Решение № 261637 от 10.12.2020, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 10.12.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1983 по описа на ВРС за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К.Г.Т.,

ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Б.Х.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, к.к. „Златни Пясъци“, хотел „Болеро“, са която са предявени следните обективно съединени искове: 1) иск по чл.262 вр. чл.128,т.2 от КТ за заплащане на сумата от 1626 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен труд извънреден труд в събота и неделя и на официални празници за периода от 25.04.2019г. до 08.06.2019г. на длъжност „аниматор“, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 2) иск по чл.261 вр. чл.128,т.2 от КТ за заплащане на сумата от 56 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 25.04.2019г. до 08.06.2019г. на длъжност „аниматор“, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 3) иск по чл.128, т.2 от КТ за заплащане на сумата от 746 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 14.06.2019г. до 22.07.2019г. на длъжност „администратор“, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 4) иск по чл.261 вр. чл.128,т.2 от КТ за заплащане на сумата от 20 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от за периода от 14.06.2019г. до 22.07.2019г. на длъжност „администратор“, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 5) иск по чл.214 от КТ за заплащане на сумата от 1816 лева, представляваща обезщетение за незаконно отстраняване от работа за периода от 23.07.2019г. до 20.10.2019г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 6) иск по чл.226, ал.2 от КТ за заплащане на сумата от 2240 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от незаконно задържане на трудовата книжка периода от 01.11.2019г. до 14.02.2020г, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. В условията на евентуалност на иска по чл.214 от КТ е заявен иск по чл.226, ал.2 от КТ за заплащане на сумата от 1816 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 23.07.2019г. до 20.10.2019г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че за летния сезон на 2019г. ищцата, която тогава била на 17 години, постъпила на временна работа в ответното дружество като аниматор в хотел „с.м.“, с изпитателен срок от 6 месеца, 7-часово работно време и основно месечно възнаграждение от 560 лева. Започнала работа на 11 април 2019г., но при подписване на трудовия договор № 138/22.04.2019г. видяла, че в същия е посочена начална дата 25.04.2019г. Също така се оказало, че трябва да работи от 10.00 до 24.00 часа, а понякога и до по-късно. Твърди, че е работила и на официални празници, а именно на 26, 27, 28 и 29.04.2019г. – Великденските празници, на 01.06.2019г., на 06.06.2019г., на 24.05.2019г., както и полагала извънреден труд в събота и неделя на 04 и 05.05.2019г., на 18 и 19.05.2019г., на 25 и 26.05.2019г., на 01 и 02.06.2019г.. и на 08.06.2019г. Тъй като ищцата се затруднявала на такъв тежък режим, а и не й платили нищо до м.юни 2019г., подала предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.

Предложили й да премине на длъжност „администратор“ и тя се съгласила. Между страните бил подписан нов трудов договор № 386 от 13.06.2019г. и ищцата започнала работа по същия на 14.06.2019г. Уговорките били за работа на смени без нощни такива, но на 01.07.2019г. ищцата била определена за нощна смяна и работила от 23.00 часа до 07.00 часа. На 22.07.2019г. управителката й съобщила, че от следващия ден я отстраняват от работа, тъй като са намерили човек, който може да е на работното място по всяко време на денонощието. На ищцата не била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, което било срочно – до 20.10.2019г. Не й била предадена и трудовата книжка, както и не й било заплатено никакво трудово възнаграждение. Ищцата твърди, че за м. април за работа през официални празници ответникът й дължи 448 лева (4 дни по 14 часа), както и още 14 лева за положените от нея часове нощен труд (56 часа). За работата й на официални празници през м. май ответникът дължал на ищцата 296 лева, а за работа в съботни и неделни дни – 588 лева. Добавката й за нощен труд за м. май следвало да бъде в размер на 31,50 лева (за 126 часа). За м. юни ответникът дължал на ищцата за работа в съботни и неделни почивни дни възнаграждение в размер на 294 лева, както и 10,50 лева като добавка за нощен труд (42 часа). За работата на ищцата като „администратор“ през м. юни 2019г. ответникът й дължал трудово възнаграждение от 308 лева, а за м. юли – 448 лева. За нощния труд на 01.07.2019г. й дължал добавка от 20 лева. Ищцата твърди още, че тъй като е отстранена неправомерно от работа, ответникът й дължи и обезщетение по чл.214 от КТ в размер на 1816 лева за периода от 23.07.2019г. до 20.10.2019г. Тъй като не е предал на ищцата трудовата й книжка ответникът дължал на ищцата обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ за периода от 23.07.2019г. до 20.10.2019г в размер на 1816 лева при условие, че не бъде уважена претенцията по чл.214 от КТ. За периода от 21.10.2019г. до датата на завеждане на исковата молба ответникът дължал и обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ в размер на 2240 лева.

В законоустановения едномесечен срок ответното дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че трудовото правоотношение между страните е възникнало по силата на трудов договор № 138/22.04.2019г. за длъжността „аниматор“, със 7-часово работно време и брутно трудово възнаграждение от 560 лева, като ищцата е постъпила на работа на 25.04.2019г.

