Решение № 2178 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2178 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

К. Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20251100501758 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 13242/04.07.2024 г., постановено по гр.д. № 23139/2023 г. по описа на СРС, 150 състав, съдът е осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди Прокуратурата на Република България, адрес град София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати в полза на ищеца С. В. Д., ЕГН **********, адрес град София, кв. ****, сумата 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение, за което е била постановена оправдателната присъда от 19. 10. 2022 г. на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 116-и състав, по н. о. х. дело № 2201 по описа за 2022 г., ведно със законовата лихва от 07. 11. 2022 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 1 500 лева до пълния претендиран размер 22 500 лева. Със същото решение съдът е осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди Прокуратурата на Република България, адрес град София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати в полза на ищеца С. В. Д., ЕГН **********, адрес град София, кв.

1

****, сумата 1 600 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди вследствие на незаконното обвинение, за което е била постановена оправдателната присъда от 19. 10. 2022 г. на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 116-и състав, по н. о. х. дело № 2201 по описа за 2022 г., ведно със законовата лихва от 07. 11. 2022 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 1 600 лева до пълния претендиран размер 2 500 лева.

Срещу решението в отхвърлителните му части е подадена въззивна жалба от ищеца С. В. Д.. Същият поддържа, че решението в тези части е неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Допуснато било нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, чл. 52 ЗЗД, чл.

124 и чл. 236, ал. 2 ГПК. СРС не съобразил професията на ищеца, която той упражнявал от близо 40 години и не отчел същата и причинените му вреди във връзка с нея. Не съобразил също, че след образуване на наказателното производство срещу него, същият се страхувал да не бъде уволнен, както и че му е било неудобно и е започнал да избягва клиентите си, някои от които адвокати, а като последица от намаляване на контактите му с клиентите, на последния рязко намаляли и доходите му, което му причинявало неимуществени вреди във висока степен, а отделно от това именно упражняваната от ищеца професия сочела на страх от осъждане с по – голям интензитет. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, СРС не отчел и установените здравословни проблеми на ищеца, като очевидно не е възприел правилно и обосновано и тяхната степен и последиците от тях по отношение на последния, като неоснователно е приел, че към края на устните състезания пред него неимуществените вреди са отшумели и Д. се е възстановил. Жалбоподателят сочи и че така определеният размер за неимуществени вреди противоречи и на цитирана в жалбата многобройна практика на ВКС в тази насока, а отделно от това не било съобразено, че по време на наказателното производство срещу ищеца, последният общо 9 пъти се е явил по същото, а именно един път на досъдебното производство и осем пъти в съдебна фаза, като това е било свързано със значителен стрес, въпреки че не му е била определена мярка за неотклонение. По – нататък необоснован бил изводът на СРС по отношение претенцията за имуществени вреди, че адвокатският хонорар следва да бъде 2 намален до минимума на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото размерът на същото е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и допълнителните явявания след първото съдебно заседание и от тази гледна точка е оправдан. С оглед изложеното, ищецът моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните му части и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Прокуратура на Република България в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК не е депозирал отговор на същата.

Постъпила е и частна жалба от адв. Н. Д. Р.- процесуален прддставител на С. В. Д. срещу определение № 44851 от 04.11.2024 г., постановено по гр.д.

№ 23139/2023 г. по описа на СРС, ГО, 150-ти състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 13242 от 04.07.2024 г., постановено по гр.д. № 23139/2023 г. по описа на СРС, ГО, 150ти състав, в частта за разноските. В частната жалба излага доводи за незаконосъобразност, непраавилност и необоснованост. Посочва, че са налице съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е разделил адвокатският хонорар на две равни части, отнасящи се за всеки един от предявените искове поотделно, като е намалил дължимото адвокатско възнаграждение по предявения иск за имуществени вреди. Твърди, че СРС неправомерно се е намесил в отношенията между клиент и адвокат, като посочва, че уговорките между тях не са нищожни и в този смисъл не биха могли да бъдат заменяни от законови разпоредби. Моли обжалваното определение да бъде отменено и въззивният съд да се произнесе по същество на спора, като присъди пълният претендиран в първоинстанционното производство размер.

Ответникът по частната жалба Прокуратура на Република България не е депозирал отговор на същата.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, намира следното:

По въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като 3 по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност на въведените със жалбата доводи настоящият съдебен състав намира следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

С нормата на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ законодателят е предвидил отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от прокуратурата от незаконно обвинение за извършване на престъпление, ако лицето е било оправдано. Във връзка с разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ обезщетението се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Предвид параграф 1 от ДР на ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД, и даденото задължително тълкуване по т. 11 от ТР 3/22.04.2005г. по т.д. 3/2004г. на ОСГК на ВКС, обезщетението за търпените неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ се определя по справедливост във връзка с чл. 52 ЗЗД като се преценяват особеностите във всеки конкретен случай, както и връзката между вредите и незаконните актове на правозащитните органи. Предвид даденото задължително тълкуване с ППВС 4/1968г. понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обстоятелства вкл. характер на увреждането, причинител и др.

