се допълват от тези на Ж. и П.. С това, всъщност се изчерпват и преките очевидци на деянието. Тези показания кореспондират и със записите от видеокамерите. Считам, че са налице доказателства за авторство от страна на подсъдимия О., както и че няма безспорни доказателства за извършено от Ш., затова и не поддържам протеста в тази му част и ще моля да постановите осъдителна присъда за извършеното от О. престъпление в съучастие на неустановен извършител. Има данни за съпричастност с някой от другите двама от общо четирите лица, но в рамките на настоящия процес, това няма как да се докажат. По отношение на приетата СМЕ на д-р Д., искам да дам няколко бележки. В мотивите се акцентира на обстоятелството, че било възможно глухотата му в описаната степен да се дължи на прекараните вирусни заболявания. За тях имало данни по делото.

Сочи се също така, че твърденията за намалено зрение от момента на инцидента, успоредно с глухотата не съответствали на документацията по делото, която ясно сочи проблем със зрението и от преди това. Според мен, съвсем необосновано съдът не дава вяра и на двете твърдения, за давността на нарушения в сетивата. Първото, обаче, намаленото зрение, въпреки, че пострадалият го споделя като оплакване не се твърди от прокуратурата и не се вменява като пряка последица от нанесения побой. Обратното, за намаления слух, липсват обективни данни в посока, че съществува като проблем преди побоя. Неговата давност не може да бъде отхвърлена толкова лесно.

Акцентирано е и върху така останалото като неустановено обстоятелство, от кога точно датира намаления слух и има ли връзка работата на пострадалия с това обстоятелство. Видно от протоколите от съдебните заседания, всички страни, а и самия съд са се обединили около становището, че допуснатата комплексна експертиза с участието и на невролог, ще даде яснота, точно на този въпрос, но в последствие същата така и не е била направена поради липса на подходящ екип от специалисти – вещи лица. Не че това е основния мотив на съда да постанови оправдателната си присъда, но той е един от изброените.

4

По отношение на субективната страна на деянието и по повод съучастието на другите съизвършители, както казах, за мен те остават неустановени по делото, но може да се приеме, че те участват в нанесения побой и са действали при общ , алтернативен умисъл за нанасяне на телесна повреда, без да са имали конкретизация за нейния вид в своите представи. Предвид казаното, моля да отмените присъдата в частта й, с която е оправдан подс. О. и да осъдите последния, като приемете, че при извършване на деянието, той е действал в съучастие с неизвестен, неустановен съизвършител и потвърдите оправдателната присъда по отношение на подс. Ш., поради недоказаност на обвинението.

Адв. С.: Уважаеми окръжни съдии, изправени сме пред една сложна съдебна ситуация, касаеща престъпление върху физическото състояние на моя доверител. Съдебният състав на първоинстанционния съд, държавният обвинител и частният обвинител установиха неочакван обрат в дадените на досъдебното производство показания поради факта, че разпитаните свидетели се отрекоха от първоначалните показания, което навреди на целостта на положения дългогодишен труд на разследващия орган и всичко това, вероятно има за цел отпадане на наказателната отговорност за подсъдимите. Само свид.

П. и Ж. останаха до край верни в показанията си дадени в досъдебното производство, потвърдиха ги в съдебна зала, вкл. и проведеното лицево разпознаване по снимков материал, съгласно предоставената възможност в НПК. Позицията на защитниците на подсъдимите, в стремежа си да бъдат оневинени подсъдимите, доведе до многократни искания от тяхна страна за подходящ анализ от други медицински специалисти. Въпреки многократните усилия на съда се оказа невъзможно явяването на други медицински експерти по делото. Във връзка с горното може да се направи извода и да се приеме, че са достатъчно убедителни заключенията на вещите лица, дадени в ДП и тези на съдебната фаза. Увереността на събрания доказателствен материал на двете фази на производството, считам, че може да се приеме в достатъчна степен е и основание да бъде произнесена присъдата с която подс. Ш. и подс. О., да бъдат признати за виновни по предявеното обвинение по чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК и чл. 20, ал. 2 от НК за всеки. В този смисъл подкрепям протеста на прокурора в името на законовата справедливост.

5

Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, моля да потвърдите присъдата на първоинстанционния съд и въпреки, че по отношение на моя подзащитен, прокуратурата в днешното съдебно заседание не поддържаше в тази част протеста, че същият следва да бъде осъден съгласно протеста на първоинстанционната прокуратура, за което благодаря, но аз съм длъжна да изложа пред Вас съображенията си, изцяло по отношение на моя подзащитен и ще Ви моля да потвърдите присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна. Считам, че изключително мотивирано в своите мотиви към присъдата, съдът подробно е изложил своите съображения относно събраните доказателства, като на първо място искам да отбележа, че правилно съдът е възприел съществените противоречия съзиращи се в разпитите на свид. М.. Още на досъдебното производство, където е разпитван два пъти, както и в съдебна фаза, той неколкократно промени фактическата обстановка около механизмът на причиняване на въпросното увреждане, участниците в инцидента, както и характерът на настъпилите увреждания с оглед неговите оплаквания. Считам, че прокуратурата не успя да изгради конкретно обвинение с оглед липсата на каквото и да било доказателство, свързано с установяване на извършителите, механизма на причиняване на увреждането и с оглед на това считам, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна. Правилно съдът отчете допуснатото СПН от разследващите органи по време на досъдебното производство, а именно въпросното разпознаване. Тук не мога да се съглася с държавното обвинение по отношение на това, че не е налице СПН, както е застъпено в протеста. То е налице, тъй като по време на досъдебното производство, разпознаването е извършено само и единствено по снимки. Липсва и едно изречение, въз основа на какви обстоятелства пострадалият успя да разпознае година, година и половина по-късно, подсъдимите, които стоят зад мен на пейката. Изненада ни факта, че самият пострадал, в досъдебна фаза, категорично отрече, че тези лица, които са в съдебно заседание, са тези които са му нанесли побоя. Беше извършено предявяване на подписът му от досъдебното производство, като заяви, че той е неговият и отново за изненада на всички, той извърши своеобразно разпознаване отново по снимки, като посочи съвсем различни лица от тези, които беше посочил в досъдебна фаза, тъй като самото процесуално поведение на подсъдимите е било изключително доброволно и те са били на място и техните адреси са били известни, е следвало още в 6 досъдебна фаза, разследващите органи да ги призоват на място, за да бъде извършено процесуалното разпознаване лично, а не по снимки, както очевидно е имало помощ по някакъв начин за разпознаването на лицата, при положение, че самият пострадал е заявил още веднага след въпросния инцидент, че не ги познава и не ги е виждал. На следващо място свид. М. – съпругата на пострадалия. Аз ще Ви моля също да възприемете мотивите на съда, относно това, че нейните показания са изключително противоречиви по отношение на здравословното състояние на г-н М.. Тя преекспонира неговото здравословно състояние, като много удобно подмина неговите 4-5 инсулта, като изтъква, че неговото състояние се дължи само и единствено на побоя.