Определение № 713 от 18.07.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713 гр. Благоевград, 13.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

Лилия Масева

Анета Илинска като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско дело № 20221200500395 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.423, ал.1 ГПК.

Образувано е въз основа на възражение с вх. №903149/07.03.2022 г., подадено от адв. Г.Ю., като пълномощник на ВЛ. Н. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа: гр. Благоевград, ул. „Т.А.“ №41, ет. 2, кантора на адв. Г.Ю., против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №3607 от 02.05.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 987/2017 г. по описа на РС-Благоевград.

Подадена е и частна жалба с вх. № 903058/22.12.2021 г. от адв. Г.Ю., като пълномощник на ВЛ. Н. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа: гр. Благоевград, ул. „Т.А.“ №41, ет. 2, кантора на адв. Г.Ю., против разпореждането, с което е уважена молбата на заявителя ИАМ“ АД, ЕИК **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Във възражението по чл. 423 ГПК се посочва, че длъжникът В.Б. не е бил надлежно уведомен за издадената в хода на заповедното производство заповед за изпълнение, поради което не е могъл да узнае за същата, както и да подаде в срок възражение против заповедта за изпълнение. Поддържа се, че на възразилия длъжник не е могло да бъдат връчени каквито и да е било книжа и от който и да било, в това число и от РС-Благоевград и съдебния изпълнител, включително и по реда на чл. 47 ГПК, тъй като считано от 09.11.2016 г. същият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, с каквато мярка е бил до 08.06.2017 г. Посочва се, че за периода от 19.02.2018 г. до 10.12.2018 г., длъжникът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, наложено му с протоколно определение №17/31.01.2011 г. по н.о.х.д.№466/20 г. по описа на ОС-Благоевград, приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК, считано от 19.02.2018 1 г. до 10.12.2018 г. Посочва се още, че от 10.12.2018 г. до 24.08.2019 г., длъжникът е търпял наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и пет месеца, наложено му с протоколно определение от 06.02.2018 г. по н.о.х.д.№248/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд-гр. С.

Твърди се още, че за периода от 09.11.2016 г. до 24.08.2019 г., длъжникът е бил задържан за изтърпяване на наложените му наказания, като първоначално е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, като всяко едно от тези задържания се е отразило на обективната му възможност да пребивава на какъвто и да е адрес на който би могло да му бъдат връчвани книжа по настоящото дело, както и по образувано изпълнително производство. Наред с горните съображения, във възражението са изложени и съображения, че разпореждането, с което е уважена молбата за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е незаконосъобразно, тъй като: заявлението не отговаряло на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, ал. 1 и ал. 2 ГПК, вземането не е напълно конкретизирано по размер, присъдени са и лихви, каквото вземане било недопустимо и съдът в нарушение на императивни правни норми не е изпълнил задължението си служебно да провери дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Поддържа се, че претенцията за сумата от 45 лв. – разходи за събиране на вземането, не отговаря на въведените законови критерии. Твърди се, че клаузи за подобни услуги са нищожни, тъй като противоречат на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Не на последно място, във възражението се поддържа, че длъжникът, до настоящия етап, не е бил уведомен по предвидения в закона ред за прехвърляне на вземането на трето лице. Иска се отмяна на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, обезсилването й и присъждане на сторените по делото разноски.

В депозираната частна жалба с вх. № 903058/22.12.2021 г. се посочва, че същата е с правно основание чл. 419 ГПК и че е насочена срещу разпореждането, с което е уважена молбата на заявителя ИАМ“ АД, ЕИК **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за подробно посочените в нея суми. В жалбата са изложени същите съображения, които са посочени и във възражението по чл. 423 ГПК, като е поискано отмяна на разпореждането, с което е постановено издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, обезсилването на същата и присъждане на сторените по делото разноски.

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК по делото са постъпили отговори на възражението и частната жалба от страна на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ,,,,,,,,,,,,, чрез юрк. Магдалена Гълъбова.

В отговора на възражението се посочва, че същото е неоснователно и недоказано. Оспорват се изцяло твърденията на ВЛ. Н. Б., че същият е бил лишен от възможността да оспори вземането си, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно, както и че не е могъл да узнае своевременно за връчването на заповедта за изпълнение, поради това, че не му е връчена лично. Поддържа се, че процедурата по връчване на книжа по ГПК е спазена, поради което възражението се явява неоснователно и като такова следва да се 2 остави без уважение. Твърди се, че връчването е удостоверено с официален документ (разписка към изпратено съобщение), съставен от призовкар, който документ бил приложен по делото. Посочва се, че не била оборена материалната доказателствена сила на официалното удостоверяване за връчване на съобщението. Твърди се, че заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, на длъжника са били дадени указания за предявяване на иск в едномесечен срок, такъв е бил предявен в указания срок, по който било постановено неприсъствено решение, влязло в законна сила на 04.06.2019 г., с което е влязла в сила и заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В заключение на изтъкнатите съображения се моли за постановяване на съдебен акт, с който подаденото възражение по чл.