Оспорва твърдението на ищцата, че е работила на посочените от нея официални празници, както и че е полагала нощен труд. Твърди се, че през м. април ищцата е работила 2 дни по 7 часа (на 25 и 30 април), като за положения труд дължимото възнаграждение било в размер на 43,47 лева, които й били заплатени напълно. За м. май ищцата работила 6 дни, за които й било заплатено трудово възнаграждение в размер на 180,76 лева. Твърди се, че през м. юни ищцата не е работила като „аниматор“, а трудовият й договор е бил прекратен. На 13.06.2019г. бил сключен нов трудов договор с ищцата № 386 за длъжността „администратор“, със 7-часово работно време и брутно трудово възнаграждение от 560 лева, като ищцата е постъпила на работа на 14.06.2019г. Твърди се, че на тази длъжност през м. юни е работила 7 дни, за които й е дължимо трудово възнаграждение в размер на 139 лева. През м. юли е работила 9 дни, а трудовият й договор е прекратен на 23.07.2019г. Работодателят дължал на ищцата трудово възнаграждение за м. юли и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ размер от 212,48 лева, които не успял да заплати, предвид че ищцата въпреки многократните покани, не се явила да получи. Сочи се, че прекратяването на трудов договор № 386 е на основание чл.71 от КТ, за което тя е уведомена по електронна поща. Впоследствие била канена неколкократно по телефона да се яви и да получи документите, свързани с прекратяването, както и трудовото възнаграждение за м. юни. На 29.07.2019г. заповедта за прекратяване била изпратена и по куриер на посочения от ищцата адрес, но доставката не била осъществена. На 16.08.2019г. била отправена нова покана до ищцата за явяване в офиса, но пратката била отказана. На 22.08.2019г. ответното дружество заплатило на ищцата чрез пощенски запис дължимото трудово възнаграждение за м. юни и м. юли в общ размер на 351,48 лева. Ответникът заявява готовност да плати същата сума и по банкова сметка, ***, че ищцата посочи такава. Оспорва се твърдението, че ищцата е отстранена неправомерно от работа. Сочи се, че изявлението за прекратяване на трудовия договор е породило действие най-късно от датата на ел. писмо от 23.07.2019г. Оспорва се и твърдението, че е налице неправомерно задържане на трудовата книжка на ищцата.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Процесуаленият представител на ответното дружество оспорва исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и се установява от представените договори, че между страните са сключени два трудови договори.

Първият е трудов договор № 138/22.04.2019г. за длъжност „аниматор под 18 г“, с място на работа хотел „с.м.“. 7 часа работно време, начална дата на встъпване 25.04.2019г. със срок до 20.10.2019г. и изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя, основно месечно възнаграждение в размер на 560 лева, което се изплаща през следващия календарен месец – от 20-та до 30-та дата и платен годишен отпуск в размер на 26 работни дни. Първият е трудов договор № 386/13.06.2019г. за длъжност „администратор до 18 г“, с място на работа хотел „с.м.“.

7 часа работно време, начална дата на встъпване 14.06.2019г. със срок до 201.0.2019г. и изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя, основно месечно възнаграждение в размер на 560 лева, което се изплаща през следващия календарен месец – от 20-та до 30-та дата и платен годишен отпуск в размер на 26 работни дни. Описаните трудови договори са предоставени в преписи, както от ищцата, така и от ответника, като в представените от ищцата има само подпис за „работник“ след основните клаузи на договорите“, а в копията на ответника има вписвания на имена, дати и подписи и на текста най долу, че на работника/служителя е връчен екземпляр от трудовия договор, както и на включения текст на декларация, че е запозната с ПВТР и ВПОРЗ и с длъжностната характеристика и е съгласна с тях, както и че ще пази търговска и фирмена тайна.

Представена от ответника е Заповед № 149/23.07.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 23.07.2019г. В заповедта е посочено, че на работника следва да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за остатък от платен годишен отпуск в размер на 2 дни.

Представени от ответника са още работни графици и присъствени форми за К.Т. за м. април, май и юли 2019г. , съгласно които за м. април 2019г. ищцата е полагала труд на редовна смяна на длъжността „аниматор“ (от 09 до 17 часа с обедна почивка от 1 час и две междинни почивки от по 15 минути) 2 работни дни през м. април – на

25 и 30 и 6 работни дни през м. май – на 2, 3, 7, 8, 9 и 10, а на длъжността „администратор“ е полагала труд „първа смяна“ ( от 07 до 16 часа с обедна почивка от 1 час и две междинни почивки от по 15 минути) 9 дни през м. юли – на 1, 4, 8, 11, 13 (събота), 15, 17, 20 (събота) и 22.

Представени са и фишове за работна заплата на ищцата, както следва: за м.април 2019г. за сумата от 43,47 лева (нетно), на който има положен подпис; за м.май 2019г. за сумата от 180,76 лева (нетно), на който има положен подпис; за м.юни 2019г. за сумата от 139 лева (нетно) и за м.юли 2019г. за сумата от 212,48 лева (нетно), включваща и обезщетение по чл.224 от КТ за 2 дни.

Представени са още ведомости за заплати, както следва: за м. април 2019г., в която срещу името на ищцата е вписана сумата от 43.47 лева и има подпис; за м.май 2019г., в която срещу името на ищцата е вписана сумата от 180,76 лева и има подпис; за м. юни 2019г., в която срещу името на ищцата е вписана сумата от 139 лева и няма подпис; за м. юли 2019г., в която срещу името на ищцата е вписана сумата от 212,48 лева и няма подпис,а записване „пощ.запис“.