Решение № 13108 от 04.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13108 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110158022 по описа за 2024 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 306908/01.10.2024г. на СРС, подадена от „Софийска вода“ АД срещу Е. С. Д. във връзка със Заповед № 9456/28.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 12901/2024г. на СРС.

Ищецът „Софийска вода“ АД чрез юрк. П.И. е предявил срещу Е. С. Д. иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „Софийска вода“ АД във връзка с водоснабдяването на имот в град София, ж.к. „********“, бл. 122, вх. Б, ет. 7, ап. 80, кл. № *********, сумата от 5975,05 лева, представляваща главница за доставена вода и ВиК услуги за периода 06.10.2020г.-05.04.2021г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /05.03.2024г./ до окончателното изплащане.

Водоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществуват трайни фактически отношения и облигационно отношение за предоставяне на водоснабдително-канализационни услуги по силата на чл. 8 НУРПППВКС и въз основа на Общи условия, които били публикувани в интернет и публично известни. Ответницата имала качеството на потребителка на ВиК услуги за процесния имот, като за процесния период тя не заплатила в срок дължимите от нея суми. За насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не изпраща представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. С. Д. чрез адв. К.С.-Д. – АК-София, е депозирала Писмен отговор, вх. № 78546/05.03.2025г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че вземанията на ищеца са погасени по давност.

Изразява съмнения относно верността на данните за потребена вода. Това било така, тъй като в процесния апартамент нямало постоянно живущи, не се ползвала вода и нямало аварии и течове, които да обяснят подобно количество отчетена вода. Нещо повече: след получаване на фактурата от 13.04.2021г. ответницата поискала проверка на измервателните 1 уреди. Те били демонтирани на 22.04.2021г., а на 17.05.2021г. били върнати с отбелязване в протокола, че са върнати „на ръка“. Резултати от извършената проверка не били представени, а служителите на ищеца уведомили Д., че трябва да си купи нови водомери, за да не се отчита пак такава разлика между измерено и реално потребено. Тя направила това и на 17.05.2021г. купила нови водомери, монтирани от служители на водоснабдителното предприятие. След това, в продължение на близо 2 години, ищецът начислявал различни месечни суми за имота, като в основанието се сочело, че те са за минал период. Въпреки многократните опити, така и не получила обяснение за какво са тези суми. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответницата не се явява, като се представлява от адв. С.Д., която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания. В предоставения петдневен срок не е докладвано постъпване на писмени бележки по делото, за депозирането на каквито съдът е дал възможност.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответницата в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска или с неприсъствено решение.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за доставка на ВиК услуги между него и ответника, по силата на което е доставил съответните ВиК услуги, тяхното количество и стойност, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС получаването на водоснабдителноканализационните услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора на същите и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води, редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти, редът за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора. Общите условия задължително се публикуват от операторите на електронната им страница и най-малко в един централен и един местен ежедневник и се осигурява достъп до тях. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия (чл. 8, ал. 2, 3 и 4 НУРПППВКС).

2

Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ ЗРВКУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1-3 НУРПППВКС, потребители на ВиК услуга са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост, както и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Ответницата не оспорва /л.97/, че в рамките на процесния по делото период е била собственица на водоснабдения имот.

Видно от Приемо-предавателен протокол № 3000001929, на 22.04.2021г. е извършено тестване на индивидуалните водомери на ответницата, като показанията на същите са:

07901573 - 124 куб.м., 07904568 - 2743 куб.м., 07771702 - 25 куб.м., и 07771699 -527 куб.м. С Протокол № 3000001929/17.05.2021г. те са върнати „на ръка“ със същите показания, с изключение на водомер №07771699, който е с показание 534 куб.м. В графата за резултат от теста не е посочено нищо, освен за водомер № 07904568, за който е вписано на ръка „празен“ /вероятно, не се чете добре/.

Видно от представеното заверено копие от Приемо-предавателен протокол № 0314307, на 17.05.2021г. са сменени 4бр. водомери в имота на ответницата, като досегашните водомери с номера 07901573 /показание 124 куб.м./, 07904568 /показание 2743 куб.м./, 07771702 /показание 25 куб.м./ и 07771699 /показание 534 куб.м./ са заменени с нови с нулево показание.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа и счетоводна експертиза, което съдът кредитира. От същото се установява, че имотът е водоснабден, като потреблението на вода в него се измерва с четири броя водомери.

Представено е в табличен вид отчитането периода 07.10.2020г.-08.04.2021г. на потреблението, отчитано с водомери с номера 07771699, 07771702, 07904568 и 07904573. По издадените фактури потреблението на вода според вещото лице е 2133,09 куб.м. или 11,785 куб.м. дневно. Потребената в имота вода е остойностена съобразно утвърдените от КЕВР цени на ВиК услуги. При изслушването си пред съда вещото лице уточнява, че според него е напълно възможно при отчитането на доставената вода да е изпусната една цифра – например вместо 2568 да е написано 568. Такива случаи в практиката имало. Иначе да се потребят 2000 куб.м вода за един месец било изключено.

Видно от представените от вещото лице данни, както и от справката на л. 18 от делото, реални отчети на водомерите са направени през м.10.2020г. и м.04.2021г. Макар да е практически мислимо, по делото не бяха ангажирани доказателства, от които да може дори поне косвено да се изведе, че е пропусната цифра на хилядите при отчитане на водомер. При това положение съдът приема, че се дължи стойността на потреблението на ВиК услуги в размерите и за сумите, установени от заключението на вещото лице.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на „Софийска вода“ АД, потребителите са длъжни да заплащат дължимата сума за предоставените ВиК услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Подобна клауза в общите условия е нищожна като неравноправна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗПотр и противоречаща на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗПотр. Тя води до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца-търговец и тези на потребителите. Обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане с издаването на фактура създава в ущърб на потребителя значителна неравноправност между правата и задълженията, 3 произтичащи от общите условия с оглед обстоятелството, че изискуемостта на вземането, а оттам и началото на давностния срок за вземанията за доставени ВиК услуги е обусловена единствено от поведението на съответното водоснабдително предприятие и неговата преценка кога да издаде фактурата. Тъй като клаузата в общите условия, определяща падежа на задълженията, е нищожна, то следва да се приеме, че се касае за вземане без определен срок за изпълнение (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Давността за вземания без определен срок за изпълнение започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, тоест, от момента, в който кредиторът може да поиска изпълнението му. Ако няма конкретен срок, посочен в договора или закона, се счита, че вземането е изискуемо от момента на неговото възникване. Следователно от изтичането на периода, за който са потребени съответните ВиК услуги, започва и давността за вземанията за дължимата за тях цена.

Съдът намира, че погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/20112012-ОСГТК) са вземанията за главница за доставени ВиК услуги, отнасящи се за периода 06.10.2020г.-04.03.2021г., доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 05.03.2024г. При това положение остава дължима главница за предоставени ВиК услуги, която изчислена по реда на чл. 162 ГПК и с оглед заключението на вещото лице, съдът определя на 1106,84 лева /32 дни х 11,785 куб.м. на ден х 2,935 лева за куб.м. = 1106,85 лева/.

Предявеният иск е основателен за 1106,84 лева, а за горницата над тази сума до пълния си предявен размер и за периода 06.10.2020г.-04.03.2021г. подлежи на отхвърляне.