Решение № 705 от 13.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 705 гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Коев

Членове:

С. Милев

Силвия Б. Русева при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева в присъствието на прокурора Д. В. М. като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602424 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В определения от закона срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия С. П., чрез защитника му адв. Я. А.-САК, в която се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, както и постановена при нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. В жалбата се изтъкват подробни аргументи, целящи да оборят събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, както и този възприет непосредствено от първата инстанция, акцентира се емоционалното състояние на подсъдимия в инкриминирания момент. В заключение се иска СГС, да отмени атакуваната присъда, като незаконосъобразна, необоснована и неправилна и вместо нея да постанови присъда, с която да признае подс. П. за невинен.

В открито съдебно заседание от 13.06.2023г., пред настоящата въззивна инстанция, защитникът на подсъдимия – адв. А., поддържа въззивната жалба, моли за отмяна на първоинстанционната присъда, като излага подробни аргументи в тази насока.

Подс. П. иска от СГС да бъде оправдан, като намира себе си за невиновен.

Прокурорът намира присъдата на РС за законосъобразна, обоснована и справедлива, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

1

Повереникът на частния обвинител – адв. Д. оспорва въззивната жалба, също излага подробни аргументи, в които намира поставената присъда за обоснована и моли за нейното потвърждение, както и да бъдат присъдени направените от доверителката й разноски.

Настоящият съдебен състав е приел за основателно едно от направените доказателствените искания от страна на защитата -разпит на лицето И. Ю.Г. в качеството на свидетел. В показанията си, дадени в хода на въззивното съдебно следствие, последният заявява, че е присъствал лично по време на телефония разговор на подс. П. с бащата на ЧО П. – Р.П..

Обаждането, подс. П. е осъществил от телефона на св. Г.. Свидетелят излага твърдения за емоционалното състояние на подс. П. – че е бил много ядосан, като заявява и, че не го е чувал да отправя заплахи или да казва, че ще застреля Л. и Р..

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи, становището на страните и разпитания свидетел в съдебно заседание пред въззивната инстанция и, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

С присъда от 15.03.2023г., постановена по НОХД № 10767/22г., по описа на СРС, 109-ти състав, е признал подсъдимия С. Г. П., ЕГН ********** за виновен в това, че на 25.12.2021г. в гр. София, ж.к. *******, при проведен разговор с Р.Л. П. – от телефонен номер ******* към телефонен номер *******, се е заканил с убийство на Л. Р. П., с думите „ще полудея и ще застрелям първо Р., после Л. и ще ги излежа“ и това заканване би могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.

144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 144, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, чието ефективно изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане в сила на постановената присъда.

За да постанови присъдата си, Софийски районен съд е събрал необходимите гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите Л. П., Р.П., П.М. и П. П., обясненията на подс П., заключението на КСПЕ, изготвена от вещите лица Т.К. и Г.Г., справка съдимост, досежно подс. П., приложена по делото на хартиен носител телефонна кореспонденция между подс. П. и ЧО П., Решение № 13224/21.11.2022г. на СРС, 139-ти състав, касаещо упражняването на родителските права и режима на свиждане по отношение на детето Р. П. между подс. П. и ЧО П., справки за титулярите на мобилни номера *******, *******,*******

Въз основа на съвкупния им анализ, първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, която напълно се споделя и от въззивната инстанция, а именно:

2

Подсъдимият С. Г. П., ЕГН ********** е роден в гр. София, българин, български гражданин, реабилитиран, със средно образование, трудово ангажиран.

Частният обвинител е Л. Р. П., ЕГН **********, родена в гр. София, неосъждана.

Подсъдимият С. П. и ЧО Л. П. имат общо дете – Р. и живеели на семейни начела до м. август 2021г. Помежду им е имало скандали и проявена агресия от страна на подс. П., но св. П. не се обръщала за това с оплакване към компетентните институции.

През м. август 2021г. св., П. напуснала обитаваното от двамата жилище и заедно с детето им се преместила да живее при родителите си.

Впоследствие между двамата възникнал спор относно упражняването на родителските права над детето им – Р. и режимът на лични срещи между него и баща му – подс. П.. Последният често звънял по телефона на св. П., изпращал й текстови съобщения, съдържащи нецензурни думи, обиди и заплахи, следял и причаквал свидетелката и детето им.

На 25.12.2021г., подс. П. се обадил на св. Р.П. /баща на Л. П./ , който се намирал в жилището си в гр. София, ж.к. „*******. Обаждането било осъществено на телефонен номер *******, който бил регистриран на Г.Г.Л., но в процесния период се използвал от св. Р.П.. Св. Р.П. включил високоговорителя на телефона си. Така присъстващите в стаята към момента на обаждането - свидетелите П.М. и П. П. могли да чуят лично проведения телефонен разговор. В хода на него, подс. П. заявил: „Ще полудея и ще застрелям първо Р., после Л. и ще ги излежа“.

Св. Р.П. съобщил веднага за отправената заплаха на дъщеря си /ЧО Л.

П./, тъй като тя по това време се намирала в същото жилище и последната изпитала силен страх, че ще се осъществи в действителност, поради което и подала сигнал на тел. 112. От там я посъветвали да подаде жалба, но тъй като било почивен ден, ЧО Л. П. първо блокирала номера на подсъдимия, а на 29.12.2021г. подала жалба до СРП, чрез адв. Д..

