Решение № 424 от 28.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. София, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000503576 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 264793 от 16.07.2021г., постановено по гр.дело № 7752/2021г. на Софийския градски съд, ГО, 6 състав, са отхвърлени предявените от С. Д. К. против ЧСИ С. Б. Я. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 30 000 лева, частично предявена от общо претендиран размер 306 775 лева- обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 20128440402076 по описа на ЧСИ Я., ведно с лихвата, считано от датата на извършената публична продан до окончателното плащане и С. Д. К. е осъдена да плати на ответника ЧСИ Я. разноски в размер 2 610 лева.

Решението на СГС е постановено при участието на Застрахователно акционерно дружество „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, ЗАД „Алианц България”, ЗД „Евроинс“ АД, ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” и „Първа инвестиционна банка” АД, в качеството им на трети лица помагачи на страната на ответника.

Въззивна жалба е подадена от С. Д. К., чрез пълномощника адв. Ч. Д., с оплаквания за неправилност и необоснованост. Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител сочи, че съдът не е обсъдил нито едно от въведените от нея основания и представените доказателства. Смята, че от изложените в исковата молба твърдения и приложените към нея писмени доказателства категорично се установява, че ответникът ЧСИ Я. е извършил поредица нарушения при извършване на изпълнителните действия по изп.дело № 1

2076/2012г.-преди да предприеме действия по изпълнението ответникът е следвало да се увери, че не съществува пречка да се разпореди с процесния имот; следвало е да съобрази, че върху имота вече е било предприето изпълнение по изп.дело № 3/2009г. и е наложена обезпечителна мярка спиране на изпълнението, предхождаща образуваното изп.дело № 2076/2012г. Смята, че извършвайки изпълнителни действия по отношение на имота, макар и по друго изп.дело ответникът заобикаля закона, знаейки, че съществува пречка за принудително изпълнение. Твърди, че по изп.дело №3/2009г. и по изп.дело № 2076/2012г. взискател е „Първа инвестиционна банка” АД и както на банката, така и на ответника ЧСИ Я. е било известно, че е налице висящо исково производство по гр.дело № 16885/2011г. относно процесния имот. Смята, че взискателят и ЧСИ, предприемайки действия по принудително изпълнение спрямо имота увреждат ищцата. Поддържа, че по делото е категорично установено, че ответникът е изнесъл на публична продан имот, собственост на ищцата, при наличие на обезпечителна мярка; че със сумите, събрани от публичната продан е погасен чужд дълг; публичната продан е извършена за цена, която е под данъчната оценка на имота; взискателят не притежава ипотечно право, а имотът е придобил статут на несеквестируем по смисъла на чл. 444, т.7 ГПК, като в резултат на посочените закононарушения ЧСИ е извършил въвод във владение в полза на взискателя в изпълнението. Предвид това, иска от въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо това да постанови друго, с което да се уважи, като основателен предявеният иск. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ответник С. Б. Я. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна.

Изложени са подробни съображения за правилност и обоснованост на атакуваното решение.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от конституираните, като трети лица помагачи-„ДЗИ-Общо застраховане” АД, „Първа инвестиционна банка” АД и „Алианц България” АД са постъпили отговори на въззивната жалба, с които същата се оспорва, като неоснователна.

Останалите конституирани трети лица помагачи-ЗД „Евроинс” АД и ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД не вземат становище по жалбата.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от С. Д. К. с искова молба, с която против С. Б. Я. са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 30 000 лева, частично предявена претенция от общо 306 775 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, ведно с лихвата, считано от датата на извършената публична продан до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, във връзка с договорни отношения между 2 ищцата и „Първа инвестиционна банка” АД, в полза на банката била учредена на 19.11.2003г. законна ипотека, а през 2004г. и договорна ипотека върху собствен на ищцата недвижим имот в гр.*** на ул. *** № 46, представляващ апартамент № 5,6, на две нива, на 4 етаж с площ 141,40 кв.метра. Твърди се, че законната ипотека от 2003г. била учредена като обезпечение по договор за банков кредит от 18.11.2003г., по който ищцата била кредитополучател, а втората-договорната ипотека, била учредена за обезпечаване на чужд дълг във връзка с договор за банков кредит от 19.07.2004г., сключен между „ПИБ“АД и „Юпитер лизинг“ ООД.

Ищцата твърди, че ПИБ АД се снабдила с изпълнителни листове по реда на чл. 417 ГПК, по които протекли искови производства по чл. 422 ГПК и по описа на ЧС. ЯК. било образувано изп.дело №3/2009г. с взискател „ПИБ” АД и длъжник „Юпитер Лизинг” АД, като изпълнението било насочено срещу имоти на ищцата.

