Решение № 1307 от 21.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1307 гр. Пловдив, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кръстина Люб. Димитрова при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело № 20235300102189 по описа за 2023 година

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.42, б.“б“ от ЗН и чл.43, ал.1, б.“а“ он ЗН.

Делото е образувано по искова молба на И. Х. М., ЕГН ********** от гр.********************************** против А. Н. Д., ЕГН ********** от ****************************************

Ищецът твърди, че е едноутробен брат и наследник на А. Ф. К., починал на **.**.****г. На 13.07.2023г. разбрал, че ответницата е обявила саморъчно завещание, с което наследодателят К. цялото си движимо и недвижимо имущество.Твърди, че наследодателят е притежавал подробно описаните в исковата молба недвижими имоти, част от които е притежавал в наследство от съпругата си, а имота в с. .............. е получил по наследство от баща си. Твърди още, че завещанието е нищожно, тъй като не е написано и подписано от завещателя. Посочва, че завещателят е бил инвалид с признати 100% неработоспособност и с диагноза

„*****************************************************“, поради което към момента на съставяне на завещанието не е бил способен да завещава. От съда се иска да постанови решение, с което да обяви нищожността на саморъчното завещание, а при условията на евентуалност да го унищожи.

1

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата А. Н. Д., която оспорва исковете. Оспорва твърденията на ищеца с възражението, че завещанието е написано и подписано от завещателя, както и че към момента на съставяне на завещанието е бил способен да завещава – диагнозата му е позволявала да се грижи за своите работи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Съгласно удостоверение за наследници, приложено на л.43 от делото, А.

Ф. К., ЕГН ********** е починал на **.**.****г. и негов наследник по закон е брат му И. Х. М..

Със саморъчно завещание от 11.01.2010г. А. Ф. К. е завещал на ответницата А. Н. Д. цялото движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на неговата смърт.

Завещанието е оспорено от ищеца като нищожно с твърдение, че същото не отговора на изискванията на закона, тъй като не е написано собственоръчно от завещателя и не е подписано от него. Съгласно изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН саморъчното завещание трябва за бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него. Когато завещанието не отговаря на тези изисквания, то е нищожно, съгласно разпоредбата на чл.42, б.“б“ от ЗН.

По отношение на завещанието на К. са изпълнени формалните изисквания на цитирания текст, а именно то е ръкописно написано, носи означение на датата, на който е написано – 11.01.2010г. и е подписано.

Приетата експертиза на вещото лице М.С., която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните, установява по безспорен начин, че завещанието е написано ръкописно лично от завещателя и носи неговия подпис. При това положение съдът приема, че е проведено надлежно доказване на истинността на документа, както и че същият отговаря на императивните изисквания на закона. Не е налице хипотезата на чл.42, б.“б“ от ЗН за нищожност на завещанието, поради което предявеният главен иск като неоснователен следва да се отхвърли.

Във връзка с евентуалния иск по делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и експертизи. Множеството епикризи и амбулаторни листове сочат, че наследодателят

А.

К. е имал диагноза

2

„*********************************“ и други придружаващи заболявания.

За периода от 2002г. до 2022г. той е постъпвал множество пъти за лечение първоначално в ******************************** със стационар в гр.Пловдив, а по-късно в „*****************************“ ЕООД. Видно от посоченото в анамнезата, К. е заболял на *-годишна възраст, получавал припадъци, които с годините ставали по-чести. Първият голям епилептичен припадък получил през 1991г. и въпреки системната АКТ настъпила изразена личностова промяна с агресивни и дисфорични прояви. Повод за хоспитализациите му през последните години са влошавания на състоянието с невротични декомпенсации. Пациентът се оплаквал от постоянен световъртеж, главоболие, раздразнителност, безсъние, трудно справяне с ежедневните задачи.

Свидетелите Д. Г. и И. М са живеели в съседство с наследодателя и споделят впечатления от общуването си с него, като заявяват, че той бил неадекватен, след смъртта на майка му станал „по-немърлив“, неугледен, безкритичен към състоянието си; известно време при него идвала жена, която да му чисти и готви. В. М. /съпруга на ищеца/ описва А. К. така: „почти нормален“, „влизаше в диспансера, но много по-малко“, „свекърва ми си го гледаше“, „имаше моменти, в които ставаше толкова раздразнителен, че ако не направиш каквото иска, почва да хвърля“,

„*****************************************************“. След като майка му починала на **.**.****г. К. станал „много по-недоверчив“, започнал да страни от близките си.

Според свидетеля И. П. А. К. се справял много добре сам, а след смъртта на майка му станал сериозен, спокоен, държал се нормално, сам се поддържал чист, къпел се, готвел си; не бил в добри отношения с брат си; отивал в психодиспансера, защото храната там била безплатна и общувал с други хора.

Свидетелят А. А. живее с дъщерята на ответницата и познава А. К. като човек, който се обслужвал сам, поддържал жилището си от гледна точка на хигиената „в рамките на нормалното“, посещавал центъра за психично здраве с цел да получи внимание, храна, общуване с други хора; не бил в добри отношения с близките си роднини. Разпитан като свидетел, адвокат И. Д. споделя своите впечатления от общуването си с А. К.. Запознали се в края на 2009г., когато К. и ответницата се обърнали към него за консултация във връзка с изготвяне на завещанието. По този повод провели три срещи, на които свидетелят подробно 3 разяснил какви са правните последици от завещанието. В хода на разговорите К. говорел малко по-бавно, изразявал се простичко, но ясно от логическа гледна точка и обяснил, че с брат му имал лоши взаимоотношения, че госпожа Д. му помага и иска да остави именно на нея имуществото си. Свидетелят останал с впечатление, че К. много ясно е разбрал и напълно е осъзнал какво решение е взел във връзка със завещанието.