В хода на първоинстанционното съдебно следствие е било изслушано и прието заключението на СППЕ, десежно психическото състояние на Л. П.. В разпита си пред първоинстанционния съд, вещите лица поддържат даденото от тях заключение. От него се установява, че същата е психически годна за даване на свидетелски показания, както и, че именно процесната закана е възбудила у нея основателен страх от изпълнението й, който се базира на възприетата от св. П. закана от подсъдимия, подкрепена и от предхождащите я обиди и заплахи, които е получила от него.

Установената от първоинстанционния съд и възприета от въззивната инстанция, като правилна фактическа обстановка се извежда от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Първостепенният съд, в съответствие със законовите изисквания, детайлно е анализирал свидетелските показания и писмени доказателства. Липсват основания, които 3 да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите към същия са обсъдени подробно всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване.

Първостепенният съд правилно е възприел родствените връзки между свидетелите и страните в производството, което е довело до внимателен анализ на гласните доказателства, както и съпоставянето им с останалите събрани доказателства, така че СРС, в крайна сметка, вярно е формирал изводи, че следва да бъдат кредитирани показанията на всички разпитани свидетели, тъй като същите кореспондират помежду си и с писмените доказателства по делото, непротиворечиви са, пълни и последователни.

Отново правилно, СРС е кредитирал обясненията на подсъдимия в частта им относно твърдението му, че комуникацията с ЧО П. е била основно по повод желанието на подсъдимия да види сина си Р. и не ги кредитира в частта, в която подсъдимият отрича да е отправял закана към П., считайки ги за защитна теза. СГС намира, че и правилно са кредитирани от първата инстанция събраните писмени доказателства, както и експертното заключение по приетата КСППЕ, като изготвено пълно и обосновано от вещи лица с нужните познания в съответните области.

Пред настоящата инстанция се проведе въззивно съдебно следствие, тъй като беше уважено направеното от защитата на подс. П. искане за провеждане на разпит на св. Г.. При съпоставката на целия доказателствен материал по делото, настоящата съдебна инстанция намира, че не следва да кредитира неговите свидетелски показания, тъй като те остават напълно изолирани от очертаната фактическа обстановка, базирана на събрания безспорен доказателствен материал. Показанията на свидетелят противоречат на приетите за достоверни показания на всички останали свидетели, както противоречат и на целия останал доказателствен материал.В настоящия съд се формира извод, че те имат за цел да обслужат защитната теза на подсъдимия, а не да възпроизведат реално възприети от свидетелят факти и обстоятелства от значение за предмета на делото и това най-ярко се илюстрира от твърденията на Г., че подс. П. е звънял на Р.П. от неговия /на свидетеля/ мобилен телефон с номер ******* и дори излага фактология, защо това е така, докато по делото безспорно е установено, че всъщност това е станало от мобилен телефон *******, за който самият св. Г. твърди, че е записал в указателя на мобилния си телефон като телефон на подс. П..

При горните верни фактически констатации и правилен доказателствен анализ, извършен от СРС, въззивната инстанция намери за установено следното от правна страна:

Първостепенния съд, не само е обсъдил задълбочено свидетелските показания изграждащи фактологията. Събраните доказателства, подробно анализирани от първостепенния съд, по същество са установили авторството, 4 времето, мястото и механизма на извършване на престъплението, при което СРС е постановил присъда, с която напълно законосъобразно и обосновано е признал подс. П. за виновен в извършване на престъпление по чл.144,ал.3,вр. с ал.1 от НК.

Заканата по чл. 144 НК има криминален характер, само ако тя в действителност би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й, т.е. ако от механизма, по който е било извършено Д.ието, пострадалият е можел да преживее психични процеси, водещи до обосновано притеснение, че деецът може да изпълни реално заплахата. Именно това условие е било осъществено в конкретния случай и се установява, както от показанията на св. Л. П., която пресъздава изживения от нея страх, че заканата ще се изпълни реално, така и от тези на останалите разпитани свидетели, които са били заедно с пострадалата в жилището, по времето, когато е отправена инкриминираната закана и са могли да възприемат психо-емоционалното й състояние след заканата. Установява се категорично и от заключението по приетата КСППЕ, в което се казва,че „…възприетата от Осв. Закана е възбудила преживяване на реален страх от изпълнение на закана с убийство“.

Затова и СГС споделя изводът на първата инстанция, че заканата, отправена от подс. П. и възприета от пострадалата П., съдържаща се в думите „ще полудея и ще застрелям първо Р., после Л. и ще ги излежа“ е била напълно годна да възбуди основателен страх у пострадалата за осъществяването й.

При преценката на този момент се вземат предвид обстановката, начинът,по който е отправена заканата, психичното състояние на дееца и, преценявайки всички тези обстоятелства, първоинстанционния съд е стигнал до горния законосъобразен и обоснован извод.

Настоящия въззивен състав споделя и останалите изводи на първата инстанция, че Д.ието е извършено при пряк умисъл от подс. П., от субективна страна, тъй като в съзнанието му е имало представи, че отправя заплаха срещу личността на постр. П. и, че тази заплаха ще предизвика у нея основателен страх и точно тези последици е целял и искал подсъдимия.