Решение № 6151 от 09.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6151 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г.а като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20261100505348 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Д. Г. срещу решение № 5144/18.03.2026 г. по гр.д. № 49026/2025 г. по описа на СРС, 84-ти състав, с което са отхвърлени кумулативно съединените искове с правна квалификация чл.144 и чл.149, вр. чл.146, ал.2 СК за осъждане на ответника да заплаща на ищеца като пълнолетно учащо във висше учебно заведение, редовна форма на обучение, негово дете месечна издръжка в размер на 600 лева, равняващи се на 306.78 евро, считано от 10.09.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка порсорочена вноска, като неправилно .

В жалбата са развити оплаквания, че съдът е направил неправилни изводи за това, че членственото правоотношение на ответника в три търговски дружества с основна дейност – търговия с мотоциклети и части, както и притежаването от последния на четири поземлени имота не е доказателства за реализиране на месечни доходи. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемият Д. Й. Г., оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да се потвърди, като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски за въззивната инстанция.

1

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

На 15.10.2025 г. В. Д. Г. е предявил срещу Д. Й. Г. искова претенция за издръжка на пълнолетно учащо редовна форма на обучение във висше учебно заведение лице от родител в размер на 600 лева (306.78 евро) месечно, считано от 10.09.2025 г., на основание чл. 144, пр. второ от СК, във вр. с чл. 149 от СК. Ищецът претендира и законната лихва, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.

С решението, постановено по гр.д. № 49026/2025 г., СРС, 84 състав, е отхвърлил изцяло предявените искови претенции, като неоснователни.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Настоящият съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил и преценил всички относими по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за спора факти. Посочил е кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях (чл. 272 от ГПК). Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях (чл. 272 от ГПК). Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая доводите в жалбата се свеждат до неправилна преценка на събраните по делото доказателства, респ. неправилни изводи въз основа на тях по единствено спорния въпрос, дали възможностите на въззиваемия му позволяват да дава на въззивника (негов син, учащ редовна форма на обучение във висше учебно заведение) претендираната месечна издръжка. По делото не е спорно и от доказателствената съвкупност се установява, че въззиваемата страна е баща на въззивнника, както и че последният е навършил пълнолетшие на 03.11.2023 г., респ. не е навършил 25 годишна възраст, и студент, редовна форма на обучение във Висше военноморско училище –гр.Варна. Установени по делото са и нуждите на въззивника и ищец в първата инстанция от издръжка.

2

В настоящия случай е установено единствено, че въззиваемата страна е управител на търговско дружество „Дени“ ЕООД с основа дейност „търговия с мотоциклети и части“, на търговско дружество „Диг“ ООД в ликвидация и на ЕТ „Запад 98-Д. Г.“ с основна дейност търговия с мотоциклети и части за тях, съдружник е в „Диг“ ООД, което дружество е с общ капитал от 50000 лева, а дяловото участие на ответника е в размер на 25000 лева, и притежава правото на собственост върху поземлен имот с площ от 2303 кв.м., находящ се в гр. Банкя, местността Бобош. Липсват обаче доказателства Д. Й. Г. да реализира доходи от мандатно правоотношение, от дивиденти, и/или да получава доходи от притежаваното недвижимо имущество под формата на наем. Твърденията на въззивникът и ищец в първата инстанция за реализирани от ответника и въззиваема страна в производството доходи от внос и препродажба на мотоциклети, както и че отдава под наем недвижими имоти, от което реализира печалба са недоказани по делото. Следователно, въззивникът не е доказал, че родителят разполага с по-широка материална възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от последният. Недоказаният факт е неосъществил се, несъществуващ факт, поради което не могат да възникнат и неговите правни последици. Или, противно на изложеното във въззивната жалба, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод за наличие на материална възможност, която да позволява на въззвиаемия да предоставя издръжка на навършилото пълнолетие, учащо във висше учебно заведение, свое дете. Предвид този факт настоящата инстанция счита, че въззиваемият няма възможност да отделя никакви средства за издръжката на пълнолетния си син. Възможността за доставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-широка материална възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от родителя. Родителят трябва да притежава средства над тези за собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. Обстоятелството, че е налице потенциална възможност въззиваемит да отчужди притежаван от него недвижим имот, респ. да извлича граждански плодове от него, не може да обоснове извод за наличие на материална възможност, която да позволява на бащата, без особени затруднения, да предоставя издръжка на навършилото пълнолетие, учащо във висше учебно заведение, негово дете. Този извод следва от общото положение, че издръжката по чл. 144 от СК не е безусловна и хипотетичната възможност на родителя да реализира допълнителен доход не е достатъчна, за да се приеме, че той може да дава издръжка без затруднение – в този смисъл Решение № 273 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1694/2010 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и др.

Съобразно изложеното, обжалваното първоинстанционно решение е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски.

Разноски, съобразно изхода на делото се следват единствено на въззиваемиата страна, но последната не претендира такива.

3

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 5144/18.03.2026 г., постановено по гр.д. № 49026/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 84 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4