Определение № 424 от 30.06.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. Плевен, 30.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря А. Д. И. в присъствието на прокурора В. Д. Ф. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600483 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от Т. П. П., ЕГН:********** - обвиняем по по Досъдебно производство - пр.преписка № 876/2026 г. по описа на РП-Плевен/ ЗМ № 105/2026 г. по описа на първо РУ – Плевен/ чрез процесуалния му представител адв. Б. П. от АК-Плевен с искане за изменение на Определение №8522 от 26.06.2026г. по ЧНД №1362/2026 по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК спрямо обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на найтежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният представител сочи, че няма опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. В заключение се прави искане за изменение на определението за мярката за неотклонение и определяне на по-лека такава.

В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника, така и лично от обвиняемия. Прави се искане така постановената мярка „Задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека.

Обвиняемият Т. П. П. в правото си на последна дума заявява, че иска съдът да измени наложената му мярка за неотклонение в по-лека.

Представителят на ОП-Плевен счита, че жалбата е неоснователна и предлага да се потвърди първоинстанционния съдебен акт. Приема, че законосъобразно спрямо обвиняемия е взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, тъй като са налице всички законови предпоставки, визирани в чл.63 от НПК.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след след 1 цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С постановление за привличане на обвиняем Т. П. П. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на *** г. в гр. П., обл. П., отнел чужда движима вещ – 1 /един/ брой камера за видеонаблюдение /СМХ-СН 1430ДМ36ВМ4/ на стойност 50 /петдесет/ евро от владението на собственика Е. Н. Н. от същия град, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено ри условията на опасен рецидив - престъпление по чл. 196, ал. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 10 години.

Правните изводи на районния съд за наличието на обосновано предположение относно авторството на деянието са правилни и законосъобразни.

Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на СЕС - по Дело C-310/18, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, може да се изведе обосновано предположение относно участието на обвиняемия в инкриминираното му престъпно деяние. Сред кориците на делото не са налице данни, които към настоящия момент да разколебават подозренията на държавното обвинение за извършено деяние по посочения квалифициращ признак по работната към настоящия момент квалификация, която би могла да бъде прецизирана и променена в хода на досъдебното производство.

В този смисъл посочените доказателства в достатъчна степен обосновават предположението по чл. 63, ал. 1 НПК.

Относно втората кумулативно необходима предпоставка за взимане на МНО „Задържане под стража“, а именно опасност от укриване или извършване на престъпление, настоящият съдебен състав счита, че са налице и двете опасности.

За наличие на реална опасност от извършване на престъпление при изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение може да се изхожда от всички релевантни фактори, сред които характера, морала, имуществото на лицето, както и от строгостта на очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време.

При преценката коя е най-адекватната и подходяща за конкретния случай мярка за неотклонение следва да се съобрази степента на обществена опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното му състояние, семейното му положение, професията, възрастта и другите данни за личността му. Изследването на тези 2 обстоятелства трябва да даде отговор на въпроса коя форма на държавна принуда е адекватна по тежест на степента на обоснованост на предположението за съпричастие на подсъдимия към престъплението и на степента на обоснованост на риска от възпрепятстване на хода и приключването на процеса. Отправна точка за тази преценка може да са както степента на обществена опасност на дееца, така и степента на обществена опасност на извършеното деяние.

В настоящия случай е налице оборимата презумпция по чл. 63, ал.2, т.1 от НПК, а именно, че ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража“, реалната опасност е налице, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или в условията на опасен рецидив, какъвто е настоящия случай, видно от приложения по досъдебното производство бюлетин за съдимост на обвиняемото лице. От наличните данни по делото, касаещи съдебното минало на обвиняемия, се установява, че същият е многократно осъждан за сходни рпестъпни прояви, отново насочени срещу собствеността, като наложените му наказания очевидно не са подействали възпиращо и превъзпитателно на обвиняемия. В настоящия случай опасният рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 от НПК е както по буква „а“, така и по буква „б“, което допълнително завишава личната обществена опасност на обвиняемия.

Наличието на реална опасност може безпротиворечиво да се изведе и от събрания до момента в хода на провежданото досъдебно производство доказателствен материал. Презумпцията за наличие на реална опасност от укриване не се оборва от наличните данни по делото, а напротив.

Обвиняемият не е трудово ангажиран, многократно осъждан е, с лоши характеристични данни. От приложената по делото характеристична справка се установява, че обвиняемият е с лоши характеристични данни, склонен е към извършване на противообществени прояви, с трайно изградени престъпни навици, незачитащ обществения правов ред. Налице са 9бр. заявителски материал.

В този смисъл, според настоящата инстанция изводът на предходната, че единствено най-тежката мярка за неотклонение може да реализира целите си, е правилен и не подлежи на корекция.

Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а определението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.64, ал.8 от НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №822 от 26.06.2026г. по ЧНД №1362/2026 по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от 3

НПК мярка за неотклонение ”Задържане под стража” спрямо Т. П. П., ЕГН:********** - обвиняем по по Досъдебно производство - пр.преписка № 876/2026 г. по описа на РП-Плевен/ ЗМ № 105/2026 г. по описа на първо РУ – Плевен/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4