Определение № 595 от 05.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 595 гр. П., 05.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500566 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Г.А., против Разпореждане, съдържащо се в Заповед за изпълнение № 247 от 13.01.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 22381/2024 г. по описа на Районен съд – П., XХI гр.с., в частта с която е отхвърлено подаденото от „Профи Кредит България“ ЕООД против длъжника З. И. Р. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: главница в размер на 186,62 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 1 405,61 лева, дължимо за периода от 15.10.2022 г. до 06.11.2023 г.; лихва за забава в размер на 429,90 лева за периода от 16.10.2022 г. до 06.11.2023 г. и законна лихва в размер на 1 334,06 лева за периода от 06.11.2023 г. до 29.12.2024 г.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на разпореждането в обжалваната част. Поддържа се, че заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, както и че неправилно е извършил преценка за наличие на неравноправна клауза в договора в противоречие с чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. По отношение на договорното възнаграждение се твърди, че същото не е уговорено в противоречие с добрите нрави, тъй като е в рамките на допустимия размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Изложени са оплаквания по отношение на законната лихва, представляваща последица от уважаване на иска, чийто размер подлежи на установяване в изпълнителното производство. Относно лихвите за забава се сочи, че същите се дължат за ползване на парите за повече време от уговорената дата на плащане и се начисляват само върху невърнатата част от главницата. Иска се разпореждането да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено 1 издаване на заповед за изпълнение по отношение на обжалваните вземания.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по делото е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД против длъжника З. И. Р., ЕГН ********** от гр. П., ул. „***“ № *** за заплащане на следните суми: главница в размер на 3 392,82 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 1 405,61 лева, дължимо за периода от 15.10.2022 г. до 06.11.2023 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1 319,02 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2 313,88 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 30.10.2022 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лева, начислени на 14.01.2023 г.; лихва за забава в размер на 429,90 лева от 16.10.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава, до 06.11.2023 г. (дата на предсрочна изискуемост); законна лихва в размер на 1 334,06 лева, дължима от 06.11.2023 г. (дата на предсрочна изискуемост) до 29.12.2024 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението до изплащане, дължими на основание договор за потребителски кредит № 40010722575, сключен на 12.07.2022 г.

След дадени от заповедния съд указания заявителят е уточнил, че по кредита е направено едно плащане в размер на 293,80 лева.

Със Заповед за изпълнение № 247 от 13.01.2025 г. съдът е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя сумата от 3 206,20 лева, представляваща главница (чиста остатъчна стойност на кредит) по договор за потребителски кредит № 40010722575 от 12.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда – 30.12.2024 г., до окончателното погасяване, както и разноските по делото по съразмерност. По отношение на останалите претендирани вземания, в т.ч. вземането за главница в размер на извършените плащания, е отхвърлил заявлението, като е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради което потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са вземания по договор за кредит, сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК заповедният съд дължи служебна проверка за съответствие на искането със закона и добрите нрави, както и за наличие на неравноправни клаузи в договори, сключени с 2 потребители. Проверката за съответствието на искането със закона и добрите нрави по същество представлява преценка за действителност на договора, от който заявителят черпи правата си, поради което възраженията на частния жалбоподател, че заповедният съд няма правомощие да се произнася по валидността на сделката, са неоснователни.

Едно от съществените изисквания на действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 22 от ЗПК е в договора да е посочен размерът на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Посочването на ГПР в договора за кредит с потребител е от съществено значение в контекста на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО, доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Такова съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като ГПР, броя и периодичността на погасителните вноски, както и евентуално задължение за плащане на други такси и застраховки. В Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по дело С-686/2019 г. е разяснено, че понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за лихви и за допълнителни услуги, свързани с договора също се включват. Изведено е заключение, че това понятие се отнася едновременно до разходите, свързани с получаването на кредита, и тези, свързани с неговото използване във времето, съответно те трябва да са ясни за потребителя. Съгласно чл. 10, ал. 1, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО договорът за кредит посочва по ясен начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредита, както и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.

Това изискване е възпроизведено и в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК . Съдържа се и в Приложение № 2 към директивата „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“, част III „Разходи по кредита“. Следователно не е достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент без яснота за отделните компоненти, които го формират.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен размер на ГПР, но това формално посочване съвсем не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. И без необходимост от специални знания може да се установи, че в посочения в договора размер на ГПР не са включени всички разходи по кредита и по-конкретно дължимите от потребителя допълнителни разходи за услугите Фаст и Флекси, осигуряващи му според Общите условия приоритетно разглеждане на искането за кредит, право да променя погасителния план и право да променя датата на падежа. По същество това са действия, свързани с усвояване и управление на кредита, 3 които съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК би трябвало да са безплатни за потребителя. С тези плащания се покриват разходи, които са свързани с договора за кредит и са били предварително известни на кредитора. Поради това стойността им следва да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В процесния договор за кредит това не е сторено, следователно посоченият размер на ГПР не отразява неговата реална стойност, с което се нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това съгласно чл. 22 от ЗПК има за последица недействителност на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед дължимостта единствено на чистата стойност на кредита, е безпредметно обсъждането на останалите наведени от частния жалбоподател възражения, касаещи уговорената договорна лихва и лихва за забава.

В случая заповедният съд е разпоредил плащането на чистата стойност по кредита, като от размера на предоставената в заем главница е приспаднал платените по кредита сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, и в съответствие с чл.

23 от ЗПК е отхвърлил останалите претенции като неоснователни.

Следователно разпореждането, с което частично е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, съдържащо се в Заповед за изпълнение № 247 от 13.01.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 22381/2024 г. по описа на Районен съд – П., XХI гр.с., в обжалваната част, с която е отхвърлено подаденото от „Профи Кредит България“ ЕООД против длъжника З. И. Р. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по отношение на следните суми: главница в размер на 186,62 лева (над присъдената от 3 206,20 лева до претендираната 3 392,82 лева); неплатено договорно възнаграждение в размер на 1 405,61 лева; лихва за забава в размер на 429,90 лева и законна лихва в размер на 1 334,06 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4