Протокол № 520 от 11.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 520 гр. П., 09.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500474 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподател Н. К., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.П. Г., преупълномощена от адв. Ж., редовно упълномощена.

Ответницата Т. Д., редовно призована, не се явява. Не се явява и процесуалният й представител- адв.М..

Съдът докладва постъпила молба от адв.В. М., в която се моли да се даде ход на делото. Заявява се, че се поддържа писмения отговор. Посочва се, че няма да се сочат нови доказателства и доказателствени искания, като в случай, че бъде уважено искането за допускане или представяне на доказателства и доказателствени искания от страна на въззивника се моли за срок за представяне на доказателства с оглед оборване на техните доказателства, респективно доказателствени искания. В случай, че бъде даден ход по същество се моли да се отхвърли подадената въззивна жалба и се присъдят направените разноски в настоящата инстанция. Посочва се, че с предходна молба е представено адвокатско пълномощно, Списък с разноски и Договор за правна защита и съдействие.

Адв.Г.: Да се даде ход на делото.

1

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и на основание чл.142,ал.1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 628/17.05.2024 г., постановено по гр.д. № 578/2024г. по описа на РС - П. е отхвърлен предявения от Т. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.С.З., кв.„Ж.“, ул.„С.Г.“, бл.2, ет.3, ап.22, чрез адвокат В. Д. М. от АК- С.З., против Н. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.„К.В.” № 60, иск с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата от 1000 лв. по силата на договор за заем от 08.08.2022г., ведно със законната лихва от завеждане на делото 02.10.2023г., до окончателното плащане, като недоказан и неоснователен.

Осъден е Н. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „К.В.” №60, да заплати на Т. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., кв.„Ж.“, ул.

„С.Г.“ бл.2, ет.3, ап.22, чрез адвокат В. Д. М. от АК- С.З., на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, сумата в размер на 1000лв., която ответникът е получил без основание и с която се е обогатил за сметка на ищцата, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба- 02.10.2023г., до окончателното изплащане на вземането.

Осъден е Н. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.„К.В.” №60, да заплати на Т. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.С.З., кв.„Ж.“, ул.

„С.Г.“, бл.2, ет.3, ап.22, чрез адвокат В. Д. М. от АК- С.З., на основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, сумата в размер на 2600лв., представляваща главница, формирана от 13 броя вноски с настъпил падеж в периода от м. април 2023г. до м. април 2024г. по договор за заем от 23.03.2023г., ведно със законната лихва от завеждане на делото- 02.10.2023г., до окончателното плащане, като е отхвърлена исковата претенция за сумата над 2600лв. до претендирания размер от 5000лв., като неоснователен.

Осъден е Н. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.„К.В.” 2

№60, да заплати на Т. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.С.З., кв.„Ж.“, ул.

„С.Г.“ бл.2, ет.3, ап.22, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 876лв., от които 740лв. за адвокатско възнаграждение и 136лв. за ДТ, съразмерно на уважената част от исковата претенция.

Осъдена е Т. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.С.З., кв.„Ж.“, ул.„С.Г.“, бл.2, ет.3, ап.22, да заплати на Н. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

П., ул. „К.В.” № 60, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 104лв., съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.

Осъдена е Т. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.С.З., кв.„Ж.“, ул.„С.Г.“, бл.2, ет.3, ап.22, да заплати по сметка на РС- П., на основание чл.77 ГПК, допълнителна държавна такса в размер на 10лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на Н. Г. К., чрез пълномощника му адв.Т. Ж., в частта му, в която е осъден ответникът Н.

К. да заплати на ищцата Т. Р., на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, сумата от 1000лв., като получена без основание и с която се е обогатил за сметка на ищцата, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба02.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Обжалва се решението и в частта, с която е осъден ответникът Н. К., да заплати на ищцата, на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, сумата в размер на 2600лв., представляваща главница, формирана от 13 броя вноски с настъпил падеж в периода от месец април 2023г. до месец април 2024г. по договор за заем от 23.03.2023г., ведно със законната лихва от завеждане на делото- 02.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата Обжалва се решението и в частта за разноските.

Твърди се в същата, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

По отношение на първия осъдителен иск за сумата от 1000лв. се визира, че с исковата си молба ищцата Д. въвежда твърдения, че в началото на м.август 2022г. ответникът К. и въззивен жалбоподател е получил в заем сумата от 1000лв., които са били нужни за дентални услуги по възникнал на 3 ответната страна проблем със зъбите. Излагат се твърдения за устна договорка и че на 08.08.2022г. чрез „И.“ АД ищцата му е превела сумата, без да посочи правно основание. Към този иск в условията на евентуалност, ищцата Тодора Д. съединява и иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Сочи се, че в законоустановения срок ответникът К. депозира писмен отговор, с който оспорва получените от него 1000лв., съгласно разписка от 08.08.2022г. чрез „И.“ АД са предадени в заем, като въвежда твърдения, че тази сума не е собственост на ищцата, а са служебни пари, който той е събрал от клиентите на „М.К.“ АД в изпълнение на служебните си задължения през работния ден/седмица и същите се явяват собственост на едно трето лице външно за спора- „М.К.“ АД, в чиято каса следва да бъдат внесени и отчетени.

