Определение № 20392 от 16.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20392 гр. София, 16.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ТАНЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело № 20241110103211 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от „..............., ЕИК: ................, представлявано от управителя Д. Н. Р., чрез адв. Н. П. - САК, със съдебен адрес: гр. С., срещу „............. ЕИК: ............., представлявано от управителя И.

Х. Г., със седалище и адрес на управление: гр. С., тел.: ***.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника.

Налице са предпоставки за насрочване на делото и изготвяне на проект за доклад в следния смисъл:

В исковата молба е изложено, че по ч. гр. дело № 6524/2021 г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.02.2021 г., с която ответникът по настоящия иск „............, ЕИК: ............. е осъден да заплати на „............., ЕИК: ............. сумата в размер на 1 248,95 лв., представляваща дължима цена по неформален договор за „печат на стъкло“ и издадена въз основа на него фактура № 8999/18.06.2018 г.; сумата в размер 322,99 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху стойността на дължимата сума в размер на 1 248,95 лв. за периода от 03.07.2018 г. до 18.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно - 04.02.2021 г. до окончателното й изплащане, както и за направените разноски по делото в общ размер на 381,44 лв. (от които 31,44 лв. - внесена държавна такса по чл. 12, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и дължимо адвокатско възнаграждение 350,00 лв.).

В законоустановения срок по чл. 414 ГПК длъжникът „............ подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което „............... е предявило в срок установителен иск по чл. 422 ГПК за гореописаното вземане, вследствие на което е образувано гр. д. № 21261/2021 г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в. По делото е постановено решение № 20204382/28.10.2021 г., 1 с което съдът признава за установено, че ответникът „......... дължи на „............ сумата от 1 248,95 лв. - възнаграждение по фактура № 8999/18.06.2018 г., сумата в размер 322,99 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху главницата за периода от 03.07.2018 г. до 18.01.2021 г., както и осъжда ответника да заплати на ищеца сторените в заповедното и първоинстанционното производство деловодни разноски.

Срещу първоинстанционното съдебно решение била подадена въззивна жалба от ответника, въз основа на която е образувано възз. гр. д. № 20221100502400 по описа на Софийски градски съд. възз. IV-Д с-в. По делото е постановено Решение № 1811/06.04.2023 г., с което съдът потвърждава първоинстанционното съдебно решение в частта, с която е признато за установено, че „......... дължи на “.......... сумата в размер на 1 248,95 лв., представляваща възнаграждение за печат на стъкло съгласно фактура № 8999/18.06.2018 г., и сумата в размер на 259,85 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата през периода от 01.09.2018 г. до 18.01.2021 г. вкл., за които вземания по ч. гр. д. № 6524/2021 г. по описа на СРС, 78-ми състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Въззивното съдебно решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК и поради това е влязло в сила в деня на постановяването си.

Ищеца твърди, че „......... му заплатил доброволно сумата в размер на 2 869,37 лв. Извършеното плащане покривало главницата, законната лихва за забава върху нея за периода от 01.09.2018 г. до 18.01.2021 г., както и присъдените в полза на довереното ми дружество разноски, сторени в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство. Плащането не покривало мораторната лихва върху главницата считано от 04.02.2021 г.

(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане на задължението на 12.04.2023 г. в размер на 281,89 лв.

Излага, че на 03.05.2023 г, е отправена покана до длъжника да му заплати на дължимата лихва в размер на 281.89 лв. Ответникът отворил, че не е осъден да заплати законна лихва за посочения период и следователно няма да заплати такава.

На 10.05.2023 г. ............. подало молба за издаване на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 6524/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 78 с-в за посочената погоре мораторна лихва за забава в размер на 281.89 лв. върху главницата от 1 248,95 лв., считано от 04.02.2021 г. до 12.04.2023 г. доколкото заповедта за изпълнение е влязла в сила с оглед уважения иск по чл. 422 от ГПК. Съдът издал разпореждане от 15.05.2023 г., с което е издаден изпълнителен лист в полза на „........... за горепосочената сума.

Въз основа на цитирания изпълнителен лист “........... било образувало изпълнително дело № 1518/2023 г. по описа на ЧСИ С. Я., per. № 844 в КЧСИ, в хода на което е събрало присъдените суми.

На 28.06.2023 г. длъжникът „......... подал частна жалба срещу горепосоченото разпореждане на СРС, въз основа на която е образувано ч. гр.

2 д. № 9494/2023 г. по описа на Софийски градски съд, II Е въззивен състав.

С Определение № 14517 от 30.11.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 9494/2023 г. по описа на СТС. II Е въззивен състав, съдът отменил разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 15.05.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 6524/2021 г. по описа на CPC, II ГО. 78 с-в като е приел, че доколкото законната лихва за забава не фигурирала в диспозитива на влязлото в сила съдебно решение по установителния иск по чл. 422 ГПК, спрямо същата не е била формирана сила на присъдено нещо и следователно заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не е влязла в законна сила в частта, досежно законната лихва за забава върху главницата за периода от 04.02.2021 г. до 12.04.2023 г. Със същото определение съдът обезсилил издадения въз основа на отмененото разпореждане изпълнителен лист.

Сочи, че въз основа на влязлото в сила определение по ч. гр. д. № 9494/2023 г. длъжникът „.......... се е снабдил с обратен изпълнителен лист от 22.12.2023 г. срещу „............ за сумата в размер на 689,72 лв. - принудително събрана по изпълнително дело № 1518/2023 г. по описа на ЧСИ С. Я., per. № 844 в КЧСИ въз основа на изпълнителен лист от 17.05.2023 г., който е бил обезсилен.

