Решение № 89 от 06.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Пазарджик, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Албена Г. Палова

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500809 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №914/17.07.2025г., постановено по гр.д.№3510/2023г. по описана РС- Пазарджик е осъден Д. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.

„Н. Л." №*, да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на А.

Н. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.„С." №*, да упражнява правото си на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.П., ул.„В.“, с идентификатор *** по КККР, като премахне построена ограда, означена с кафяв цвят на комбинирана скица към заключението на СТЕ на вещото лице Христина К., находящо се на л.296 от делото, която приподписана от съда се явява неразделна част от решението, на основание чл.109 ЗС.

Осъден е Д. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„Н. Л." №*, да заплати на А. Н. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.„С." №*, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 1800лв. сторени по делото разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Д. А. Б., чрез пълномощника му адв.А. В. Т. от АК- Пазарджик.

1

Твърди се, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон, повратно тълкуване на доказателствата и е необосновано.

Искането е да се отмени същото с присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

Ако не се отмените решението, то се моли да се спре производството по делото до приключване на разследването и наказателното производство по ДП №588/24г. на РУ на МВР- Пазарджик.

В тази насока се визира, че от материалите по делото към доказателствената съвкупност са приобщени: Сигнал по чл.209 НПК с вх.

№2019/24 от 03.04.2024г. на РП- Пазарджик, Постановление за прекратяване на ДП №588/2024г. по описа на РУ на МВР Пазарджик от 22.10.2024г., Частна жалба с вх.№ 2019/24 от 01.11.2024г. на РП Пазарджик, Определение №765/05.12.2024г., постановено по ЧНД №1466/2024г. по описа на РСПазарджик, с което е отменено Постановлението от 22.10.2024г. на РПП за прекратяване на ДП №588/2024г. на РУ- Пазарджик, влязло в законна сила след проверка на законността му от ОС- Пазарджик.

Сочи се, че от отмененото горепосочено постановление е видно, че ДП е образувано за престъпление по чл.323, ал.1 НК във връзка с предполагаемо извършване на неустановена дата през 2020г. в гр.Пазарджик на самоуправни действия чрез разрушаване на ажурна ограда, собственост на Д. Б. от гр.П., като за извършител е посочен именно ищецът по гр.д.№3510/2023г. на РСПазарджик- А. А..

Твърди се, че от подадената Частна жалба срещу /отмененото/ прекратително постановление е видно, че жалбоподателят- ответник по настоящото гр.д.- Д. Б., навежда, че същият не е участвал в производството по промяна на регулацията между двата поземлени имота по Заявление с неговото име, което той не бил подписвал и не бил подавал в Община Пазарджик, станало му известно от постъпилата преписка по ГД №3510/2023г.

С други думи, освен за самоуправни действия, по ДП има твърдения, подлежащи на проверка- за евентуално документно престъпление, за престъплението унищожаване на чужда вещ /оградата/, които към онзи момент не бяха изобщо изследвани от наблюдаващия прокурор. Изводът, че проведеното разследване е непълно и не е всестранно е част от отменителното 2

Определение на ПРС, т.к. според решаващият съд не били проверени всички хипотези за извършено престъпление от общ характер и не били събрани всички относими доказателства към предмета на доказване по ДП. Ето защо, районният съдия върна ДП №588/2024г. на прокурора за извършване на следващите се процесуално- следствени действия, подробно изложени в обстоятелствената част на определението.

Визира се, че по гр.д.№3510/23г. е постъпило и част от ДП №588/24г., налична към момента на поискването й от РС- Пазарджик. От горепосочените писмени актове и от кориците на приложеното по делото ДП е видно, че има твърдение за множество свидетели, присъствали на премахването/бутането на оградата между имотите на ищеца и ответника. Има приложен и снимков материал, от който е видна разликата в изграждането на част от оградата, а именно- само с циментови тухли, който е и участъка, който самият ищец с доведени от негови хора е изградил през 2020г., за разлика от другата, останала част от оградата на ответника, която е видимо различна- изградена е от бетон и железни шини, каквато именно е била цялата ограда преди самоволното и самоуправно, в нарушение на всички правила премахване на част от оградата и изграждане на друга- от бетонни тухли. От материалите по ДП е видно и, че има посочени множество свидетели от жалбоподателяответник по настоящото дело, на това незаконно премахване на оградата.

Твърди се, че от страна на ответника е било поискано своевременно спиране на производството по гр.д.№3510/2023г. на РС- Пазарджик, на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК- когато при разглеждане на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. В о.с.з. са били изложени подробно доводите за това, но районния съд е отхвърлил като неоснователно искането. В тази връзка се счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение.

Приема се, че не е било уместно доказването на факта на самоволното премахване на оградата и повторното изграждане на ограда на друго, изместено място от самия ищец, така както това следвало е да се направи в образуваното вече ДП №588/2024г. Въпреки това се счита, че категорично се доказва от показанията на свидетелите М. Б.а и А. Б. извършеното криминално деяние, но за съжаление, РС неправилно не е кредитирал показанията им, като е намерил, че същите свидетели били заинтересовани от 3 изхода на делото с оглед роднинската връзка, в която се намират с ответника, а и защото вторият свидетел вече бил собственик на ПИ.

Твърди се, че според РС, достоверността на показанията им се разколебава и от показанията на двамата свидетели Р. и Р. /приятели на ищецът А. А./, които според ПРС, не били заинтересовани от изхода на делото и които заявили, „че ищецът не е премахвал никаква ограда, респективно няма как на нейно място де е изградил процесната.", което не отговаря на техните свидетелски показания.