Твърди се, че в обективираното по чл.140 от ГПК, Определение № 476/21.02.2024 г. /проекто-доклад/ по гр.д. № 578/2024 г., първоинстанционния съд е разпределил доказателствената тежест между страните, включително и по евентуалния иск, с правно основание чл.59 от ЗЗД, като е указал на ищцата, че носи в условията на пълно и главно доказване да установи елементите на фактическия състав на чл.59 от ЗЗД, включително да докаже обедняването си за сметка на ответника, наличието на връзка между обедняването и обогатяването и липса на валидно основание това имуществено разместване в отношенията между страните.

Визира се, че в о.с.з, проведено на 17.04.2024 г., процесуалния представител на ищцата е възразил по разпределената доказателствена тежест по отношение на евентуално съединения иск по чл.59 от ЗЗД, като съдебния състав е намерил за основателно искането на адвоката и е изключил от доказателствената тежест за ищцата нуждата да докаже липсата на валидно основание за имущественото разместване. Съдът с протоколно определение е обявил доклада за окончателен, ведно с направеното изменение, като не е спазил изискването на чл.146 от ГПК, като не е указал, нито новата доказателствена тежест на страните, нито на кои факти страните и по точно ответникът не сочи доказателства. В тази връзка се поддържа становище, че е налице допуснато процесуално нарушение, което не е съобразено и със задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКСК, където изрично е дадено задължително тълкуване по т.2 от акта и са регламентирани дължимите 4 от съда процесуални действия по докладване на делото. Разпоредбата е императивна и извършването на непълен и неточен доклад се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила.

Сочи се, че при констатиране на това нарушение по чл.146, ал.2 от ГПК, практиката на ВКС е еднопосочна, че не само се повтарят опорочените действия, но се събират и допускат нови доказателства, без да се съобразява ограничението на разпоредбата на чл.266 ат ГПК.

Твърди се съобразно гореизложеното, че изводът на съдебния състав, че ответникът К. е получил сумата от 1000лв. без правно основание е неправилен и недоказан по несъмнен начин. Ищцата не е успяла от събраните по делото писмени и гласни доказателства да докаже фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно нейното обедняване. Съответно не е успяла да установи и докаже изложените от нея твърдения в ИМ, че сумата от 1000лв. на ответната страна е нужна за заплащане на дентални услуги.

Визира се, че в практика на ВКС се приема, че ако в разписката не е посочено основанието на плащането по иск за връщане на дадено без основание, в тежест на ответника е да докаже основанието на което е получил сумата или има право да задържи полученото. Наличието на разписка или друг документ, удостоверяващ плащане, не освобождава платеца от законовите ограничения да докаже твърдяното от него основание със свидетелски показания, а в тази насока ищцата не е събрала доказателства и твърденията и са останали недоказани. В тази връзка се твърди, че са изложени възражения от ответника, че сумата от 1000лв. са служебни пари.

Правят се в този аспект доказателствени искания, които не са били събрани от първоинстанционния съд.

Поддържа се становище, че правилен и законосъобразен е изведения извод от съдебния състав, че сумата от 1000лв. получена от ответника не е въз основан на сключен договор за заем или на друго основание.

По отношение на втория осъдителен иск за сумата от 5000лв. се твърди, че е неправилен извода на съдебния състав, че в условията на пълно и главно доказване, ищцата е доказала, че между страните е било налице воля за сключване на договор за заем.

Поддържа се, че при проведеното насрещно доказване и от събраните по 5 делото писмени доказателства и от събраните по делото писмени доказателства, безспорно се е установило, като са оборени твърденията в ИМ, че сумата от 5000лв. е била нужна на ответника/въззивника К. да заплати възнаграждение за процесуално представителство/адвокатски хонорар по наказателно дело срещу него. Установено е, че тези суми са заплатени от бившия му работодател „М.К.“ АД.

Твърди се, че неправилен е изводът на районния съд, че от разпита и отгласните показания на св.Ж. са доказани всички елементи от фактическия състав на договора за заем.

Сочи се, че ищцовата страна не е доказала и съгласието на ответника К. да е получил сумата в заем.

Визира се, че не са били ангажирани изобщо доказателства от ищцовата страна, които да установят, конкретните договорености с ответника, не се е установило, той чрез фактически или правни действия, да е предприел сключването на договора, респ. липсват доказателства да е приел да върне предоставените му суми с парични преводи. Приемането и предаваното на претендираните суми не е установено да е станало по договори за заем. По делото е останало недоказано твърдението на ищеца за подобно съвпадение на волеизявленията между заемодателя и заемателя.

Сочи се, че съдът за да постанови своя акт, възприема и цени по реда на чл.172 от ГПК свидетелските показания на св.Ж. в противоречие със задължителната съдебна практика обективирана в решения на ВКС цитирани във въззивната жалба.

Искането е да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение в неговата обжалвана част.

Претендират се разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от страна на адв. В. М., в качеството му на пълномощник на Т. Р. Д..

Твърди се в същият, че подадената въззивна жалба е неоснователна и недоказана.

Сочи се, че не са относими исканите за събиране от жалбоподателя трудов договор, длъжностна характеристика, заплата на К., както и да бъдат 6 допуснати до разпит още един свидетел за посочените във въззивната жалба факти или да бъде допуснат до преразпит св.Чолов. поради това се моли те да бъдат отхвърлени като неоснователни.