Наказателното преследване срещу ищеца е започнало на 18.01.2022г., когато същият е бил привлечен в качеството си на обвиняем за това, че на 22.07.2020г. в гр. София, ул. „Княз Борис I“ №215 в сградата на 02 РУ- СДВР, пред надлежен орган на властта- разследващ полицай Н. Mи. при сектор “Разследване“, група „ПИП“, като свидетел по досъдебно производство №73/2020г. по описа на РУ Свищов, устно съзнателно е потвърдил неистина, а именно „През 2019 г. Отидох при К. с автомобила пред дома му и оставих автомобила да го закара на преглед. Дадох и документите на автомобилаголям и малък талон и „Гражданска отговорност“ на автомобила. К. ми каза, че след като мине прегледа ще ми каже сумата, която му дължа за това. След около три- четири дни отидох при К. и си взех автомобила. Автомобилът беше с преминал годишен технически преглед. Имаше голям и малък талон за 4 преминал ГТП. Имаше поставен стикер за преминал ГТП.“- престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, за което се предвиждало наказание лишаване от свобода до пет години. На същата дата С. Д. бил разпитан в качеството му на обвиняем по образуваното досъдебно производство и му били предявени материалите по разследването. Наказателното производство продължило, като на 17.02.2022г. в Софийски районен съд бил внесен обвинителен акт срещу С. В.

Д. за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. След проведени 8 на брой съдебни заседания, в рамките на които били разпитани свидетели, първоинстанционният наказателен състав постановил присъда, с която напълно оправдал лицето С. Д. в извършване на повдигнатото му обвинение.

За установяване на горепосочените релевантни факти по делото са събрани писмени доказателства – приложената преписка по наказателното производство, вкл. по воденото срещу ищеца досъдебно производство, гласни доказателства, събрани чрез разпита на св. Р.Ф.К.-Д.а и В.Г.М., както и заключение на вещо лице по изготвена и приета съдебно – психиатрична експертиза.

Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение, са свързани с установяване на следните правнорелевантни факти: повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, наказателного производство да е приключило с оправдателна присъда, претърпени вреди, както и пряка причинна връзка между вредите и деянието, извършено от правозащитните органи. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.

Настоящият съдебен състав намира, че обстоятелството на повдигнатото на С. Д. обвинение, както и влязлата в сила по отношение на него оправдателна присъда, са факти, които са от категорията на безспорните такива.

На доказване подлежат обстоятелствата на претърпените вреди- в конкретният случай имуществени и неимуществени такива, както и причинната връзка между тях и деянието, извършено от правозащитните органи. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди - в този смисъл т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. по тълк.д. №3//2004 г. на ОСГК на 5

ВКС.

Безспорно по делото е установено, че ищецът С. Д. е претърпял както неимуществени, така и имуществени вреди. По отношение на неимуществените вреди, съдът намира, че следва да кредитира с доверие освен показанията на разпитаните свидетели- Р.К. и В.М., но и постановената по делото психиатрична експертиза. От показанията на свидетелката К. се установява, че съпругът действително е претърпял негативи върху психиката си- получавал е паник атаки, изразяващи се в световъртеж и силно главоболие. Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, като ги цени при условията на чл.172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани данни по делото, като има предвид възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Показанията на разпитаната свидетелка кореспондират и с тези на свидетеля В.М., който също потвърждава, че Д. е имал пристъпи на световъртеж и емоционални промени. Данните изнесени от двамата свидетели са във връзка и с даденото от вещото лице заключение, в което същият е посочил не само психичните промени настъпили у С. Д., но и причинната връзка между тях и воденото срещу него наказателно производство.

Предвид гореизложеното, настоящата въззивна инстанция намира, че безспорно по делото се установяват претърпените от лицето неимуществени вреди, както и причинната връзка между тях и воденото спрямо него наказателно производство.

По отношение на размера на претърпените неимуществени вреди, същият следва да се определи на базата на критерия за справедливост, като това понятие по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. В конкретиката на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, относимите обстоятелства при определяне на размера на дължимото обезщетение са: тежестта на обвинението, взетите мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда, броя и интензивността на извършените с участието на обвиняемите следствени действия, продължителността на наказателното производство, преживените от пострадалите страдания и тяхната интензивност. В този смисъл е и задължителнта практика по решение 233/18.05.2012г. по гр.д.