Решение № 185 от 14.10.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Разград, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20243300500279 по описа за 2024 година

Постъпила е въззивна жалба от Р. В. П., подадена чрез пълномощник, против решение № 300/15.05.2024г., постановено по гр.д. № 1133/2023г. по описа на РС Разград, в частта, с която в производство по извършване на делба са отхвърлени нейните претенции по сметки за заплащане на сумата 5900 лв. обезщетение за ползване на допуснатия до делба лек автомобил „Ауди“, модел А6 с рег.№*** за периода 11.03.2019 г. – 29.02.2024 г., както и на сумата 150 лв. платени от нея за сервизен оглед на същия автомобил. Жалбоподателят навежда твърдения за необоснованост, неправилност, допуснати процесуални нарушения при постановяване на съдебното решение и моли съда да го отмени в обжалваната част, като уважи предявените претенции по сметки.

Постъпил е писмен отговор от П. М. П., подаден чрез пълномощник, в който се съдържа становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Предявени са за разглеждане във втората фаза на делбеното производство претенции по сметки с правна квалификация чл.31 ал. 2 ЗС и чл.30 ал.3 ЗЗД.

С влязло в сила решение № 34/16.01.2024г., постановено по гр.д. № 1133/2023г. по описа на РС Разград, е допуснато извършването на съдебна делба на лек автомобил „Ауди“, модел А6 с рег.№***, при равни права за двамата съделители.

Ищцата – сега жалбоподател, поддържа, че допуснатият до делба лек автомобил се 1 ползва в процесния период само от ответника. С покана от 13.08.2018г. поискала писмено от ответника да й заплаща обезщетение за ползването на 1/2 част от съсобствения автомобил в размер 100лв. месечно, считано от 1.07.2018г. Ответникът й отговорил писмено на 20.08.2018г., че не й дължи обезщетение, защото никога не й е пречил да ползва автомобила и я поканил да го ползва, без да ограничава неговото право на ползване, като поеме половината от разходите за управление и поддръжка на вещта. Във връзка с ползването на МПС по делото са събрани гласни доказателства. От показанията на св.Ж.Б. – сестра на ищцата и Й.Х. – майка на ответника, се установява, че страните обитавали семейното жилище до 2021г., след който момент ищцата заживяла в гр.София. Автомобилът се намирал в двора на къщата и до него живущите в имота имали безпрепятствен достъп. Ключът за возилото се намирал в жилището на страните. Свидетелите не са присъствали на отказ на ответника да предостави автомобила на ищцата. Ищцата управлявала служебен автомобил, вкл. и за лични нужди, а процесното МПС го управлявал ответникът и понякога техния син.

От изготвеното заключение по съдебната автотехническа оценителна експертиза се установява, че стойността за ползване на лек автомобил „Ауди“, модел А6 с рег.№*** за времето от 11.03.2019г. до 28.02.2024г. е 3877лв.

Въз основа на издаден в настоящия съдебен процес изпълнителен лист, на 29.02.2024г. автомобилът е предаден чрез ЧСИ от П. П. на Р. П.. В протокола за предаване на владение от същата дата са отбелязани детайли във връзка с техническото състояние на МПС към датата на предаването. Протоколът е подписан от ЧСИ и от страните по делото.

По отношение на втората претенция за 150лв. ищцата излага твърдение, че е платила тази сума във връзка с извършване на сервизен оглед на автомобила във връзка с предаването му чрез съдебния изпълнител по издадения изпълнителен лист. За доказване на твърдението си представя фактура № 0001028874/29.02.2024г., издадена от „Ес Еф Ей Ритейл – Русе“ЕАД гр.Русе, със задължено лице Р. П., за сумата 150лв., с посочено основание извършен оглед на л.а. „Ауди“ с рег.№***. Като лице за контакт в приложението към фактурата е посочено името на съдебния изпълнител. Приложен е и протоколът от извършения сервизен оглед от същата дата 29.02.2024г.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: жалбата против решението в частта, с която е отхвърлен искът с правна квалификация чл.31 ал.2 ЗС, е неоснователна. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, и Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017г. по тълк.д. № 5/2014г. на ОСГК на ВКС, претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС ще е основателна, когато неползващият съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това той продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик или той /респ. член на неговото семейство/ не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/.

