Решение № 781 от 06.03.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 13883/2022
- Вид
- Решение № 781
- Подписан
- 06.03.2025
- Състав
- Атанаска Димитрова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10б, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.14, ал.1, т.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.60, ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.16 · Закон за устройство на територията
- чл. 16 ал.6 · Закон за устройство на територията
- чл.13, ал.4 и 5 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.13, ал.4 и 5 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 781 гр. Варна, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: А. Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от А. Д. Маркова Гражданско дело №
20223110113883 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба с отрицателен установителен иск на осн. чл.124, ал.1 от ГПК от страна на ищците С. А. К., ЕГН **********, с адрес: ***, Д. К. С., ЕГН **********, с адрес: ***, А. Ж. П., ЕГН **********, с адрес: ***, М. Г. П., ЕГН **********, с адрес: ***;
А. Б. М., ЕГН **********, с адрес: ***, против ответниците М. Ц. М., ЕГН **********, с адрес: ***, и И. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявена е и насрещна искова молба с отрицателен установителен иск на осн. чл.124, ал.1 от ГПК от М. Ц. М. и И. С. М. против С. А. К., Д. К. С., А. Ж. П., М. Г. П. и А.
Б. М..
В първоначалната искова молба ищците твърдят, че с Решение №**/11.07.200г. на ПК Варна на наследниците на Д.К.П., б.ж. на гр. Варна, починал на **.1961г., сред които са и самите ищци, било признато право на собственост в стари реални граници за няколко недвижими имота, сред които и нива от 3,00 дка, в строителните граници на В., местност „К.“, описан в решението като имот № ***. Имотът бил възстановен със същото решение и бил попълнен в кадастралния план на ЗПЗ като ПИ с пл. № **. Същият съответствал на части от имоти с идентификатор *** и ** по КК и КР на гр. Варна. С ПУП-ПРЗ на ЗПЗ, одобрен със Заповед Г-117 от 13.09.2012г. от стар имот № *** са отреден два броя УПИ – УПИ IX-***, ***, кв.14 с площ от 417 кв.м., отразен в КК като имот с ид. *** и УПИ XXII***, ***, кв.15, с площ от 2253 кв.м., отразен в КК като имот с ид. ***. От общата площ на УПИ по реда на чл.16 от ЗУТ били отнети 330 кв.м., или общо 11 %. Излага се, че за имота не е приключила процедурата по чл.16 от ЗУТ. Същият бил съсобствен между наследниците на Д.К.П., при квоти, както следва: 2/6 ид.ч. за С. А. К., а за останалите от ищците – по 1/6 1 ид/ч. В този смисъл ищците сочат, че се легитимират като собственици по наследство и реституция на процесния имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна. При снабдяване с документи от СГКК Варна за издаване на заповед по чл. 16 ал.6 от ЗУТ ищците установили, че за имота е вписан друг собственик – ответника М. Ц. М., въз основа на нотариален акт №1***/04.09.2020 г. за покупко-продажба на нотариус В. П., с рег. № * в регистъра на НК. Сочи се, че собствеността върху имота не се установява с представения по сделката предходен документ за собственост на продавачите - договор за делба от 27.03.1925г., поради което ищците оспорват, че продавачите Е. П. Д. и М. К. Т. са били собственици на продадения имот, както и че имотът, описан в договора за делба, е идентичен с процесния. В този смисъл твърдят, че сделката не е произвела действие и ответникът не е станал собственик на имота. Сочи се, че искът е насочен и срещу И. С. М., тъй като същата е съпруга на ответника М. Ц. М. и имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.
Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства, ищците молят съдът да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.
Варна, находящ се в гр. Варна, ЗПЗ, трайно предназначение на територията на урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен складов обект, с площ от 2252 кв.м., при граници: имоти ***, ***, ***, ***, *** и ***.
