Решение № 230 от 09.11.2023, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. ЛЕВСКИ, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20234410100255 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРЕДЯВЕНИ са обективни кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от М. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, чрез адв. Е. Р. от ПлАК, срещу

В. С. П., ЕГН **********, с пост. адрес: с.***, местоживеене и адрес за призоваване: гр.***.

В исковата молба се твърди, че ответницата живее с Р.М.Р., от съвместното съжителстване с когото имали дете. Ищцата М. С. нямала никакви отношения с ответницата В. П., но когато говорела с Р. по телефона във връзка с детето, тя отстрани подвиквала и се намесвала в разговора им по начин, от който ставало ясно, че е зле настроена срещу нея.

Ищцата посочва, че на 20.12.2022 г. около 16:30 часа отивала към офиса на „Първа инвестиционна банка" АД в гр.Левски, където работела. До банкомата се намирала ответницата П.. Когато ищцата влизала през вратата на офиса, ответницата я оплюла и ударила я в гърба. Впоследствие тя я хванала за косата, задърпала я силно, откъснала сноп кичур, междувременно няколко пъти на висок глас я нарекла „мърша", „боклук", „лека жена", „курва" и че ще я махне от работа. Точно до входа на банката се намирал охранителят Р.Ц.С., а след като са видели удара по нея, веднага дошъл и управителят на офиса Р.Р., както и служителите Д.М. и П.И.. С. и Р. се насочили към П., за да я отделят от ищцата, но тя не я пускала. Положени били доста усилия, за да я освободят от нея, след което влезли в офиса и Д.М. се обадила в полицията.

1

Впоследствие П. била задържана от органите на реда и й е бил съставен Акт за констатиране на дребно хулиганство.

За ищцата случилото се било много неочаквано и стресиращо. Изпитала силна уплаха от нападението, болка и страдание от удара, дърпането на косата й и откъсването на кичур от нея, унижение и смущение от всички тези й действия, извършени на публичното място - централно място в града пред множество хора. Почувствала се силно унижена и от оплюването, обидните думи, изречени срещу нея пред хората, намиращи се в района на деянието, с което накърнила човешкото й достойнство и чест. Две седмици изпитвала силни болки и дискомфорт в участъка от главата, където била дърпана косата й и откъснат кичур от нея. Повече от месец изпитвала страх при отиване на работното й място, тъй като била под влиянието на неочакваното нападение, било й трудно да го забрави и преживее и се притеснявала от ново такова.

Твърди се, че ищцата е предявила тъжба за извършените спрямо нея деяния. Образувано било НДЧХ №5/2023г. по описа на РС-Левски, но съдът решил, че наказателното производство следва да бъде прекратено заради проведеното административно производство по реда на УБДХ, като според изложеното в ИМ, отношенията, накърнени от деянията, които се преследват по административен и наказателен път са различни, за ищцата останала единствено възможността да потърси по реда на исковото производство обезщетение за причинените й вреди.

Отправя искане да бъде реализирана съответната гражданска отговорност на ответницата за извършените от нея спрямо ищцата непозволени увреждания, изразяващи се в следното:

-причинена лека телесна повреда, като на 20.12.2022 г. около 16:30 часа пред офиса на „Първа инвестиционна банка" АД в гр.Левски ударила в гърба ищцата, дърпала я силно за косата и откъснала сноп кичур от нея;

-обида, нанесена публично на 20.12.2022 г. около 16:30 часа пред офиса на „Първа инвестиционна банка" АД в гр.Левски, като я оплюла и на висок глас я нарекла няколко пъти „мърша", „боклук", „лека жена", „курва" - думи и действие унизителни за честта и достойнството й.

За обезщетение за претърпените от ищцата в резултат на леката телесна повреда неимуществени вреди - изразяващи се в претърпените от нея силна уплаха и стрес от нападението, болка и страдание от удара, дърпането на косата и откъсването на кичур от нея, унижение и смущение от тези й действия, извършени на публичното място - централно място в града, пред множество хора, страх при отиване на работното й място, искането е да бъде осъдена ответницата да й заплати сумата 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2022г. (датата на непозволеното увреждане) до окончателното изплащане на сумата.

За обезщетение за претърпените от ищцата в резултат на обидата, нанесена публично, неимуществени вреди - изразяващи се в причиненото унижение, накърняването на честта и достойнството в резултат на извършеното от П. действие и изречените на централно място в града пред 2 много хора думи, а именно: оплюването и наричайки я на висок глас няколко пъти „мърша", „боклук", „лека жена", „курва", да бъде осъдена ответницата да й заплати сумата 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2022г.

(датата на непозволеното увреждане) до окончателното изплащане на сумата.

Претендира направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника, не е изразено становище по иска, не са направени доказателствени искания.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от събраните по делото доказателства и в частност от материалите в приложените а.н.д. №379/2022г. и НЧХД 5/2023г. и двете по описа на РС – Левски, срещу ответницата е било водено производство по чл.1 от Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/. Така цитираното производство е било образувано по повод съставен акт за констатиране на дребно хулиганство от 21.12.2022г. на РУ – Левски, като актът е съставен срещу В. С. П., с ЕГН **********, за това, че на 20.12.2022г. в гр. Левски, пред банка „ПИБ“ АД офис Левски около 16:30 ч. е нарушила обществения ред, изразено в непристойна проява, употреба на ругатни, и други неприлични изрази и сбиване на публично място, в оскърбително отношение и държане към гражданите, с което е нарушила обществения ред, като е обидила М. И. С. с думите „мърша“, „боклук“, „лека жена, курва“, „ще те махна от работа“, като я напада в гръб, удря и я оскубва, като с държанието си и поведението си е нарушила обществения ред, но поради своята ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.

