Протокол № 2119 от 11.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 2119 гр. Пловдив, 07.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Елена В. Ангелова

Сложи за разглеждане докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20245300101470 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:18 часа се явиха:

Ищецът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, редовно уведомен за днешното съдебно заседание, явява се Д. М. с пълномощно по делото.

Върна се личната карта.

Ответникът Д. Х. С., редовно уведомен за днешното съдебно заседание, явява се лично.

Върна се личната карта.

Ответницата А. Д. С., редовно уведомена за днешното съдебно заседание не се явява, не изпраща представител.

ПЪЛН.М.: Поддържам молбата, която сме подали на 19.09.2024г. за прекратяване на делото, поради липса на правен интерес, с оглед на пълното погасяване на задълженията към банката. Поддържам и следващите становища, включително списъка по чл. 80 ГПК с разноски.

ОТВ.С.: Поддържам отговора на исковата молба, както и становищата по Вашите указания.

СЪДЪТ намира, че са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид постъпилата молба, с която се прави отказ от иска.

С молба от 19.09.2024г. ищецът заявява, че се отказва от предявения иск, поради плащане на задълженията към банката, във връзка с които е предявен искът по чл.135 ЗЗД. Направено е искане за присъждане на разноски, предвид 1 плащането на задълженията след предявяването на иска.

От ответниците е постъпило становище, с което заявяват, че са платили задълженията, но с ищеца имали уговорка да не бъдат претендирани разноски.

На 04.11.2024г. е постъпило становище от ищеца за това, че банката не е давала съгласие да не се претендират разноски.

Съдът, като разгледа така постъпилата молба за отказ от иск, намира следното:

Молбата, с която се прави отказ от претенцията, е подадена от ищеца чрез пълномощник, който има изрично учредена представителна власт. Като страна по делото, ищецът разполага с възможност по всяко време да заяви, че се отказва от иска, съгласно разпоредбата на чл.233 ГПК, като при отказ от иска не може да предяви отново същия иск. Съгласие на ответника за прекратяване на делото не е необходимо. В случая не се касае за право на отказ, което е недействително, поради което молбата за отказ е допустима и основателна, а от тук следва да бъде уважена.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице условията на чл.233 ГПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Относно разноските:

Когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства, след подаване на исковата молба, например извършване на плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски. По този въпрос е налице постоянна практика на ВКС, обективирана в определение №843/17.11.2014г. по ч.гр.д. №6176/2014г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение; Определение №300/20.04.2012г. по ч.гр.д. №245/2012г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение; Определение №626/20.08.2012г. по ч.гр.д.

№275/2010г. на ВКС, Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение;

Определение №277/14.05.2014г. по ч.гр.д. №2432/2014г. на ВКС, Първо гражданско отделение.

Доколкото по настоящото дело отказът е направен именно с оглед извършено след получаване на исковата молба плащане от ответника, е допустимо съдът да изследва дали с поведението си ответниците са дали повод за предявяването на иска, с оглед определянето на отговорността за разноските, извършени от страните. В този смисъл е определение № 2

60417/17.11.2021г. на ВКС по ч.т.д. №1853/2021г., Второ търговско отделение.

В настоящия случай със сключването на договора ответниците са станали причина за завеждане на делото и следва да понесат отговорността за разноски. С постъпилата молба ищецът оспорва между страните да е имало извънсъдебно споразумение относно разноските по делото, като в тази насока не се представят доказателства за противното.

Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноските за производството за държавна такса, за вписване на исковата молба, за издаване на скица и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №1470/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, ХV гр.състав по предявения от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 срещу Д. Х. С., ЕГН ********** и А. Д. С., ЕГН ********** иск за признаване за недействителен по отношение на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на сключения между ответниците договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт, вписан в Служба по вписванията с вх.№ 43949 от 28.12.2023г., акт №162, том 130, дело №26301/2023г. за самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на ****.

ОСЪЖДА Д. Х. С., ЕГН ********** и А. Д. С., ЕГН **********, да заплатят на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, сумата от 1039.91 лева за разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив с частна жалба, в едноседмичен срок, който за „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Д. Х. С. тече от днес, а за А. Д. С. от връчването на препис от определението.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.

ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 14,29 часа.

3

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

4