2

Принципните постановки на тълкувателните решения - писмено поискване и отказан достъп до вещта, следва да се съобразят със спецификите на конкретния случай. С оглед на събраните по делото доказателства въззивният съд приема, че е доказана първата предпоставка – изпращане от ищцата и получаване от ответника на писмено искане за плащане на обезщетение. Не е доказана обаче втората предпоставка – че ищцата не е била допусната от ответника и така е била лишена от ползването на своята 1/2 ид.ч. от автомобила от ответника, който е имал достъп до него. Обезщетение по чл. 31 ал.2 от ЗС няма да се дължи, ако ползващият съсобственик, след като е поканен е отговорил, че предоставя на другия съсобственик възможност да ползва общата вещ, съобразно правата си, и последният не се е възползвал от това /вж. със съответните изменения решение от 28.10.1992 г. по гр. д. № 580/92 г., I г. о. на ВС/. На отправената от ищцата покана ответникът е отговорил, че я кани да ползва автомобила. Тази покана не е под условие, в какъвто смисъл жалбоподателката интерпретира искането на ответника да не се ограничава неговото право на ползване, както и ищцата да плаща разходите за поддръжка. Изискванията представляват зачитане на правата на всеки от съсобствениците по чл.30 ал.3 и чл.31 ал.1 ЗС и не са средство за ограничаване на достъпа на ищцата до автомобила. Правото на обезщетение не възниква, когато на неползващия съсобственик е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с другия съсобственик, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Налице е бездействие на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, тъй като ищцата не е приела предложението да й бъде предоставен достъп до автомобила и не е изявила желание за ползване. Установява се от гласните доказателства, че в по-голямата част от процесния период, от неговото начало до 2021г. Р. П. е живяла в семейния имот, в който е съхраняван и л.а., ключът за него се е намирал в жилището, не й е отказван достъп до него, но тя самата е ползвала служебния си автомобил, вкл. и за лични нужди. След като при така установените конкретни обстоятелства ищцата не е приела поканата на ответника да ползва съсобствения лек автомобил, за нея не е възникнало правото на обезщетение. Изводите на РРС по отношение на иска по чл.31 ал.2 ЗС са правилни и решението в тази част следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Жалбата против решението в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки с правна квалификация чл.30 ал.3 ЗС, е частично основателна. Претендира се платен от ищцата разход от 150лв., направен за технически оглед на автомобила във връзка с предаването му от ответника на ищцата чрез ЧСИ. Такова е и отбелязаното основание за плащане в представената фактура, а като лице за контакт в приложението към фактурата е посочено името на съдебния изпълнител. Поради това въззивният съд не споделя мотивите на районния съд, че разходът е направен във връзка с ползването на лекия автомобил.

Огледът е бил необходим, за да се установи действителното състояние на МПС към момента на съставяне на приемо-предавателния протокол, поради което всеки от съсобствениците дължи плащане на цената за услугата съобразно своя дял, по арг. от чл.30 ал.3 ЗС. Платената от ищцата цена е 150лв., следователно ответникът дължи половината от нея в размер 75лв.

За тази сума решението следва да се отмени, като вместо това П. П. бъде осъден да заплати на Р. П. сумата 75лв., а в останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде 3 потвърдено.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

Отменява решение № 300/15.05.2024г., постановено по гр.д. № 1133/2023г. по описа на РС Разград, само в частта, с която в производство по извършване на делба е отхвърлена претенцията по сметки на Р. В. П. за заплащане на сумата 75 лв. за сервизен оглед на лек автомобил „Ауди“, модел А6 с рег.№***, като вместо това постановява:

Осъжда П. М. П. да заплати на Р. В. П. сумата 75 лв. за сервизен оглед на лек автомобил „Ауди“, модел А6 с рег.№***.

Потвърждава решение № 300/15.05.2024г., постановено по гр.д. № 1133/2023г. по описа на РС Разград, в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени претенциите по сметки на Р. В. П. за осъждане на П. М. П. да й заплати сума над размера 75лв. до претендирания размер от 150лв. за сервизен оглед на лек автомобил „Ауди“, модел А6 с рег.

№*** и за заплащане на обезщетение в размер 5900лв. за ползване на същия лек автомобил за периода 11.03.2019 г. – 29.02.2024 г.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните само в частта относно произнасянето по претенцията по сметки за сумата 5900лв., представляваща обезщетение за ползване на лек автомобил „Ауди“, модел А6 с рег.№*** за периода 11.03.2019 г. – 29.02.2024 г.

В останалата част решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4