Решение № 806 от 15.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 806 гр. Пловдив, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330206232 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 22-0432-001265/16.09.2022 г. на Началник РУ 01 Пловдив, с което на П. В. С., ЕГН ********** от гр. К., ул. „С.“ №** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят С. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в съдебно заседание от повереник. Редовно призован се явява лично и с упълномощения повереник. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – 01 РУ при ОДМВР – Пловдив, редовно призована не изпраща представител, но в писмено становище изразява позиция за потвърждаване на НП. Възразява относно размера на адвокатското възнаграждение и желае намаляване до неговия минимум.

Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 25.07.2022 г. в 00: 51 часа, в общ. Пловдив, на път трети клас №8606, км. 3+250м., в посока север-юг, служители на Първо РУ при ОД МВР – 1

Пловдив сред които и свидетеля С. Б., спрели за проверка движещия се по същия път лек автомобил „ВАЗ 2105“ с рег. №********, управляван от жалбоподателя С.. При проверката било установено, че МПС с рег.

№********, собственост на В. Х. М., ЕГН: **********, не било регистрирано по надлежния ред – предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи. Регистрацията на МПС с рег. № ******* била прекратена служебно на 07.01.2022 г., по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, след получаване уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Ето защо на същата дата свид. Б. съставил срещу жалбоподателя С.

АУАН серия GA № 695305 за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. На основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното производство било прекратено и поради съмнение за извършено престъпление била образувана предварителна проверка по преписка № 432 ЗМ-469/2022г. по описа на 01 РУП при ОДМВР – Пловдив и прокурорска преписка № 8504/2022г. по описа на РП – Пловдив. След произнасяне на прокурора с Постановление за отказа да се образува досъдебно производство от 19.08.2022 г., материалите били изпратени по компетентност на началника на 01 РУП при ОД МВР – гр. Пловдив, който издал обжалваното наказателно постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите С. Б., С. Г., В. М. и Р. М., както и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, обяснения от П. С., справка за собственост на МПС, справка за регистрация на МПС, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че са налице данни за извършено от жалбоподателя С. от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като на процесните дата и място е управлявал процесното МПС, без същото да е било регистрирано по надлежния ред.

Въпреки това, в случая не се установява субективната страна на деянието по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, а именно – същото да е извършено виновно по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. За да бъде извършено виновно то нарушителя следва да има знание или поне да има възможност и задължение да узнае за обстоятелствата релевантни за нарушението.

2

В конкретния случай в автоматизираната информационна система на МВР е отбелязано прекратяване на регистрацията на процесния лек автомобил на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. За разлика от останалите хипотези на служебно прекратяване на регистрация по ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., то в случаите по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП изрично е предвидено задължение за уведомяване на собственика на превозното средство. По делото не се доказва това задължение да е изпълнено от наказващата администрация към датата на деянието. Доколкото липсват доказателства за знание за настъпилата служебна дерегистрация не само от страна на собственика на МПС, В. М., но и от страна на жалбоподателят С.. При това положение жалбоподателят, нито е можел да предвиди, още по-малко е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Още повече по делото се установи, че автомобила бил с регистрационни табели.

Ето защо съдът намери, че макар в случая да се установиха данни за това, че жалбоподателят С. е извършил от обективна страна нарушение на чл.

140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, то същевременно не се установи, че е извършил същото виновно.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно, доколкото не се установи жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение.

С оглед този изход на делото принципно жалбоподателя има право на разноски и такива се претендират съгласно приложения списък. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил сумата от 300 лева за адвокатска защита, която дори е под минимума предвиден от закона. Ето защо и тази сума следва се присъди в негова полза и в тежест на ОДМВР-Пловдив.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0432-001265/16.09.2022 г. на Началник РУ 01 Пловдив, с което на П. В. С., ЕГН ********** от гр. К., ул.

„С.“ № ** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на жалбоподателя П. В. С., ЕГН 3

********** от гр. К., ул. „С.“ № ** сумата от 300 лева разноски за повереник пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. 12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4