В подадения от ответниците отговор на исковата молба и с предявения насрещен иск ответниците по първоначалния иск и ищци по насрещния оспорват твърденията на ищците по първоначалния иск, че процесният имот е възстановен на наследниците на Д.К.П. с решение №**/11.07.2000 г.; че е приключила реституцията с посоченото решение; че имотът е имал статут на земеделска земя; че праводателят на ищците по първоначалния иск въобще е притежавал имот в местността „К.“; както и, че решението за възстановяване на имота е постановено от законен състав на ПК. Те твърдят, че между имота, описан в решение №**/11.07.2000 г. на ПК Варна и този, посочен с пл. №**, липсва пълна или частична идентичност. Също така липсвала пълна или частична идентичност и между имота, описан в посоченото решение на ПК и имоти с номер по предходен план ***, *** от квартал 15, парцел ХІІ-***, ***, както и липсвала идентичност между имота по решението и имот с иденитификатор *** с площ от 2252 кв.м. Твърдят, че между имот с идентификатор *** и имота, описан в договор за доброволна делба от 27.03.1925 г. е налице идентичност и този имот бил собственост на А. В.. Впоследствие имотът бил придобит от М. К. Т. и Е. П. Д. по наследство, от които и ищците по насрещния иск придобили собствеността на имота. В условията на евентуалност ищците по насрещния иск твърдят, че притежават имота по силата на добросъвестно /евентуално недобросъвестно/ владение от праводателите си Т. и Д., с нотариален акт от 04.09.2020 г., с присъединяване на владението на праводателите си, а преди това владението на техния праводател А. В., считано от 1925 г. Твърдят, че имотът е бил владян непрекъснато и необезпокоявано от техните праводатели от 1925 г. до продажбата на имота през 2020 г., а след това от ищците по насрещния иск. Ответниците по 2 насрещния иск не владяли имота, нито техните праводатели. Така, предвид изложените в насрещната искова молба доказателства, ищците по нея молят съда да отхвърли предявения срещу тях иск и да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците по насрещната искова молба не са собственици на поземлен имот с иденитификатор *** с площ от 2252 кв.м., находящ се в гр. ***, при посочените в молбата граници.
В представения отговор ответниците по насрещния иск сочат, че оспорват изцяло насрещните претенции. Поддържат твърденията си, че те са собственици на процесния имот по реституция и наследство от Д.К.П., който бил собственик на имота, за което се съдържали доказателства в реституционната преписка. Твърдят, че са въведени във владение на имота, за което бил съставен протокол №***.2001 г. Твърдят, че е налице идентичност между имот *** по ПКП и имот **, ***, *** от кв.15, парцел ХІІ-***, ***, както и имот с иденитификатор *** с площ от 2252 кв.м. Предвид това ответниците по насрещния иск молят същия да бъде отхвърлен.
В производството като трети подпомагащи ответниците страни са конституирани Е.
П. Д., с ЕГН ********** от ********** и М. К. Т., с ЕГН ********** ***, ***, на осн. чл.
219 от ГПК. Същите не са изразили становище по делото.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищците С. А. К., Д. К. С., А. Ж. П., М. Г. П. и А. Б. М. са наследници на Д.К.П., починал на **.1961 г., видно от представеното удостовеР.е за наследници №1382 от 14.09.2021 г., изд. от Община Варна.
С решение №** от 11.07.2000 г. на Поземлена комисия – гр. Варна е признато и възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост на наследниците на Д.К.П. на два имота, единият от които нива от 3 дка, находяща се в строителните граници на В., в местността „К.“, представляваща имот №*** по плана изработен през 1999 г., при съответните граници, описани в решението. Видно от материалите към представената по делото в заверено копие преписка вх. №***.1991 г. на ПК – Варна, същата е образувана и посоченото решение е издадено въз основа на заявление, подадено на 11.09.1991 г. от К.Д.П. – наследник на Д.К.П. към онзи момент /негов син/. Към това заявление са били приложени заявление за членство в ТКЗС от Д.К.П. и описдекларация, в която е вписана, притежавана от Д.П. нива в местността „К.“ с площ от 3 дка.
С протокол №19 от 13.02.2001 г. наследниците на Д.К.П. са въведени във владение на имотите, описани в решение №** от 11.07.2000 г. на ПК – гр. Варна.
