Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1276 от 18.03.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 3710/2024
Вид
Определение № 1276
Подписан
18.03.2025
В сила
18.03.2025
Състав
Емил Томов, Драгомир Драгнев, Геновева Николаева

Цитирани разпоредби

  • чл. 248,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 281, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 141 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.153 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • §1 т.3 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • § 5 ал.2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 · Наказателен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1276 гр. София, 18.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20248002103710 по описа за 2024 година приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и чл. 274, ал.2 ГПК по присъединеното ч. гр.д № 2709/2024г .

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество ТД-Велико Търново против решение № 68 от 22.03.2024г постановено по въззивно гражданско дело № 469 по описа за 2023 г. на Великотърновски апелативен съд, с което след отмяна на решение № Р-17 от 18.08.2023 г. по гр. д. № 663 / 2019 г. на Окръжен съд-Велико Търново в обжалваната от ответниците част за постановено отнемане в полза на държавата , е отхвърлен предявен от Комисията /предишно наименование КПКОНПИ/ срещу М. С. С. иск по чл.142, ал.2т.1 вр.чл.141 от ЗОНПИ/ ЗПКОНПИ за отнемане на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 428 кв.м. в [населено място] , общ. Л. заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка с пазарна стойност в размер на 9270лв, отхвърлен е иска ,предявен срещу ”МИСТ-13”ЕООД по чл.153,вр.чл.145,ал.2 вр.чл.141 от ЗОНПИ/ ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество,а именно наличният към края на проверявания период товарен автомобил „Ивеко Д. 35 С12” с рег. [рег.номер на МПС] ,оценен на стойност 2740лв.Комисията не е обжалвала първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете за отнемане в полза на държавата на имущества и парични средства , които не са налични в края на проверявания период и в тази част решение № Р-17 от 18.08.2023 г. по гр. д. № 663 / 2019 г. на Окръжен съд- Велико Търново е влязло в сила.

Производството за гражданска конфискация е започнало по реда на ЗОПДНПИ /отм./, но на основание § 5 ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, в сила от 07.01.2019г., съдилищата са приели за приложим последния закон.Проверяваното лице М. С. С. е привлечен като обвиняем за 1 извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, вр. с ал. 2 от НК и по чл.

354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4, алт. 1 от НК , попадащи в обхвата на чл.22 ал.1 т.23 и т.25 ЗОПДНПИ /отм./. Комисията е образувала проверка, обхващаща периода 05.12.2007г.05.12.2017г. Твърди се придобиването на имущество от проверяваните лица,несъответно на реализирания доход, като несъответствието е значително ( § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ ,отм.),след изменение на иска е заявено в размер на 240 807,45 лева . Комисията е поддържала ,че сумата в общ размер на 152 395,15 лв., представляваща левовата равностойност на 113 300 USD, постъпили с входящи преводи през 2009г. по сметката на М.

С. подлежи на отнемане в полза на държавата на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал.2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установено законно основание и законен източник за получаването й.Това са суми по фактури за плащане на транспортна услуга, но са постъпвали в лична сметка на С. ,а не в сметка на дружеството, в която е следвало да постъпват, поради което са били включени в имуществото на лицето (за 2009г.) като суми с „неустановен източник”, включени са също така суми, получени от С. по системата WESTERN UNION в размер на 51 667,33 лв. и други парични суми - 330 лева постъпили от трети лица (с посочено основание на превода „захранване”),преминали през патримониума на проверяваното лице, неналични в края на проверявания период.

Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение изцяло в осъдителната част,като за да отхвърли исковете е посочил ,че при така предявеният иск по чл.153 ЗПКОНПИ срещу ответника С. с посочена цена 224 044,45 лева ,предвид установените по делото данни е видно, че се претендира отнемане на преминали през банковите сметки неналични парични суми към края на проверявания период /в която част искът е отхвърлен с влязло в сила решение/, но също и, че тези суми (в общ размер 207 717, 69 лева - с.з. 14.02.2024г. пред ВТАС)са включени при формиране на „имуществото“ на проверяваното лице, за да се формира несъотвествие по см. на пар.1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ и да се иска отнемане на наличния имот и товарен автомобил от свързаното с проверявания дружество . Въззивният съд се е позовал на ТР 4/2021 от 18.05.2023г., на ВКС, ОСГК за да отрече поддържаната от Комисията основателност на иска в обжалваната част.Изтъкнато е,че неправилно като имущество придобито през проверявания период, при определяне размера на несъответствието са включени получените от проверяваното лице парични средства в размер на 155 720,36 лв.,/ равностойност на 115 652 USD/ , неналични в края на проверявания период, сумата 51 667,33 лева получена по western union и сумата 330 лева постъпила от трети лица - общо 207 717, 69 лева,за да се формира изискуемата от закона разлика от 150 000 лева.Освен, че тези суми не подлежат на отнемане в полза на държавата, те нямат и значение за определяне размера на релевантното несъответствие по см. на пар.1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ. Изчислено е ,че ако от общата стойност на имуществото се извадят дори само тези преминали парични средства,неналични към края на периода /общо 207 717, 69 лева/ ,се получава сумата 65 939,65 лева/33 089,76 лева , при уточнена по твърдения на ищеца КПКОНПИ стойност на имуществото 240 807,45 лева. Затова в конкретния случай стойността на самото имущество по смисъла на пар.1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ не надвишава 150 000 лв. и няма как да се формира значителното несъответствие по смисъла на пар.1 т.3 2 от ЗПКОНПИ, независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ. Предвид изложеното е прието ,че дори товарният автомобил Ивеко Д. да е придобит от юридическото лице „Мист-13“ ЕООД, за сметка на С.,което твърдение на Комисията е оспорвано от ответниците , товарният авткомобил също не подлежи на отнемане .

