Решение № 27 от 26.02.2019, Административен съд - Ловеч

Р Е ШЕНИЕ

№… гр. Ловеч, 26.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА при секретаря Татяна

Тотева, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №425 по описа на съда за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 145 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 13, ал. 5 от Закона за социалното подпомагане и чл.

4, ал. 5 от Наредба № РД-07-5 от

16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.

Административното дело е образувано въз основа на жалба с вх.№ 3542/10.12.2018 г. подадена от З.М.А. ***, против Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТН/1919/09.10.2018 г. издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Тетевен, с която е отказано отпускането на целева помощ за отопление на твърдо гориво за отоплителен сезон 2018/2019 г. Заповедта е потвърдена с Решение №11-РД04-0884/20.11.2018 г. издадено от Директора на Регионална Дирекция „Социално подпомагане” /РДСП/ град Ловеч.

Към жалбата административният орган е приложил копие от цялата преписка.

Оспорващата моли съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно. Навежда доводи, че съпругът й е представил пред административния орган декларация, от която се установява, че е безработен.

Ответната страна, Дирекция „Социално подпомагане” гр. Тетевен, редовно призована, се представлява от ю.к. Илиева, оспорва подадената жалба.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗСП условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на целевите социални помощи за отопление се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика.

Чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление определя условията, при които за лицата възниква право на целева помощ за отопление. Освен изискването за наличието на доходи в размера на диференциран минимален доход за отопление в предходните 6 месеца, разпоредбата въвежда и допълнително условие лицата да отговарят на условията на чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗСП, чл. 26, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и чл. 4 ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. целевите социалните помощи за отопление се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от лицето до Дирекция "Социално подпомагане". В декларацията лицата посочват изпълнението на условията за получаване на помощта, за която кандидатстват, и прилагат писмени доказателства към нея. Във всички образци е включено изрично предупреждение, че при вписване на неверни данни се носи наказателна и гражданска отговорност.

Съдът, след като се запозна с преписката по делото, установи следното от фактическа страна:

На 27.09.2018 г. жалбоподателката е подала заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво /лист 18/. В декларацията е посочила, че съпругът й Щ.А.е безработен. Към декларацията не е приложен документ за регистрация на съпруга й като безработен в Дирекция „Бюро по труда“ за период от 6 месеца преди подаване на заявлението.

Въз основа заявление-декларацията е изготвен социален доклад /лист 19/ от един социален работник на ДСП-Тетевен. С доклада е направено предложение по подадената декларация да се откаже отпускането на целева помощ, поради неотговаряне на условието по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП, тъй като съпругът на заявителката не е регистриран като безработен в Дирекция „Бюро по труда“ поне 6 месеца преди подаване на заявление - декларацията. Щ.А.е регистриран на 13.07.2018 г., само два месеца преди подаване на заявление-декларацията.

Със Заповед

№ЗСП/Д-ОВ-ТН/1919/09.10.2018 г. /лист 17/ като се позовава на подадената декларация и изготвения социален доклад, директорът на Д”СП” гр.Тетевен отказва да отпусне на жалбоподателката целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2018/2019 г.

Мотивът за отказ е, че съпругът на заявителката Щ.А.не е регистриран като безработен в Дирекция „Бюро по труда“ поне 6 месеца преди подаване на заявление –декларацията, а е регистриран на 13.07.2018 г., само два месеца преди подаване на заявление-декларацията, поради което не отговаря на условието по чл. 10, ал.

1, т. 7 от ППЗСП.

Заповедта е връчена на жалбоподателката по пощата на

07.11.2018 г.

С жалба от 05.11.2018 г. /лист 15/ заповедта за отказ е обжалвана по административен ред пред Директора на РД”СП” гр. Ловеч. Към жалбата е приложена декларация по чл. 43 от АПК от Щерьо А., с която декларира, че и в периода 01.04.2018 г. – 13.07.2018 г. е бил безработен, без да е регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Тетевен /лист 16/. Представената от А. декларация по чл. 43 от АПК в случая е недопустима и неотносима, тъй като хипотезата, при която могат да се приемат декларации в административното производство, е те да са за установяване факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин или с определени средства, или когато такъв документ не е издаден в определения за това срок след направено искане, когато такъв е поискан от страната. Очевидно е, че не са налице предпоставки за второто предложение на закона – няма данни А. да е искал издаване на удостоверения от Д“БТ“ и/или НАП, които да не са му издадени в срока. От друга страна фактът, че поради липсата на трудово правоотношение или самоосигуряване лицето е фактически безработно въпреки липсата на регистрация в Д“БТ“, се доказва с надлежни удостоверения от органите на НАП, а не с декларация. Изискването на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП е лицето да е регистрирано в Д“БТ“ 6 месеца преди подаване на заявлението, а регистрирането в Дирекция „Бюро по труда“ също не се доказва с декларация.

