Решение № 4037 от 10.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4037 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20231110150248 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД и искова са правно основание чл. 60, ал. 1 ЗН вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 60, ал. 1 ЗН вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 60, ал. 1 ЗН вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди в исковата молба от 11.09.2023 г. и в молбата уточнение от 16.11.2023 г., че приживе на Е. К. тя и ответникът Д. Й. К. били негови клиенти на топлинна енергия за имот с адрес: гр. София, обл. София, общ. **, ж.к. „** 3“, **. Натрупали се задължения в размер на сумата от 1437,43 лв., главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, сумата от 356,58 лв., мораторна лихва върху главници за топлинна енергия за забава от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.07.2020 г.-м.04.2021 г. в размер на 18,58 лв., главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 4,99 лв., мораторна лихва върху главници за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г.31.08.2023г., След смъртта на Е. К. през 2021 г. другият потребител като наследник и на лично основание, а низходящите на Е. К. като наследници отговаряли както следва: Д. Й. К. - за 7/12 част, а Р. Д. К., Й. Д. К., С. Д. К., И. Д. К. и А. Д. К. – за по 1/12 част от посочените суми. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят процесните суми – главница и лихви, при посочените квоти, ведно със законната лихва върху главницата, считано от исковата молба 11.09.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответниците Д. Йоданов К. и С. Д. К. оспорват исковете. Оспорват да е налице облигационно отношение, както и реална доставка на топлинна енергия в претендираните в исковата молба размери. Нямало доказателства за публикуване на общите условия. Правят възражение за давност. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

Ответвниците Р. Д. К., Й. Д. К., И. Д. К. и А. Д. К., чрез особения представите адв.

Н. П., оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно 1 правоотношение между страните, тъй като ответниците не били нито собственици, нито вещни ползватели, нямало доказателства за приемането на наследството. Оспорва се разпределението на претендираните вземания. Оспорват се представени от ищеца доказателства. Прави възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД не изразява становище по основателността на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните доводи съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главница за топлинна енергия

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.

Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този имот при общите условия на топлопреносното предприятие.

По силата договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 09.12.1994 г. ответникът Д. Й. К. е придобил процесния имот в режим със съпругата си Е. Н. К..

Последната е починала на 01.07.2021 г., като е оставила за наследници по закон ответника Д.

Й. К. – преживял съпруг, и Р. Д. К., Й. Д. К., С. Д. К., И. Д. К. и А. Д. К. – низходящи, деца.

Ответникът Д. К. е собственик през исковия период на 1/2 ид.ч. от имота, поради което отговаря по силата на сочената по-горе императивна норма от ЗЕ за 1/2 част от процесните задължения на лично основание. Ответникът Д. К. и останалите ответници Р. Д.

К., Й. Д. К., С. Д. К., И. Д. К. и А. Д. К. са призовани към наследяване при варни квоти и на наслеството на Е. К., т.е. и на по 1/12 част всеки от процесните задължения в исковия период.

По приемането на наследството на Е. К.

Със смъртта на едно лице наследниците му не стават собственици на наследствените вещи и другите активи в наследството. Със смъртта на наследодателя съгласно чл. 1 ЗН единствено се открива наследството му. То не преминава в патримониума на наследника автоматично – арг. чл. 48 ЗН. В полза на наследника се поражда единствено право на наследяване – арг. чл. 48 ЗН. Това право е субективно непритезателно гражданско право, което включва две правомощия – да се приеме или да се откаже едно наследство. Правото на наследяване се упражнява с едностранно изявление на титуляря му, с което чрез формален акт (при отказа) или чрез формален или неформален акт (при приемането) наследникът упражнява предоставената му опция – да приеме или да се откаже от наследството. Двете правомощия са част от едно субективно право и взаимно се изключват. Ако приеме наследството, наследникът придобива цялото или част от наследството, а ако се откаже, наследникът губи правото да приеме наследството.