Сред материалите по реституционната преписка е приложено удостовеР.е по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ АГ-94-К(75) от 23.06.2000, с което е удостоверено, че бившият имот, собственост на наследниците на Д.К.П. по кадастралния план от 1975 г. е нанесен върху Помощния кадастрален план на Западна промишлена зона – гр. Варна и има нов пл. №***, като теренът е в регулация, съгласно Застроителен и регулационен план на ЗПЗ, одобрен със Заповед №***/10.08.1963 г., като части от бившия имот попадат върху имоти държавна и 3 общинска собственост, а и част от бившия имот е застроена, при спазване на нормативните изисквания. В удостовеР.ето е отбелязано становище на Община Варна, че от площта на имот №*** от Помощния кадастрален пран на ЗПЗ от 3000 кв.м. могат да бъдат възстановени на собствениците 2922 кв.м., а за останалата част собствениците следва да бъдат обезщетени, съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
От заключенията на назначените по делото единична и тройна съдебно-техническа експертиза, които заключения съдът прие като изготвени компетентно и обосновано, и които не съдържат съществени различия в констатациите и изводите си, както и от разпита на вещите лица на съдебните заседания, се установява, че за гр. Варна е действал Кадастрален план Крайбрежието“ от 1957 г., но той не съдържа данни за процесния имот, тъй като частта от ЗПЗ, в която попада имота, не се обхваща от този план. Към момента на възстановяването на собствеността с решението на ПК №** от 11.07.2000г., за територията върху която попада имот пл. №*** е в сила ЗРП на ЗПЗ одобрен със заповед №*** от 10.08.1963 г., който също не съдържа данни за процесния имот. През 2004г. с Решение №* по протокол №8/28.01.2004г. на ОС на Община Варна за Западна промишлена зона - гр. Варна е бил приет и одобрен Подробен устройствен план - План за регулация и застрояване. По този план в границите на отредения за възстановяване поземлен имот ПИ *** са били формирани два нови урегулирани поземлени имота УПИ Х-***, УПИ-X*** кв.16 и част от улица.
Новоформираните урегулирани поземлени имоти по този план за регулация са били отразени в действащата към момента на неговото одобряване кадастрална карта като поземлени имоти с идентификатори ***.*** и ***.* съответно.
От заключението на вещото лице Р. П. се установява, че със заповед №РВ-01/13.01.2006г. на Кмета на р-н „В.В.", която заповед е приложена по делото, е попълнен кадастралният план на ЗПЗ, като имот № *** от помощния план е нанесен в кадастралния план с №**. Сред материалите по преписка вх. №***.1991 г. на ПК – Варна се съдържа и удостовеР.е по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ, с което се удостоверява, че имот №*** от Помощния кадастрален план е записан в разписния списък на Д.К.П.; че съгласно Застроителен и регулационен план на ж.к. „В.В.“, одобрен със заповед №26/25.02.1975 г. теренът е в регулация, като части от имота с №*** попада върху терен на КЖС бл.401, улица и свободен терен. Становището на общината, дадено с удостовеР.ето е, че от площта на имота от *** кв.м. могат да бъдат възстановени на бившите собственици 831 кв.м., при ограничения за ползване: водопровод, канализация, а за останалата площ бившите собственици следва да бъдат обезщетени, съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Установява се също от заключенията на вещите лица, както и от приложената по делото заповед № Г-117/13.09.2012г. на Заместник Кмета на община Варна, че със Заповед № 062/26.03.2012г. на Главния архитект на община Варна е било допуснато изработването на подробен устройствен план за регулация и застрояване за част от ЗПЗ, обхващаща и територията на имоти с идентификатори ***, ***.*** и ***.*. След това с посочената заповед № Г-117/13.09.2012г. на Заместник Кмета на община Варна е бил одобрен допуснатия и изработен подробен устройствен план на част от ЗПЗ Варна. По силата на този 4 подробен устройствен план и в съответствие със съдържанието на Заявление вх. № ***/**.2012г. на наследниците на Д.К.П., легитимиращи се като собственици на ПИ ***.*** и ***.*, за двата цитирани поземлени имота са отредени урегулирани поземлени имоти УПИ ІХ-***,*** в квартал 14 и УПИ XXII-***,*** в квартал 15, отразени на база заповед № КД-14-03-210/22.01.2013 г. на Началник на СГКК - Варна в действащата кадастрална карта, като поземлени имоти с идентификатори *** и *** съответно.