По делото са изслушани и приети две единични и една тройна психиатрични експертизи с цел да се установи дали към момента на съставяне на завещанието К. е бил състояние да действа разумно, да ръководи действията и постъпките си и да взема решения в свой интерес. След направено обсъждане и предвид събраните по делото доказателства вещото лице Д.К. е стигнала до извода, че към 11.01.2010г. К. е страдал от *********************************, с придружаващи заболявания – припадъци и хипертония, но въпреки това е бил със запазена годност да взема разумни решения, да разбира и ръководи действията си. Според експерта установеното разстройство на личността е вследствие на органична мозъчна патология, която е довела до епилепсия и е засегнала всички психични обеми.

В същото време обаче тези нарушения не са повлияли психичната му годност да се грижи за себе си и за своите интереси. Според другото вещо лице М.П. към м.януари 2010г. К. не е бил в състояние да действа разумно, да ръководи действията и постъпките си и да взема решения в свой интерес; не е могъл да разбира поведението на другите спрямо него; в обсъжданото време, както и преди това той не е имал капацитет за собствена автономност, поради изразената личностова промяна и е бил уязвим на външно влияние. По разширената експертиза са работили вещите лица М.Г., Р.Д. и Н.П., които обосновават заключение, че здравословното състояние на К. към момента на съставяне на завещанието не му е позволявало да действа разумно, да разбира и да ръководи постъпките си. Заболяването му, датиращо от рА. детска възраст, е прогресирало и няма данни за период, в който той да е могъл да действа самостоятелно и пълноценно разумно; не е могъл да взема решения в свой интерес и да се грижи пълноценно за своите работи. Органичната промяна на личността е била тежка, протичаща с интелектуален, мисловен, волеви дефицит и характеропатия; това, заедно с регистрираните невротични декомпенсации с прояви на дисфория представлява трайно състояние, което не подлежи на излекуване или на временни подобрения. При обсъждане на 4 експертизата в съдебно заседание вещите лица са обяснили, че А. К. е могъл да се грижи за себе си в много тесен смисъл, предимно за дейности като обличане, къпане, хранене и други елементарни ежедневни дейности, но не е имал възможност за се грижи за себе си на ниво интереси. В изследваните по делото документи, отразяващи състоянието на лицето, вещите лица категорично откриват данни за увредено състояние, което включва в себе си повишена внушаемост, податливост на въздействие. Вещите лица обосновано и последователно защитават изводите си в отговор на зададените въпроси, като обясняват защо при липса халюцинации и при ориентираност за време и място, К. все пак не е бил в състояние да защитава интереси си, както и че „впечатлението на околните“ не зависи само от неговото поведение, а и от възприятията на околните.

Съдът изцяло възприема заключението на тройната експертиза, вещите лица по която обективно, компетентно и обосновано са отговорили на поставените въпроси. В кР. сметка изводът, че към момента на съставяне на завещанието завещателят не е бил в състояние да действа разумно е подкрепен от общо четирима експерти по делото срещу единственото мнение на вещото лице по първата експертиза, поради което няма основание да се даде превес на това единично заключение. Също така с показанията си свидетелите на ответника по никакъв начин не могат да разколебаят изводите на разширената експертиза, доколкото впечатленията им са строго субективни и най-важното - не съдържат експертна преценка за състоянието на завещателя.

Предвид изложеното съдът приема за доказан факта, че към датата на съставяне на завещанието А. К. не е бил способен да завещава, налице е хипотезата на чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН – завещателното разпореждане е унищожаемо, поради което евентуалният иск като основателен ще се уважи.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца ще се присъдят направените разноски съразмерно с уважената част от иска. Тъй като са предявени два иска /главен и евентуален/, касаещи действителността на завещанието, разноските на ищеца следва да се заплатят наполовина. Общо направените разноски са в размер на 10 997,50 лева /от които: 4057,50 лева – държавна такса, 6000,00 лева – адвокатско възнаграждение по договори за правна защита от 01.08.2023г. и от 5

19.05.2025г., 940,00 лева – депозити за вещи лица/, следователно ответницата следва да заплати на ищеца 5 498,75 лева.

Ответницата е направила разноски по делото в размер на 12 880,50 лева, от които: 2350,50 лева – депозити за вещи лица и 10 560,00 лева – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 08.09.2023г. На основание чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответницата половината от разноските, а именно сума от 6 440,25 лева.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Х. М., ЕГН ********** от гр.********************************** против А. Н. Д., ЕГН ********** от

****************************************иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 11.01.2010г., с което А. Ф. К., ЕГН ********** е завещал на А. Н. Д., ЕГН ********** цялото движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на неговата смърт, на основание чл.42, б.“б“ от ЗН – неспазване на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗН.

УНИЩОЖАВА саморъчно завещание от 11.01.2010г., с което А. Ф. К., ЕГН ********** е завещал на А. Н. Д., ЕГН ********** цялото движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на неговата смърт, на основание чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН – неспособност на лицето да завещава по време на съставяне на завещанието.