С Решение №

11-РД04-0884/20.11.2018 г. /лист 13/ директор на Дирекция РДСП гр.Ловеч отхвърля жалбата, като потвърждава заповедта за отказ като законосъобразна.

Няма представени доказателства за датата на връчване на решението на жалбоподателката. В писмо от 05.12.2018 г. ответникът твърди, че решението е връчено на 23.11.2018 г. /лист 11/, но няма приложено заверено копие от разписка, доказваща твърдението.

Видно от придружителното писмо №1103-11-00-1529/07.12.2018 г. жалбата до съда против Заповед

№ЗСП/Д-ОВ-ТН/1919/09.10.2018 г. е подадена чрез административния орган, но върху нея не е поставен входящ номер и дата. С оглед липсата на доказателства кога е връчено решението на жалбоподателката, липсата на входящ номер и дата върху подадената чрез административния орган жалба до съда, и датата на придружителното писмо 07.12.2018 г., съдът счита, че жалбата е допустима и подадена в срок.

Оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган по смисъла на чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.

Постановен е след изготвен социален доклад от един служител в Д "СП" – Тетевен, с който е направено предложение да не се отпуска целева помощ на А., поради обстоятелството, че не отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП, тъй като съпругът на жалбоподателката не е регистриран като безработен в Д"БТ" най-малко 6 месеца преди подаване на заявление-декларацията за отпускане на целева социална помощ.

От правна страна, в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/ е предвидено, че социалните помощи се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата и учебна заетост, възрастта, други констатирани обстоятелства. Съгласно чл. 12, ал. 4 ЗСП условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с Правилника за прилагане на този закон, с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. Въз основа на тази законова делегация е приета Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, в която са регламентирани условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон. В чл. 2, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление, и отговарят на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП.

Едно от условията, на които трябва да отговарят лицата за отпускане на целева помощ за отопление е това по чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП - безработните лица да са регистрирани в Дирекция „Бюро по труда“ най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ, и да не са отказвали предлаганата им работа или включване в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности по Закона за насърчаване на заетостта, както и по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове.

Съгласно чл. 10, ал.11 от ППЗСП в случаите, когато безработен член на семейството няма или отказва регистрация в дирекция "Бюро по труда", месечна помощ се отпуска след преценка на обективната обстановка, извършена от комисия от двама социални работници, като в социалния доклад се описват изчерпателно причините за неизпълнението на разпоредбата на ал. 1, т. 7.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата - декларация е по-нисък или равен на диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП.

Административният орган не оспорва обстоятелството, че средномесечният доход на жалбоподателката е по-нисък от диференцрания минимален доход за отопление.

Отпускането на помощта е отказано поради неспазване на условията на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП. В чл. 10, ал. 1 от ППЗСП са въведени допълнителни условия, на които лицата, които искат получаване на социални помощи следва да отговарят. Административният орган е приел, че заявителката не отговаря на едно от изброените в цитираната разпоредба условия, а именно, че съпругът й не е регистриран в Дирекция "Бюро по труда" като безработен най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ, което счита за задължително. Административният орган е направил справка, при която е установил, че А. е регистриран в Д“БТ“ на 13.07.2018 г. / лист 21/.

Липсата на регистрация на членове на семейството на заявителката в Дирекция „Бюро по труда“ най-малко 6 месеца преди подаване на заявлението за отпускане на социална помощ не е абсолютно основание за отказ да се отпусне помощта. В чл. 10, ал. 11 от ППЗСП е предвидено, че случаите, когато безработен член на семейството няма или отказва регистрация в дирекция "Бюро по труда", месечна помощ се отпуска след преценка на обективната обстановка, извършена от комисия от двама социални работници, като в социалния доклад се описват изчерпателно причините за неизпълнението на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП.

В конкретната хипотеза, преди да се постанови отказ, такава преценка от комисия от двама социални работници не е била извършена, както изисква цитираната разпоредба. Представеният социален доклад е изготвен не от комисия, а от един социален работник /лист 19/. Не са преценени всички обстоятелства, относими за изясняване на обективната обстановка: не са изискани доказателства от заявителката, че съпругът й не е бил страна по трудов договор в процесния период от 01.04.2018 г. до 13.07.2018 г. – представяне на удостоверение от НАП за липса на регистрирани трудови договори на лицето, липса на внесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и/или липса на декларирани доходи и внесени авансово осигуровки и данъци върху тях в процесния период. Не е било изследвано твърдението, че съпругът на заявителката е бил безработен.