Твърди, че по описа на ЧСИ било образувано и изп.дело № 76/2012г. с взискател „ПИБ”АД и длъжник С.К.. Сочи, че тъй като не била участвала в производството по чл. 422 ГПК по иска на банката против „Юпитер Лизинг” АД, ищцата в качеството си на ипотекарен длъжник предявила против „ПИБ”АД отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК във вр. с чл. 179 ЗЗД, за установяване, че в полза на банката не съществува ипотечно право по отношение на притежавания от ищцата недвижим имот и в СГС било образувано гр.дело № 16885/2011г., което приключило успешно за ищцата и съдът постановил заличаване на договорната ипотека, учредена с нот.акт № 23, том III, рег. № 5002, дело № 346/2004г. Сочи, че преди предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 124 ГПК, състав на САС по гр.дело № 3577/2011г. допуснал обезпечение на бъдещия отрицателен установителен иск, чрез спиране на изпълнението по изп.дело №3/2009г., но въпреки това ответникът ЧСИ Я. предприел изпълнителни действия по отношение на недвижимия имот, собственост на ищцата по новообразувано изп.дело № 2076/2012г. Твърди, че това наложило ищцата да поиска издаването на нова обезпечителна заповед. Сочи, че за изложените обстоятелства, включително и за положителното решение по гр.дело № 16885/2011г. ЧСИ Я. бил надлежно уведомен, но въпреки това предприел незаконосъобразни действия по двете изпълнителни дела, въпреки спирането на изпълнението. Поддържа също, че още към датата на образуване на изпълнително дело № 2076/2012г. ответникът е знаел за определението на САС по гр.д.№ 3577/2011г. за спиране на изпълнението до приключване на производството по гр.дело № 16885/2011г., но въпреки това на 09.08.2012г. съставил протокол за опис и оценка на процесния имот; на 05.10.2012г. насрочил публична продан от 08.10.2012г. до 08.11.2012г.; на 14.01.2013г. насрочил нова публична продан от 26.01.2013г. до 26.02.2013г.; на 01.03.2013г. извършил публична продан, в която единствен участник бил взискателят „ПИБ“ АД, който придобил имота на смешната цена 144 000 лева при пазарна цена 400 000 лева и данъчна оценка в размер 220 047,90 лева към 29.05.2012 г. Ищцата твърди, че не била уведомена валидно за нито едно от извършените изпълнителни действия, както и че тези действия били извършени преди постановяване на съдебния акт по реда на чл.422 ГПК, с който е редуциран дълга, като съдебният изпълнител е следвало да съобрази това обстоятелство.

Твърди, че незаконосъобразните действия на ЧСИ са продължили и след като обезпечителните мерки са отменени, както и че с разпределението на постъпилата сума по изп.дело № 2076/2012г. ЧСИ Я. погасил чуждо задължение. Според ищцата, тъй като на 23.04.2019г. е заличена ипотеката върху имотите, нейна 3 собственост, банката не е обезпечен кредитор, а процесният имот е несеквестируем. Сочи, че въпреки това на 03.06.2019г. й било връчено съобщение, че на 17.06.2019г. от 10 часа ще бъде направен въвод във владение. Предвид всичко изложено ищцата поддържа, че в резултат на незаконосъобразните действия на ответника, който се разпоредил с неин собствен имот, който е несеквестируем, в нарушение на наложените обезпечителни мерки и плащайки чуждо задължение в размер на 135 720,97лева, каквото тя няма, са й причинени имуществени вреди, които иска да бъдат обезщетени.

В срока за отговор на исковата молба ответникът С. Б. Я. оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността му като частен съдебен изпълнител, тъй като не е налице неправомерно поведение, причинена вреда, причинна връзка между поведението и вредата и вина. Твърди, че по изпълнителните производства не са предприемани изпълнителни действия от момента на спиране до момента на възобновяване. Сочи, че с влязлото в сила решение на СГС, постановено по гр.дело № 16885/2011г., съдът единствено е признал за установено, че не съществува ипотечно право на ПИБ АД по договор за ипотека по нотариален акт № 23, том ІІІ, рег.№ 5002, дело № 346/2004г. за заплащане на част от главницата по договор за овърдрафт до сумата 700 000 лева, като всички останали искове са били отхвърлени. Оспорва твърдението на ищцата, че след влизане в сила на това решение процесният имот станал несеквестируем, като сочи, че дори и към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане, не са налице основания да се счита, че имотът е бил несеквестируем, тъй като по отношение на същия са били налице две ипотеки-договорната ипотека по нотариален акт № 23, том ІІІ, рег.№ 5002, дело № 346/2004г., по отношение на която е прието от съда, че не съществува ипотечно право само за опредена част от вземането, за която е била учредена и законната ипотека с рег. № 254030/19.11.2003г., том 008, акт № 172/2003г., като същата е заличена по молба на ищцата на 24.04.2019г., поради изтичане на 10-годишния срок от датата на вписване на ипотеката. Твърди, че независимо от заличаването, дори да се приеме, че срокът на ипотеката е изтекъл на 19.11.2013г., то към тази дата публичната продан по изпълнително дело № 2076/12г. е вече приключила и с протокол от 01.03.2013г. за купувач на имота е обявена ПИБ АД. Прави възражение за изтекла погасителна давност на имуществената отговорност и претендираното вземане за обезщетение.

Конституираните по делото, като трети лица помагачи „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД, ЗАД „Алианц България” АД, ЗД „Евроинс” АД и „Първа инвестиционна банка” АД, чрез процесуалните си представили, оспорват предявения иск, като неоснователен.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че във връзка със сключен между „Първа инвестиционна банка” АД и С. Д. К. договор за банков ипотечен кредит от 18.11.2003г. за сумата 130 000 евро, в полза на банката е учредена законна ипотека върху недвижими имоти, собственост на К. - апартамент № 5,6, намиращ се в жилищна сграда на ул. *** №46 с площ 141,40 кв.м и студио, намиращо се в подпокривното пространство на топлата връзка между блок А и блок Б с площ 45 4 кв.метра.