Определение № 23996 от 11.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23996 гр. София, 11.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б В като разгледа докладваното от Б В Частно гражданско дело №

20231110147421 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпилa e молбa от процесуалния представител на длъжника за изменение на постановеното разпореждане от 03.01.2024 г., с което е била обезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена на 20.09.2023 г. по настоящото дело, в частта за разноските. Процесуалният представител претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за заповедното производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Заявителят е взел становище по искането в предоставения му срок, като намира същото за неоснователно. Излага доводи, че подаването на възражение в рамките на заповедното производство не с изрично уредена хипотеза в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което по аналогия приложение следва да намери чл. 6, т. 5 от Наредбата, тъй като подаденото възражение е бланкетно.

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество, същото е основателно.

В хода на заповедното производство длъжникът е упълномощил адв. В. Т., който е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, съгласно който услугите по договора се предоставят безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Като взе предвид причината за обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно обстоятелството, че заявителят не е предявил иск по реда на чл. 422 ГПК в законоустановения едномесечен срок, съдът намира искането за изменение на постановеното определение в частта за разноските за основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски за един адвокат, което по аналогия следва да бъде приложено и за ответника, въпреки че в чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК не е изрично посочено, с оглед равнопоставеност на страните. Това правило намира приложение и в заповедното производство. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен по изрично предвидения в чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ред, като това възнаграждение се равнява на 400 лв. Неоснователни са доводите на заявителя за липса на уредена изрична хипотеза за защита в производството по издаване на заповед за изпълнение, такава е уредена именно в чл. 7, ал. 7 от Наредбата, като законодателят е взел предвид различията между заповедното и исковото производство, поради което именно е 1 посочено, че за защита в заповедното производство се взема предвид половината от размера на претендираните суми.

По изложените съображения съдът намира, че в полза на упълномощения адвокат следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 400 лв.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ разпореждане № 677/03.01.2024 г. по ч.гр.д. № 47421/2023 г. по описа на СРС, 151 състав, в частта за разноските, като го ДОПЪЛВА по следния начин:

ОСЪЖДА „С,..“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк „М..“, ул. „Б..“ № 1, сграда .. да заплати на адв. В. В. Т., с личен номер .., вписан в регистъра на САК, с адрес: гр. София, жк „..“, БЛ.., вх. Б, офис партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2