Този, непочиващ на събраните доказателства- показанията на двамата свидетели, приятели на ищеца, извод, налага да се проверят подробно техните показания, депозирани в о.с.з. по делото, проведено на 18.09.2024г. В тази връзка се прави коментар на данните излагани от тези свидетели.

Въз основа на същия се приема, че неправилно съдът кредитирал показанията на св.Р. и св.Р., а е игнорирал показанията на свид.М. Б.а и на свид.А. Б., които са логични, последователни, взаимно допълващи се и подкрепящи се от други събрани доказателства по делото.

Твърди се, че показанията на св.Б.а и св.Б., които са свидетели- очевидци на премахването на оградата през лятото на 2020г. от ищеца и на изграждането на новата, съществуваща към момента ограда са много подробни и конкретни и се подкрепят от снимковия материал по делото /вижте и снимки в ДП/.

Видно и от материалите по приложеното ДП №588/2024г. на РУ- Пазарджик се съдържат данни за много свидетели, присъствали на тези незаконни действия от страна на ищеца, който с настоящото дело търси да се облагодетелства от своето неправомерно поведение и видно от развоя на правосъдието до момента, той незаслужено е награден за това свое поведение.

Въз основа на изложеното, след като съдът неправилно игнорира свидетели- очевидци, за сметка на други, не спира производството по гражданското дело, за да се установи по образуваното ДП престъпната деятелност на ищеца, от която той търси и черпи незаслужени блага и не допуска поискания още с ИМ трети свидетел, т.к. това искане не било направено веднага след доклада по чл.146 ГПК и било преклудирано, не може да се сподели изводът му в обжалваното решение, че останали недоказани и твърденията на ответника, че процесната ограда е изградена от ищеца, поради което той следва да я премахне.

4

На следващо място се изразява несъгласие с допусната и извършена СТЕ. В този смисъл се сочи, че въпреки възраженията, че вещото лице е извършвало замерването не лично, а само е присъствало, т.к. нямало уред за тази цел, а трябвало да се ползва такъв на фирма и въпреки изричното настояване замерването да се извърши в присъствие на адвоката на ответника /в разговор по телефона с ВЛ/, съдът е допуснал изслушването на заключението, което все пак не прие в същото о.с.з. на 18.09.24г.

Сочи се, че недоверието е нарастнало и се е затвърдило, когато е установено, че ВЛ е приложило към Заключението си Заповед № 18-253311.04.2017г., която съществено се различава от заповедта със същия номер, представена от АГКК по искане на защитата на ответника. В Допълнителното си заключение, както и в о.с.з. при изслушването му, ВЛ отчита, че разликата между двете заповеди с еднакви номера била единствено, че в представената в преписката на АГКК заповед липсвало описание на сградите в имотите, което също не е вярно и е подвеждане на съда /липсват и самите заличени имоти/.

Визира се на първо място, че представената от ВЛ заповед не е подписана, за разлика от тази от АГКК, подписана от Началника на СГКК гр.Пазарджик- инж.Р. К., т.е., тази от ВЛ е хвърчащ лист.

На второ място, двете заповеди са издадени във връзка с заявления с един и същи вх.№, но с различни заявители и приложени към него различни документи и материали: - Заявление с вх.№ 01-95235-31.03.2017г. на С. Г. С. /в приложената заповед от ВЛ/ и Заявление със същия номер, но със заявители Н. Г. М., Д. А. Б. /ответника по делото/, Т. Г. М. И ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК. В о.с.з. отв.Д. Б. категорично е отрекъл да е подписвал постъпилите документи и е заявил, че ще потърси правата си в образуваното вече ДП №588/23г., където ще се извършат и необходимите почеркови експертизи /за сметка на държавното обвинение/.

Твърди се, че начинът, по който ПИС е водил разглеждането на делото, е създало очакване, че производството ще бъде спряно. Това е станало причина да не се внесе депозита за ВЛ за графологична експертиза. Задава се въпросът, ако РС е считал, че няма да го спира, защо не се е произнесъл своевременно?

Сочи се, че към ВЛ се е създала базова липса на доверие. То е продължавало да сочи уклончиви неистини пред съда. Възникнала е една изключително рядка ситуация- и двете страни чрез процесуалните им 5 представители са поискали в о.с.з. отвод на ВЛ Хр.К. /накрая пълномощникът на ищеца ревизира становището си/.

Приема се, че твърдението на ВЛ, че различните документи нямало да променят становището му досежно заключението, не е достатъчно и не санира основателните съмнения и резерви към обективността на нейната работа.

Измерването, направено повторно от ВЛ с чужд уред е придобило допълнително значение.

Твърди се, че ВЛ К. е потвърдило, че е назначена за ВЛ и по ДП №588/24г., което прави неприемливо и недопустимо участието й като експерт и в двете производства. Не се споделя извода на ПИС, че т.к. ВЛ изготвило първо по време СТЕ по гр.дело, нямало проблем, т.к. СТЕ по ДП реално е приета преди приемането на заключението по СТЕ в ГД № 3510/23г. на ПРС.

На следващо място, се твърди, че от мотивите на обжалваното решение не може да се установи кой от вариантите на СТЕ е кредитирал съда. От стр.6 на решението се виждат четири броя замерване на ВЛ: в трети абзац: „...На уличната регулация откъм ул.В. разликата е 0,20 м, на чупката е 0,65 м, след чупката е 0,19 м и на ъгъла 0,24 м. в четвърти абзац: ,,...а разстоянията от ул.В. са както следва 0,27мм 0,63 м, 0,29 м и 0,34 м. Вариант втори е, когато оградата е построена в имота на ищеца А. Н. А. , а разстоянията от ул.В. са както следва - 0,09 м; 0,51 м; 0,07 м; 0,01 м и 0,17 м, а при вариант три