Решение № 770 от 08.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. Варна, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100500651 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 16565/27.02.2024г. от К. К. К. ЕГН ********** от гр. В. ,ул. „з.“, № 24, чрез адв. В.Г., против решение № 240/19.01.2024г. по гр.д. № *********г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлен иска му против ГД „П.Б.З.Н.“-МВР, представлявано от главен комисар Ал.Д. за горницата над присъдената сума от 1913.80лв. до претендираната от 7655.20лв. като допълнително брутно трудово възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР, дължимо през м. декември 2022 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 вр. чл. 187, ал. 6, вр. чл.

58а ЗМВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /18.04.2023 г./, до окончателното изплащане на задължението, както и в частта в която е отхвърлен иска му против ГД „П.Б.З.Н.“-МВР, представлявано от главен комисар Ал.Д. за разликата над сумата от 65,57 лв. до претендираните 262.27лв., представляваща обезщетение за забава върху разликата в главницата за периода от 01.01.2023 г. – 18.04.2023 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Спорният момент е за продължителността на времето, в което е осъществявал специфичната дейност „водолаз“ в структурата на МВР-10 или 15 години, предвид това ,че 1 за период от 2 години не е имал допуск.

Смята, че разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 8121з-1060 от 26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР не е относима към процесното вземане. Той отговаря на изискванията да получи пълния претендиран размер на допълнителното възнаграждението. Липсата на допуск до водолазни спускания не може да обоснове извода за прекъсване изцяло на водолазната му дейност.

Моли се за решение в посочения по-горе смисъл. Претендира присъждане на сторените разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 263 от ГПК „ГД „ПБЗН“-МВР, представлявано от главен комисар Ал.Д., чрез гл.юк С.П. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Ищецът не е извършвал водолазна дейност повече от 10 години. Той не е заемал водолазна длъжност и не е му е възлагано с длъжностна характеристика. Едва с Инструкция № 8121з33/10.01.2019г. е дадена друга дефиниция на понятието водолазна дейност ,но инструкцията има действие за напред. Водолазната квалификация е условие за осъществяване на водолазна дейност. Режимът е разрешителен и прекъсването на правото на осъществяване на водолазната дейност и неизвършването на дейност всяка следваща година, не дава основание за допълнително възнаграждение по смисъла на чл. 14 от Наредбата.

Моли се за постановяване на решение, с което бъде отхвърлена въззивната жалба.

Претендира разноски.

Постъпила е и въззивна жалба № 9430/02.02.2024г. от ГД „П.Б.З.Н.“-МВР, представлявано от главен комисар Ал.Д., чрез гл.юк С.П., против решение № 240/19.01.2024г. по гр.д. № *********г. на ВРС, в частта, в която ГД „ПБЗН“ гр. С., ул. „П.“ № 171А е осъдена да заплати на К. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., кв. „А.“, ул. „з.“ № 24, сумата от 1 913,80 лв, представляваща сбор от дължимо допълнително брутно трудово възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР, осъществена на 04.10.2022 г., 05.10.2022 г., 06.10.2022 г. и 14.11.2022 г., дължимо през м. декември 2022 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 вр. чл. 187, ал. 6, вр. чл. 58а ЗМВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /18.04.2023 г./, до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 65,57 лв. /шестдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху допълнителното възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. – 18.04.2023 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Като е приел ВРС, че ищецът е извършвал водолазна дейност в продължение на повече от 10 години е постановил неправилно решение в обжалваната част. Съдът е стигнал до този извод като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. К. не е заемал водолазна длъжност, а правилата преди приемане на Наредбата и Инструкцията систематично са отнесени по отношение на организация на водолазните спускания, а не водолазната дейност по дефиницията дадена в Инструкцията от 10.01.2019г. за условията и редът за осъществяване на водолазна дейност. Само притежавана водолазна квалификация не може да обоснове извода за осъществявана водолазна дейност, респективно водолазни 2 спускания. Неправилно са кредитирани показания на свидетели, като не е отчетена тяхната възможна заинтересованост. Необосновано е определена водолазната дейност като стаж, въпреки наведените възражения, още с отговора на исковата молба.

Моли се за решение, с което да бъде отменено обжалваното решение в уважената част от исковите претенции.

Моли се за присъждане на юк възнаграждение.

Не е постъпил писмен отговор на въззивна жалба № 9430/02.02.2024г от страна на К.

К. К. ЕГН ********** от гр. В..

ПБЗН, чрез юк С. П. поддържа становището си, като представя подробни писмени бележки по спора по същество.

ВОС прецени следното:

В исковата си молба К. К. К., чрез адв. В. Г., сочи, че от 1990г. работи в системата на МВР, като от 31.10.2014г. до момента заема длъжността „Командир на екип“ в група Пожарогасителна и спасителна дейност“ в I РС „ПБЗН“ към РД „ПБЗН“-В. към ГД „ПБЗН“ в МВР. През 2007г. е бил включен в обучителен курс за придобиване и потвърждаване на квалификация за работа с леководолазно оборудване за осъществяване на аварийноспасителна дейност под вода. След изменение на нормативната уредба, с редица заповеди на директора на ГД „ПБЗН“ в МВР в периода от 2013г. до 2022г. ежегодно е потвърждавана, съответно повишавана придобитата от него квалификация след проведени водолазни спускания, като към момента е „инструктор водолаз“. Въпреки, че от 2007г. не е бил на водолазна длъжност, изпълнява и водолазна дейност, към момента повече от 15 години, възлагана от съответния ръководител.