Лицето, в чиято полза възниква право на наследяване, т.е. лицето, комуто се предлага едно наследство, има три различни опции: а. да приеме наследството чисто и просто, направо (чл. 49, ал. 1 ЗН и чл. 49, ал. 2 ЗН); б. да се откаже от наследството (чл. 52 ЗН);

2 в. да приеме наследството по опис (чл. 61, ал. 1 ЗН).

Трите наследственоправни опции са ясно посочени в самия закон – чл. 62 ЗН:

„Приемането по опис от един от наследниците ползува останалите, но то не лишава последните от правото да приемат направо наследството или да се откажат от него.“.

Ако бъде прието наследството (било направо, било по опис), правото на наследяване се погасява, а на негово място се поражда право на наследство, което включва правото на приелия наследството да се разпореди с наследството като съвкупност – например да го продаде – чл. 212 ЗЗД. Поражда се и наследствено правоприемство и наследникът става собственик на вещите, включени в наследството. Наследственото правоприемство е с обратно действие – арг. чл. 48, изр. 2 ЗН.

Презумпция за приемане на наследството има в изпълнителния процес – арг. чл. 429, ал. 2, изр. 1 ГПК, но в исковия процес такава презумпция няма и фактът подлежи на пълно и главно доказване.

Ищецът не доказва ответниците Й. К. и С. К. да са приели наследството на Е. К. – въпреки изричните указания в доклада по делото. Исковете за главница за топлинна енергия и мораторна лихва върху тези главни вземания против Й. Д. К. и С. Д. К. следва да се отхвърлят.

Ответниците Д. К., Р. К., И. К. и А. К. са извършили действие по конклудентно приемане на наследството на Е. К. по см. на чл. 49, ал. 2, изр. 1 ЗН, видно от приложените към исковата молба три нотариална акта за разпоредителни сделки с идеални части от процесния имот след смъртта на наследодателката. Ето защо исковете подлежат на разглежД. против останалите ответници.

Не се спори, че сградата в този период е топлоснабдена и че в сградата е въведено и дялово разпределение, за което е взето решение от етажните собственици – за това са представени и писмени доказателства.

Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно отношение между ищеца и ответниците, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание за периода. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответницата дори и без да ги е приела изрично съгласно нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Представени са и доказателства за публикуване на общите условия.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно нормата на чл.

162 ГПК, според която иск, доказан по основание, не може да бъде отхвърлен, а за размера му съдът следва да ползва заключението на вещи лица или своята преценка.

В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който според заключението на приетата СТЕ отговаря на метрологичните изисквания. Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба.

Предвид чл. 155 ЗЕ от начислените суми по прогнозно потребление следва да се приспаднат сумите по изравнителните сметки за възстановяване на клиента и да се прибавят сумите по изравнителните сметки за доплащане. При това само тези изравнителни сметки, които са за отчетните периоди. Прихващането на суми по изравнителни сметки за възстановяване на клиента със стари задължения отпреди исковия и отчетните периоди е 3 счетоводна операция на ищеца, която няма опора нито в закона, нито в общите условия на ищеца. То би представлявало предварителен отказ от неизтекла давност и е недопустимо.

На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителят дължи цена за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конст.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд определя сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 ЗЕ). Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост.

Съгласно тълкуването на Конституционния съд при съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Ето защо всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ, включително и сградната инсталация.

Съгласно Тълкувателно решение от 25.05.2017 г. по тълк.д. № 2/2016 г., ОСГК ВКС за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда етажна собственост се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП вр. § 1 ДР ЗЗП. Доколкото последните правила са въведени в законодателството ни за транспониране на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, то съдът приема, че не е налице противоречие с европейското законодателство за защита на интересите на потребителите досежно дължимостта на суми за сградна инсталация и досежно начина на отчитане на потребената енергия – с прогнозни суми и изравнителни сметки.

По дължимостта на суми за сградна инсталация във връзка с решение № 7278 от 03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г., ВАС, II о., и решение № 1037 от 10.02.2025 г., ВАС, II колегия, петчленен състав