Определение № 85 от 24.01.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 85 гр. Бургас, 23.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно наказателно дело № 20222100601216 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 341, ал.2 и сл. от НПК.

С Протоколно определение от 13.09.2022 г. постановено по НОХД № 4471/2020 г., Районен съд - Бургас е прекратил съдебното производство по посоченото дело по описа на БРС в частта му по внесеното предложение от БРП на основание чл.306, ал.1, т.3 от НПК.

Този съдебен акт е протестиран от прокурор от БРП. Изразява се становище за неправилност на постановеното определение. Сочи, че действително с внесеното предложение е допусната грешка и то се явявало неоснователно. Въпреки това се счита, че това не е основание за прекратяване на производството. Съдът е следвало да направи самостоятелна оценка на осъжданията на лицето, да извърши съответните кумулации и при наличието на предпоставките за това да приведе в изпълнение отложените наказания. Моли за отмяна на обжалваното определение, с което съдът е прекратил съдебното производство в частта му по внесеното предложение от БРП на основание чл.306, ал.1, т.3 от НПК и постановяване на ново, с което съдът да върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане по същество на предложението.

Съдът като взе предвид частния протест и материалите по делото установи следното:

Разгледан по същество подаденият частен протест е неоснователен.

В Районен съд Бургас е внесено предложение по НОХД №4471/2020 г. от Районна прокуратура – Бургас за привеждане в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК наложеното на подсъдимия И. Н. Н., наказание по НОХД №4471/2020 г. по описа на БРС в размер на три месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.57, ал.1,т.3 от ЗИНЗС да бъде търпяно при първоначален „общ“ режим. В предложението е посочено, че с протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД № 4471/2020г. по описа на РС-Бургас, в сила от 30.10.2020г., е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години, деянието е извършено на 11.10.2020г., а с протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД №170/2022г. по описа на РС-Бургас, в сила от 15.07.2022г., е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален „общ" режим, деянието е извършено на 24.11.2020 г. От това било видно, че деянието, предмет на НОХД №170/2022 г. по описа на БРС е извършено в определения от съда изпитателен срок на условното 1 наказание, наложено на осъденото лице по НОХД №4471/2020 г. по описа на БРС. Към предложението е представена справка за съдимост на осъденото лице И. Н. Н..

В съдебно заседание от 13.09.2022 г., проведено по НОХД №4471/2020 г. по описа на БРС, прокурор от БРП е изразил становище, че не са налице предпоставките за приваждане на основание чл.68, ал.1 от НК в изпълнение на наказанието, наложено по НОХД №4471/2020 г. по описа на БРС поради това, че същото е включено в група при определяне на едно общо най – тежко наказание по НОХД №913/2020 г. От приложената справка за съдимост било видно, че са налице предпоставките за извършване на кумулация между наложените наказания по други две осъждания на осъденото лице, поради което първо следвало да бъде определено едно общо най – тежко между същите и една тогава да бъде приведено в изпълнение наказанието, наложено по НОХД 4471/2020 г. Прокурорът е заявил, че не поддържа внесеното предложение, като моли производството да бъде прекратено и върнато на БРП. Защитата на осъденото лице е изразила становище в подкрепа на изложеното от прокурора. Съобразявайки изявленията на страните, както и събраните доказателства, първоинстанционният съд е прекратил производството в частта относно внесеното предложение от БРП на основание чл.306, ал.1, т.3 от НПК.

Действително, както е констатирал и прокурорът в подадения частен протест, в случаите, изчерпателно посочени в чл.306, ал.1 от НПК, съдът може да се произнесе и по собствена инициатива или по инициатива на заинтересованата страна с отделно определение. Искането на прокурора за провеждане на производството по чл. 306, ал. 1 НПК само сезира съда, който служебно е длъжен да изясни пълно и всестранно правното положение на осъдения. Това означава изчерпателно установяване на фактическите данни за цялостната му предходна престъпна дейност до момента на постановяване на определението и правна оценка дали тези данни обуславят извод за съвкупност от престъпления, рецидив или комбинация между съвкупност и рецидив, както и другите визирани в чл.306 предпоставки.

От друга страна кумулацията следва да се извърши от съда, постановил последната присъда или именно в производство по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, с каквото първоинстанционният съд не е бил сезиран. Както правилно е констатирано в производството, само по себе си внасянето на некоректно предложение за приложение на чл.68, ал.1 от НК накърнява правата на осъденото лице, при наличието на възможност за извършване преди това на кумулация между други осъждания и едва впоследствие на привеждане в изпълнение на наложеното наказание по НОХД №4471/2020 г.

Също така следва да се отбележи, че съгласно чл. 293 НПК прокурорът не може да се разпорежда с обвинението в съдебната фаза на процеса. Изявлението на прокурора, че не поддържа обвинението е негово право да изразява становище по делото по вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона. Изявлението на прокурора не обвързва съда и той по вътрешно убеждение следва да се произнесе по обвинението, основавайки се на самостоятелно и съвкупно обсъждане на фактите. Това положение обаче не е така в производствата по чл.306, ал.1 от НПК по аргумент на противното от тълкуване на разпоредбата на чл.293 НПК. Възможността за служебно приложение на чл.306, ал.1 от НПК не обуславя процесуална незаконосъобразност на настоящото обжалвано прекратително определение, тъй като единствено първоинстанционният съд би могъл да направи преценката за предпоставките и възможността за приложение на чл.306, ал.1 от НПК, при положение, че съдът е бил десезиран от иницииралата производството страна, в случая Районна прокуратура – Бургас.

Предвид гореизложеното, Бургаски окръжен съд на основание чл. 345, ал. 3 вр. чл. 338 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение №260083 о т 13.09.2022 г. , постановено по НОХД № 4471/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е прекратил съдебното производство в частта му по внесеното предложение от БРП на основание чл.306, ал.1, т.3 от НПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3