Със заповед № 1983з-797/24.10.2022г. е била потвърдена водолазната му квалификация и му е бил даден допуск до извършване на водолазни дейности. През 2022г. в изпълнение на издадените от директора на РД „ПБЗН“-В. заповеди е осъществил водолазни спускания на 04.10.2022г., 05.10.2022г., 06.10.2022г. и 14.11.2022г., надлежно отразени в дневника за водолазните спускания.

Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се дължи и допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, по смисъла на § 1, т. 26а от ДР на ЗМВР и по-специално за водолазна дейност.

Наредба № 8121з-1060/26.09.2019г. на Министъра на вътрешните работи регламентира условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнителните възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР . Според чл. 10, ал. 2, т. 13 от ЗМВР, „водолазна дейност“ извършват назначените на водолазна длъжност държавни служители и тези, които притежават допуск за водолазни спускания за извършване на водолазна дейност, при извършена аварийно-спасителна или служебна дейност.

Съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019г.

3 на Министъра на вътрешните работи, на държавните служители извършващи водолазна дейност петнадесет години към 01.12. на съответната календарна година и всяка следваща година се заплаща допълнително възнаграждение в размер на четири брутни заплати, включващи основното месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за продължителна служба. Това възнаграждение се дължи независимо от допълнителното възнаграждение по чл. 10, ал. 2 от Наредбата и се заплаща ежемесечно.

Претендира допълнителното възнаграждение по чл. 14, ал. 2 от Наредбата в размер на сумата от 7655.20лв., представляваща четирикратния размер на основното трудово възнаграждение от 1367.00лв. и добавката за прослужено време по чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от 546.80лв.. Работодателят е останал задължен за претендираната сума, като е изпаднал в забава на 01.01.2023г. За периода от 01.01.2023г. до 18.04.2023г. претендира обезщетение за забава върху главницата в размер на 229.66лв. Претендира се и заплащане на сторените разноски.

В о.с.з. на 19.12.2023г. съдът е допуснал на осн. чл. 214 от ГПК изменение на иска за обезщетение за забава, като се счита предявен за сумата от 226, 27лв.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на ГД „ПБЗН“-МВР ,представлявана от гл.комисар Ал.Д., чрез юк С. П., в който оспорва исковата претенция както по основание, така и по размер. Счита, че претенцията е основана на неправилното тълкуване на подзаконовата нормативна уредба, относно дължимо допълнително брутно възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР към м.12.2022г. на осн. чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019г. на министъра на вътрешните работи за извършена водолазна дейност в продължение на 15 години към 01.12.2022г.

Видно от кадровата справка на ищеца, в исковия период той е заемал длъжността „Командир на екип“ към РД „ПБЗН“-В. при ГД „ПБЗН“-МВР., а от 01.02.2023г.-„старши пожарникар“. Видно, К. е изпълнявал пожарогасителна, а не водолазна дейност.

Водолазната дейност, в случай на осъществяване на такава се заплаща по реда на Наредба № 8121з-1060/26.09.2019г., регламентираща условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР. В чл. 14, ал. 1 от Наредбата е регламентирано допълнителното възнаграждение на държавните служители, извършващи водолазна дейност 10 години към 01.12. на съответната календарна година и всяка следваща година, в размер на една брутна заплата, а според ал. 2 от същата правна норма, на държавните служители, извършващи водолазна дейност 15 години към 01.12. на съответната календарна година и всяка следваща се заплаща допълнително възнаграждение в размер на четири брутни заплати, включващи основното месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за продължителна служба. Съгласно чл. 15, ал. 1 допълнителните възнаграждение по този раздел се изплащат след издаване на заповед на съответния ръководител на структурата по чл. 37 от ЗМВР, заедно с възнаграждението на служителите през м.декември на съответната година. Заповедта се е издавала въз основа на утвърдените Правила за водолазната дейност в МВР, със заповед № Iз-881/03.05.2012г. до приемане на Инструкция 4

№ 8121з-330/10.01.2019г. за условията и реда за осъществяване на водолазна дейност от полицейските органи и от органите за ПБЗН. До приемането на инструкцията, по реда на Правилата от 2012г. съгласно чл. 20, държавните служители в МВР извършват водолазна дейност , когато заемат водолазна длъжност, съгласно щата и това им е възложено с длъжностна характеристика и притежават водолазна квалификация. К. не е заемал водолазна длъжност. Ищецът не представя изискуемите се заповеди, по смисъла на Правилата. Освен това видно от Заповед № 1983з-634/13.11.2020г. за обявяване на водолазни квалификации, даване на допуск на служителите, извършващи водолазни дейности, временно ищецът не е допуснат до извършване на водолазни спускания за периода до 31.10.2021г.

Понятието „водолазна дейност“ е дефинирано за пръв път в Инструкция № 8121з33/01.10.2019г. и това е съвкупността от всички мероприятия и процеси, свързани с цялостното непосредствено организиране подготовка, осигуряване и практическо реализиране на водолазните спускания. Доколкото водолазната дейност представлява съвкупност от множество действия и мероприятия, то следва да бъде установено наличието на всяко едно от тях, а не само единствено самото спускане.

Исковата претенция е неоснователна. Неоснователна е и акцесорната претенция за обезщетение за забава.