„.......... образувало срещу „.......... изпълнително дело № 20249210400014 по описа на ЧСИ С. П., per. № 921 в КЧСИ.

Моли съдът да признае на основание чл. 124, ал. 1 ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че „......... ЕИК: ............ със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от управителя И. Х. Г. ДЪЛЖИ на „.........., със седалище и адрес на управление: гр. С.. , представлявано от управителя Д. Н.

Р. сумата в размер на 281,89 лв., представляваща законна лихва за забавено плащане на главницата от 1 248,95 лв„ установена с влязло в законна сила решение по гр. д. № 21261/2021 г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, за периода от подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение (04.02.2021 г.) до окончателното изплащане на задължението (12.04.2023 г.).

При уважаване на горния иск, предявява евентуален иск на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, като моли съда да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че „.......... със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от управителя Д. Н. Р. НЕ ДЪЛЖИ на „........ ЕИК: ......... със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от управителя И. Х. Г. сумата в размер на 689.72 лв. по обратен изпълнителен лист от 22.12.2023 г., издаден въз основа на Разпореждане № 20111694 от 22.12.2023 г., постановено по гр. д. № 6524/2021 г. по описа на CPC, II ГО. 78 с-в, доколкото същата сума не е недължимо платена от ответника по изп. дело № 1518/2023 г. по описа на ЧСИ С. Я. per. № 844 в КЧСИ доколкото същата представлява сбор от дължимата законна лихва за забава в размер на 281,89 лв., изчислена върху платената сума от 1 248.95 лв., установена с влязло в законна сила решение по гр. д. № 21261/2021 г. по описа на СРС, ГО. 78 с-в. за периода от подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение (04.02.2021 г.) до окончателното изплащане на задължението (12.04.2023 г.) и сторените разноски за принудителното и събиране.

3

Претендира разноски в исковото производство.

Обосновава правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, с обстоятелството, че сумата в размер на 281.99 лв. вече е събрана в хода на изп.дело № 1518/2023 по описа на ЧСИ С. Я., като дължимостта на сумата била оспорена от ответника, който се е снабдил с обратен изпълнителен лист и е образувал изп.дело.

В отговора на исковата молба ответника ..........оспорва иска. Оспорва разпределението на делото на съдебния състав. Излага, че исковете са недопустими, тъй като исковете са били предмет на други дела по които има влезли в сила съдебни актове. Не оспорва изложените факти от ищеца, оспорва иска по същество по правните изводи на ищеца. Прави възражение за погасяване на вземането, което се притендира с иска по чл. 124 ГПК, по давност.

В исковата молба е било направено искане за допускане на обезпечение на иска. С определение № 2806/18.01.2024 г. на СРС съдът е допуснал обезпечение на исковете, чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 14/2024 г. на ЧСИ С. П., образувано от ответника срещу ищеца.

Съдът намира, че са предявени иск по чл. 124 от ГПК и евентуално съединен с него иск по чл. 439 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

По иска по чл. 124 от ГПК: В производството по положителен установителен иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи фактите, от които произтича правния му интерес, както 1/ възникване на твърдяното основание на което ответника му дължи сумата, а именно забава за плащането на главница в размер на 1 248,95 лв. установена с влязло в законна сила решение по гр. д. № 21261/2021 г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в; 2/ размера на претенцията -281,89 лв.; 3/ за периода на начисляване на законната лихва- от подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение (04.02.2021 г.) до окончателното изплащане на задължението (12.04.2023 г.). Ответника следва да установи възраженията си за недължимост на сумата, както и възражението си, че вземането е погасено по давност.

По иска с правно основание: чл. 439, ал. 2 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК: С оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи, че е образувано изпълнително дело, по което е длъжник; че за взискателя не съществува право на принудително изпълнение спрямо вземането, на твърдяното от него основание; че ответникът не притежава вземането, за което е образувано изпълнителното дело е погасено по давност. Ответникът носи доказателствената тежест, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват, съответно, че са дължими в процесния размер.

Безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти и обстоятелства:

По ч. гр. дело № 6524/2021 г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.02.2021 г., с която ответникът по настоящия иск „.........., ЕИК: ............. е осъден да заплати на „.............., ЕИК:

................ сумата в размер на 1 248,95 лв., представляваща дължима цена по неформален договор за „печат на стъкло“ и издадена въз основа на него 4 фактура № 8999/18.06.2018 г.; сумата в размер 322,99 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху стойността на дължимата сума в размер на 1 248,95 лв. за периода от 03.07.2018 г. до 18.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно - 04.02.2021 г. до окончателното й изплащане, както и за направените разноски по делото в общ размер на 381,44 лв. (от които 31,44 лв. - внесена държавна такса по чл. 12, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и дължимо адвокатско възнаграждение - 350,00 лв.).

В законоустановения срок по чл. 414 ГПК длъжникът „............. подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което „............ е предявило в срок установителен иск по чл. 422 ГПК за гореописаното вземане, вследствие на което е образувано гр. д. № 21261/2021 г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в. По делото е постановено решение № 20204382/28.10.2021 г., с което съдът признава за установено, че ответникът „............ дължи на „................. сумата от 1 248,95 лв. - възнаграждение по фактура № 8999/18.06.2018 г., сумата в размер 322,99 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху главницата за периода от 03.07.2018 г. до 18.01.2021 г., както и осъжда ответника да заплати на ищеца сторените в заповедното и първоинстанционното производство деловодни разноски.