Касаторът твърди,че решението на Великотърновски апелативен съд е неправилно,необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Касаторът поддържа,че решението противоречи на дадените в ТР №4/2021г ОСГК като задължителна за съдилищата практика на ВКС разяснения. В изложение се формулира въпрос ,по който се поддържа допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК ,с довод за противоречие на въззивното решение с ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС по отношение на приетото от апелативния състав,че паричните средства които не са налични в края на проверявания период и не са преобразувани в реални активи,се изключват от

„анализа”.Според касатора, те представляват „разход на проверяваните лица”.Формулиран е въпроса : Представляват ли „разход” и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на несъответствието преминалите през системите за парични разплащания и банковите сметки на ответника парични суми с неустановен законен източник,както и стойността на придобитото и впоследствие отчуждено движимо имущество,за придобиването на което не е установен законен източник на средства за придобиването му ,в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество .

В депозиран отговор от ответниците М. С. С. и ”МИСТ-13”ЕООД представлявани от адв.

И. К. се оспорват оплакванията на касатора.Въззивното решение е правилно и не са налице рпредпоставки за допускане до касационно обжалване. Даденото от състава на ВАпС тълкуване на разпоредбите на закона съвпада с даденото от ВКС тълкуване. Различен е само прочита на цитираното тълкувателно решение от представителите на КОНПИ.

Претендират се разноски .

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Настоящият състав на Върховен касационен съд намира,че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Поставеният от касатора КОНПИ въпрос в оспорване на решаващите съображения на въззивния съд изразява тезата, че разпоредените парични средства и имущество, за което не е установен законен източник през проверявания период,участват в размера на несъответствието независимо дали това имущество е налично в края на проверявания период,тъй като представляват „разход”.Тази теза не намира опора в ТР № 4 от 18.05.2023г. по тълкувателно дело № 4 от 2021г. на ОСГК на ВКС,както се поддържа в изложението.В т.1 от тълкувателното решение е прието, че не представляват „имущество“по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства 3 с неустановен законен източник,както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество,за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.

Според т.2 не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му,в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. При уеднаквяване на практиката по тълкуване и прилагане на закона като правилно в тълкувателното решение на ОСГК на ВКС е възприето становището , че незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период,което е налично в края на този период, респективно значителното несъответствие е налице, когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността, определена в закона. В мотивите е разяснено, че имуществото което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период , който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи.Стoйнocттa нa т.нap.

„знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo зaĸoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaймaлĸo 150 000лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo /нe нa cбopa нa paзxoдитe/ нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.

Дадените от ОСГК разяснения по тълкуване на закона са приложени съответно от състава на ВТАС. След като в случая по делото не е налице „значително несъответствие” при така изясненият в задължителна за съдилищата тълкувателна практика законов смисъл на понятието, то и поддържаните от касатора означения и определения на неналичните парични средства, преминали през имуществото на проверяваното лице като„разход”,не придават необходимото обуславящо за решаващите изводи на съда значение на въпроса, формулиран в настоящето изложение.За пълнота следва да се изтъкне , че при решаващите си изводи ВТАС е съобразил разясненията в ТР №4/2021г ОСГК на ВКС,докато Комисията изначално е основавала иска на анализ,който противно на дадените от ОСГК на ВКС разяснения по тълкуване на закона е включвал остойностено неналично имущество.Невъзприемането на поддържания от жалбоподателя подход при обосноваване на превишение по параграф 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ от въззивния съд, е в съответствие с указанията в ТР №4/2021г на ОСГК и трайно установената практика на ВКС, включително формирана след приемане на цитираното тълкувателно решение (Решение №