Съдът при разглеждане на делото е приел осъществяване на състава на нарушението по чл. 1 от УБДХ, поради което е наложил глоба от 200 лв. на В.

С. П. за извършеното от нея нарушение.

Впоследствие, с тъжба, подадена от М. И. С., е инициирано последващо наказателно производство срещу В. С. П., което е прекратено от съда.

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетели.

Свидетелят С. – охранител в ПИБ разказва, че е изпълнявал служебните си задължения, когато неговата колежка М. – ищца в нястоящото производство, пристигала в банката, когато ответницата я хванала за косата и започнала да я дърпа към средата на пешеходната зона. На помощ на ищцата М. се притекли както свидетелят, така и управителят на клона св. Р.. Хванали за ръката ответницата и с много усилия успели да я откопчат от ищцата, от която след като влязла в банката паднал голям кичур коса. Пристигнала и полиция. През това това време ответницата се върнала в банката, влязла в офиса и започнала да отправя обидни думи към ищцата, наричайки я „курва“, „мърша“, „боклук“ и заплашвала, че ще я махне от работа. Според показанията на свидетеля скубането на косата и обидните думи по адрес на ищцата са били изречени на висок глас, нееднократно, в присъствието на „доста хора“. Според показанията ответницата отправяла обидни думи към 3 ищцата както извън, така и в офиса на банката.

Свидетелят С. разказва впечатленията си, че ищцата М. е била обидена, не се чувствала добре, тъй инцидентът е станал в присъствието на други хора. Била е умислена, не говорела с никого, споделила, че я боли мястото, където е оскубана косата.

В показанията си свидетелят Р.Р. посочва, че малко преди да влезе в офиса на банката непозната за свидетеля жена ударила в гърба ищцата, след което той и св. С. излезли, за да й помогнат. С големи усилия двамата успели да освободят М.. През цялото време ответницата викала и обиждала М. както на улицата, така и в банката, като я наричала „лека жена“, „курва“, „мърша“.

Според свидетеля се събрали хора, които се спирали, обръщали се, което го притеснило заради репутацията на банката. Според него ищцата била притеснена, разплакала се от болка в резултат от дърпането на косата.

Разказва, че М. треперела, очите й били насълзени от болка, била унизена от постъпката на ответницата, и се притеснявала, че и други хора са станали свидетели на случващото се, че са чули обидните думи по неин адрес. Според свидетеля след случката М. била видимо разстроена, напрегната и огорчена.

Св. Р. я освободил от работа, тъй като М. била неадекватна и не била в състояние да си изпълнява служебните задължения. Според показанията му през следващите дни М. била под стрес.

Показания е дала и свидетелката М.Б. – приятелка на ищцата.

Непосредствено след случилото се свидетелката посетила М., която била много отчаяна, стресирана, плачела постоянно, не можела да се успокои.

Според показанията на свидетелката, М. се страхувала да излиза и да се движи по улиците, за да не бъде нападната отново от В.. Свидетелката посочва, че и понастоящем М. не била напълно спокойна и се страхувала.

Ищцата споделила на свидетелката, че изпитва болка в главата на мястото, откъдето е отскубнат кичура коса, че е стресирана, че се е почувствала обидена, тъй като ответницата крещяла и я обиждала на обществено място в присъствието на колеги от банката и на много други хора.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са логични, последователни, непротиворечиви и дадени добросъвестно.

От заключението на назначената съдебно медицинска експертиза се установява, че ищцата е претърпяла удари в гърба и лицето, скубане на косата с отскубване на кичур от нея, довело до главоболие и зачервяване на същата зона. Според заключението ако се приемат съобщените посочени действия, те са довели до болка и страдания за период от около 2-3 дни. Наличието и интензитетът на болка не може да се прецени, тъй като е субективна величина и зависи от много други обстоятелства в т.ч. индивидуални особеност като възприятие, търпимост, праг на болка.

Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

4

Правният принцип да не се вреди другиму вменява в тежест на извършителя на непозволеното увреждане да поправи вредите, които виновно с лични действия е причинил другиму. Задължението за поправянето на вредите, произтичащо от деликтната отговорност има обезщетителен характер и при липса на доброволното му реализиране за удовлетворяване на увредения, последният разполага с предоставения му от законодателя за защита по съдебен ред с осъдителен иск по чл. 45 от ЗЗД.

За уважаването на иска по чл. 45 от ЗЗД следва да са налице кумулативно елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: да е причинена вреда; тази вреда да е резултат от виновно противоправно поведение на ответника; да е налице причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди за ищеца.

Разпределението на доказателствената тежест в производството се основава на правилото, установено в разпоредбата на чл. 154 от ГПК – всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В този смисъл, ако чл. 45, ал.2 от ЗЗД презумира вината, то останалите елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД подлежат на доказване и доказателствената тежест за това носи ищецът. При наличие на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, доказателствената тежест за оборване презумпцията на чл. 45, ал.2 от ЗЗД носи ответната страна.