423 ГПК да бъде оставено без уважение. Иска се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В отговора по частната жалба се поддържат съображения за нейната недопустимост, поради изтичане на преклузивния срок за подаването й.

Твърди се, че в случая е проведено исково производство, с което дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение е установена с влязло в сила съдебно решение. Твърди се, че въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение бил издаден изпълнителен лист. Навежда се, че длъжникът не е подал в предвидения от закона срок частна жалба против разпореждането, с което е уважена молбата за издаване на изпълнителен лист, като по този начин окончателно е настъпил стабилитетът на изпълнителното основание.

Приповтарят се и съображенията, посочени в отговора по възражението, поради което съдът намира за безпредметно посочването им. В заключение на изтъкнатите съображения се моли за постановяване на съдебен акт, с който подадената частна жалба да бъде оставена без уважение. Иска се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото, становището на страните и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№987/2017 г. по описа на РС-Благоевград се установява, че същото е било образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 987/28.04.2017 г., подадено от „АСВ“ ЕАД, ЕИК ,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.

„П.Д.“ №25, офис – С.Лт, ет. 2, офис 4, чрез юрк. Х.И., против ВЛ. Н. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ж.к. „Е.“, бл. 38, вх. „Б“, ет. 3, ап. 9, за подробно посочените в заявлението суми.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №3607 от 02.05.2017 г., издадена по ч.гр.д. № 987/2017 г. по описа на РСБлагоевград, съдът е уважил подаденото заявление, като е разпоредил длъжникът ВЛ. Н. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ж.к. „Е.“, бл. 38, вх. „Б“, ет. 3, ап. 9, да заплати на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „П.Д.“ №25, офис – С.Лт, ет.

2, офис 4, чрез юрк. Х.И., следните суми:

3

- 1232,57 лв. (хиляда двеста тридесет и два лева петдесет и седем стотинки) - представляваща главница по договор за паричен заем от 08.07.2015 г. с номер 2343468, сключен между ИАМ”АД и ВЛ. Н. Б., като впоследствие вземаното по този договор е било прехвърлено от ИАМ“ АД на „АСВ” ООД, ЕИК ****** (правоприемник на което е „АСВ” ЕАД, ЕИК ,,,,,,,,,,,,), съгласно Приложение № 1/01.02.2016 г. към Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда (28.04 2017г.) до окончателното погасяване;

- 67,43 лв. (шестдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки) договорна лихва върху главницата, считано от 05.08.2015 г. до 28.10.2015 г.;

- 462,40 лв. (четиристотин шестдесет и два лева и четиридесет стотинки) - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 05.08.2015 г. до 28.10.2015 г.;

- 45, 00 лв. (четиридесет и пет лева) - такса разходи за събиране на вземането;

- 197,22 лв. (сто деветдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/ обезщетение за забава, считано от 06.08.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 28.04.2017 г.;

- 40, 09 лв. (четиридесет лева и девет стотинки) - заплатена по делото държавна такса, и

- 50 лв. (петдесет лева) - представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г.) вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Изпратено е съобщение до длъжника за връчване на издадената заповед за изпълнение, на постоянния адрес на длъжника в гр. Благоевград, ж.к. „Е.“, бл. 38, вх.“Б“, ет. 3, ап. 9, като на посочения адрес длъжникът е посетен многократно, с посочване на датите за посещение от длъжностното лице по връчване на призовки и съобщения, но адресатът не е намерен, не е намерено и лице, което е съгласно да получи съобщението. РС е разпоредил връчването да се извърши чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

Залепено е уведомление на посочения постоянен адрес на длъжника на 10.11.2017 г. (вж. уведомлението на л. 16 от заповедното производство), като същото е залепено на входната врата на апартамента. В законовия срок длъжникът не се е явил в канцеларията на съда да получи книжата.

Изпратено е съобщение до длъжника за връчване на издадената заповед за изпълнение, също така и на настоящия адрес на длъжника в гр. Б., ж.к. „Б.“ №,,,,,,,,, като на посочения адрес длъжникът е посетен многократно, с посочване на датите за посещение от длъжностното лице по връчване на призовки и съобщения, но адресатът не е намерен, не е намерено и лице, което е съгласно да получи съобщението. РС е разпоредил връчването да се извърши чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

Залепено е уведомление на посочения настоящ адрес на длъжника на 4

12.02.2018 г. В законовия срок длъжникът не се е явил в канцеларията на съда да получи книжата.

От материалите по делото се установява още, че районният съд е изискал и справка от ТД на НАП – офис Благоевград, като според същата лицето не е имало регистрирани действащи трудови договори.

Със съобщение, изпратено до заявителя, същият е бил уведомен, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че в едномесечен срок може да предяви иск относно вземанията си, предмет на издадената заповед за изпълнение.

С молба от 03.05.2018 г. заявителят е представил доказателства за предявяване на установителен иск относно вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. По делото е било представено и влязло в сила Неприсъствено решение №5180 от 04.06.2019 г. по гр.д. №1092/2018 г. по описа на РС-Благоевград, с което установителните искове са били уважени изцяло.

С Разпореждане №5256 от 05.06.2019 г., постановено по ч.гр.д.