Решение № 6815 от 15.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6815 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110138371 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 210771/26.06.2024 г., с която „Дженерали Застраховане“ АД е предявил срещу Столична община обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.410 ал.1 т.2 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 449.45 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка "Каско" обезщетение за застрахователно събитие ПТП, настъпило на 27.03.2019 г. в гр. София, на бул. „Илиянци“ – връзката с бул.“История Славянобългарска“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 76.69 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.03.2023 г. до 24.06.2024г.

Ищецът твърди, че на 27.03.2019г. е настъпило ПТП - в гр. София, при движение по бул."Илиянци“ – връзката с бул.“История Славянобългарска“ лек автомобил "*" с рег. № *, управляван от А. Г. Х. и собственост на Е* Й.а Ф*, попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. От инцидента на автомобила били причинени щети.

Мястото било посетено от контролните органи на МВР, които съставили протокол за ПТП.

Към датата на произшествието лекият автомобил бил застрахован при ищеца по по* № 0320180191027800. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие при ищеца била образувана преписка № 210484480, по която уврежданията на застрахования автомобил били оценени и било определено застрахователно обезщетение в размер на 434.45 лева. За определяне размера на застрахователното обезщетение ищецът сторил обичайни разноски в размер на 15 лева. От определеното обезщетение ищецът прихванал сумата 396.21 лева за дължимата по застрахователната по* втора вноска от застрахователната премия, а останалите 38.24 лева изплатил на собственика на автомобила с платежно нареждане на 27.06.2019г. За определяне размера на застрахователното обезщетение ищецът сторил 1 обичайни разноски в размер на 15 лева.

Така ищецът изпълнил задълженията си по застрахователния договор и в негова полза възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение и разноските за определянето му, общо в размер на 449.45 лева.

Ответникът Столична община отговарял за поддръжката и изправността на общинските пътища съгласно разпоредби на Закона за пътищата и Закона за движение по пътищата. Наличието на необезопасена и несигнализирана дупка върху платното на общинския път съставлявало неизпълнение на задълженията на ответника. С регресна покана изх.№310001139/03.02.2023 г. ищецът поискал от ответника да му възстанови платеното обезщетение и разноските за определянето му, което ответникът отказал.

Въз основа на изложените обстоятелства ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати исковите суми. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът Столична община оспорва предявените искове като неоснователни и настоява за тяхното отхвърляне. В отговора на исковата молба са изложени доводи за липса на достатъчно данни, въз основа на които да се направят категорични изводи за точното място, за наличието на дупка на пътното платно, като причина за ПТП и за механизма на неговото настъпване. За тези обстоятелства не можело да се съди от протокола за ПТП и подаденото до застрахователя искане за оценка на вредите – протоколът за ПТП бил съставен след настъпване на произшествието и актосъставителят не бил негов свидетел, а искането за оценка на вредите съдържало субективните възприятия на водача на застрахования автомобил. Обърнато е внимание, че в протокола за ПТП не е отбелязано нищо за начина, по който водачът управлявал автомобила преди произшествието и е въведено твърдение, че автомобилът е управляван с несъобразена с пътните условия скорост, с което водачът е допринесъл за настъпването на ПТП. Застрахователното обезщетение било определено и изплатено от ищеца в завишен размер, доколкото нямало яснота дали повредените части на автомобила са били в изрядно състояние и дали е взета предвид тяхната амортизация. Ответникът не бездействал при изпълнение на задълженията си за поддържане и ремонт на пътя. Тези дейности той възложил с договор за абонаментна поддръжка №СО15-РД-55-241/27.04.2015 г. на „Пътища и съоръжения“ЕАД. С констативен протокол от 22.03.2019 г. работата на изпълнителя по договора за бул.“Илиянци“ не била приета, тъй като комисията установила дупки, пропадания и пукнатини по тази у*.

Възразява и за погасяване на регресното вземане на застрахователя поради изтекла давност.

Приет за разглеждане по делото е и предявеният по реда на чл.219 ал.3 от ГПК обратен иск на Столична община срещу „Пътища и съоръжения“ ЕАД с правно основание чл.54 от ЗЗД и чл. 79 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба с вх.№265538/19.08.2024 г. е изложено, че с договор №СО15-РД-55241/27.04.2015 г. Столична община възложила на „Пътища и съоръжения“ ЕАД дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на посочените в договора райони на общината; договорът бил със срок от 48 месеца. В обхвата на договора бил включен бул.“Илиянци“ с договорено ниво на поддържане „В“. С 2 констативен протокол от 22.03.2019 г. комисия установила дупки, пропадания и неравности на тази у* и не приела работата на изпълнителя. Ответникът по обратния иск „Пътища и съоръжение“ЕАД не изпълнил възложените му от ищеца Столична община задължения за поддръжка и осигуряване безопасното движение по бул.“Илиянци“ и неговото неизпълнение било причината за вредите на лекия автомобил, за които било изплатено застрахователното обезщетение, предмет на предявената срещу Столична община регресна претенция.

Поради това ищецът Столична община иска, евентуално, ако той бъде осъден по предявените срещу него от „Дженерали застраховане“АД искове по чл.410 ал.1 т.2 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, ответникът „Пътища и съоръжения“АД да бъде осъден да му заплати сумата 449.45 лева – регресното вземане на застрахователя, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата 76.69 лева, законна лихва за забава за периода от 09.03.2023 г. до 24.06.2024 г.

„Пътища и съоръжения“АД, като подпомагащ ответника Столична община по предявените първоначални искове и, като ответник по предявените от Столична община обратни искове, оспорва всички искове. Възразява, че на 27.03.2019 г. не е имало дупка на бул.“Илиянци“, респ. на връзката на булеварда с ул.“История Славянобългарска“. Поддържа още, че мястото, на което се твърди да е настъпило ПТП - връзката на бул.“Илиянци“ с ул.“История Славянобългарска“ - не е част от бул.“Илиянци“, а попада в обхвата на ул.“История Славянобългарска“. Последната отговаряла на изискванията за експлоатация и това било установено при извършени на 22.03.2019 г. и 18.04.2019 г. инспекции за изпълнението на възложените по договор №СО15-РД-55-241/27.04.2015 г. дейности. За ул.“История Славянобългарска“, в която попадала и връзката с бул.“Илиянци“, изпълнението на задълженията по договора от страна на „Пътища и съоръжения“ЕАД било установено и работата била приета от възложителя Столична община, като възложителят не бил отправял известия до изпълнителя дори за скрити недостатъци. Щом като е приел работата, възложителят нямал основание сега за претенция за неизпълнение, респ. за некачествено изпълнение спрямо изпълнителя. При липсата на дупка на пътното платно на твърдяното място на ПТП, нямало данни за механизма на неговото настъпване и причинната връзка с щетите по лекия автомобил. Водачът на лекия автомобил не внимавал и предизвикал произшествието. Определеното и изплатено застрахователно обезщетение било завишено, несъобразено със самите щети и със степента, в която водачът на автомобила допринесъл за настъпването им.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Представени са застрахователна по* № 0320180191027800/27.12.2018г., общи условия за договор за застраховка "Каско" и талон №008667368, от които се установява, че лек автомобил "*" с рег. № *, собственост на Е* Й.а Ф*, е бил застрахован при „Дженерали застраховане”АД за периода от 28.12.2018 г. до 27.12.2019 г.

С първоначалната искова молба е представен протокол за ПТП №1724815/27.03.2019 г., съставен от служител на С“ПП“ при СДВР за настъпило на дата 27.03.2019 г., в 20.00 часа 3 пътно транспортно произшествие с лек автомобил „*“ с рег. № *, собственост на Е* Й.а Ф* и управляван от А. Г. Х. – автомобилът се движил по бул.“Илиянци“ в посока към „История Славянобългарска“, на връзката с последната реализира ПТП в необозначена и необезопасена дупка с остри ръбове, с размери 50/50 см. Отбелязано е, че по автомобила има щети, на предна и задна дясна гума, джанти. Посочено е, че протоколът е съставен в 21.35 часа след посещение от длъжностното лице на място, представена е графично схема на произшествието, в която на пътното платно е нарисуван автомобилът, а до него има маркиране със записване „дупка“.

Полицейският служител, съставил протокола за ПТП, Н. И. Н. е разпитан като свидетел по делото. Същият не си спомня конкретното произшествие, но сочи, че, щом е отбелязал в протокола дупка на пътното платно и щети по автомобила, то той наистина е констатирал такива.

Свидетелят А. Г. Х. е водачът, управлявал лекия автомобил, когато е настъпило произшествието, съпруг на собственичката. В началото на разпита свидетелят обърква датата /08.03./ и е несигурен за у*та / „трябва да е ”Илиянско шосе”/ на произшествието, но после си припомня случая, по повод който е спорът. Свидетелят имал фирма на Илиянци, прибирал се от работа, било късно, пътувал по бул.”Илиянци” към „История Славянобългарска”. Управлявал автомобила с 40 км.ч. Автомобилът попаднал в дупка на пътното платно. Това се случило отдолу под „детелината”, на 30 м. след нея, в правия участък преди обратния завой, който се прави, за да се тръгне в посока към бул.”История Славянобългарска”; случило се в равното, там в лявата страна имало едно заведение.

Свидетелят не видял дупката, било тъмно, било неосветено отдолу под „детелината”, на 30 м. след нея. По автомобила, като преминал през дупката, били срязани предната и задната дясна гума, изкривена била и предната джанта. Именно заради това свидетелят помни добре този случай - защото автомобилът има една резервна гума, а тогава били срязани двете гуми и било много неприятно.

Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице в рамките на предоставени му компетенции по предвидения за това ред и е доказателство за удостоверените в него факти. Длъжностното лице не е възприело непосредствено настъпването на произшествието и затова удостовереното от него по този въпрос няма обвързваща доказателствена сила, но, що се отнася до лично възприетите от длъжностното лице дупка на пътното платно на обозначеното място и повредите по автомобила, удостовереното в протокола за ПТП не може да бъде поставяно под съмнение.

То съответства и с показанията на свидетеля А. Г. Х., който има непосредствени впечатления за случилото се. Минималните колебания в началото на разпита на свидетеля са напълно обясними – естествено е след почти шест години свидетелят да сбърка точната дата на произшествието, както и да смеси наименованията /близки по звучене/ на две улици в района, в който работи и пътува ежедневно. Но свидетелят много добре си спомня самото произшествие и причината за това е съвсем обоснована - защото било много неприятно да се повредят двете губи на автомобила при положение, че той има само една резервна такава.

4

Освен това свидетелят е безпристрастен, защото застрахователното обезщетение е вече изплатено и, макар да е съпруг на собственика на увредения автомобил, свидетелят е незаинтересован от изхода на спора по регресната претенция. При съобразяване на тези обстоятелства съдът счита, че няма основание изнесеното от свидетеля да не бъде кредитирано.