Решение № 1381 от 22.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1381 гр. София, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Т. Т. Ставрева като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211000501975 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 261788 от 14.12.2020г., постановено по гр.д. № 2063/ 2018г., на Софийски градски съд, I ГО, 5-ви състав, ответното застрахователно дружество „ЗД Евроинс“ АД е осъдено да заплати, на основание чл.

226, ал.1 КЗ (отм.) на Т. Е. В. сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. Д. В. и сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е. Т. В., настъпили вследствие на ПТП от 26.04.2013г., ведно със законната лихва считано от 26.04.2013г. до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлил иско- вете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от по 250 000 лв.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв. Н. Д., сумата от 7 522, 56 лв., с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на Софийски градски съд сумата от 9 600 лв., представляваща дължима държавна такса и разноски за вещи лица в размер на сумата от 96.00 лв. С решението ищцата е осъдена да заплати на основание чл.78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на „ЗД Евроинс“ АД сумата от 416 лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението е обжалвано от двете страни – от ищцата в отхвърлителната част, а от ответника – в частта, с която исковете са уважени за сумата от по над 100 000 лв. до присъдените по 120 000 лв., с подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбите. Всяка страна оспорва жалбата на насрещната страна.

1

Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбите са допустими - подадени в срока и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) – претендират се обезщетения за неимуществени вреди от настъпило на 26.04.

2013г. ПТП, при което са починали И. Д. В. и Е. Т. В., родители на ищцата, пряко от застрахователя по риска „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумите до окон чателното им изплащане.

За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото доказателства е приел за установени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно поведение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Гражданска отговорност“. По отношение размера на претенциите, вземайки пред вид възрастта на ищцата по време на настъпването на инцидента, след обсъждане на заключението на психиатричната експертиза, като е съобразил вида на връзката, която е имала с нейните родители и отражението, което е имала смъртта им върху психиката й и живота й като цяло, е счел, че справедливият размер на обезщетението, на което има право Т. Е. В. се равнява на сумата от общо 240 000 лв., (по 120 000 лв. за смърт та на всеки от родителите). За неоснователно е прието възражението на от- ветника за съпричиняване от страна на починалите за настъпването на вре- доносния резултат.

Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му в тази част.

От събрания по делото доказателствен материал категорично се установяват елементите от фактическия състав на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), а именно: наличие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество автомобил, противоправното поведение и вината, както и причинноследствената връзка между деянието и смъртта на И. Д. В. и Е. Т. В., родители на ищцата. Не се спори, че ищ- цата попада в кръга от лица, посочен в ППВС № 4 от 1961г., раздел III, т.2, или тези в ППВС № 5 от 1969г, които имат право да претендират вреди. Освен това, решението е влязло в законна сила в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата от по 100 000 лв., обез- щетение за неимуществени вреди, за смъртта на всеки от родителите й, с оглед на което основанието на предявените искове е надлежно установено.

В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Предмет на въззивното производство са размерът на

2 претендираните обезщетения за неимуществени вреди.

По спорния въпрос за размера на обезщетенията за неимуществени вреди, настоящият състав намира следното:

От заключението на приетата пред първата инстанция СПЕ, изготвена от вещото лице В., се установява, че вследствие на загубата на роди- телите си при ищцата е налице промяна в психологичното и емоционалното й състояние, изразяваща се в характерни смущения, първоначално по типа F43.0 Oстра стресова реакция, последвана от F43.1 Посттравматично стресово разстройство и вероятно развитие на F62.0 Трайна промяна на личността след катастрофални преживявания. Естеството на описваните смуще- ния и фазата на развитието им не предполагат активно медикаментозно ле- чение, освен някои препарати за улесняване на съня. Перспективите за пъл- но възстановяване на ищцата са свързани с провеждането на дълговременна и системна психотерапия от висококвалифициран специалист. Загубата на родителите й, като свръхнатоварващо събитие с внезапен и необратим характер, се е отразило на пострадалата интензивно негативно в емоционален и социален план от момента на настъпването на инцидента до понастоящем.

В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице поддържа заключението си, като е разяснило, че стресовата реакция е преодоляна в първите няколко дни. След това се е разгърнало по-дълготрайно и по-неблагоприятно за непреодоляно състояние, наречено посттравматично стресово разстройство, като по време на личния преглед експертът е установил видими и недвусмислени следи от реално преживяване в тази област на все още продължаващо посттравматично разстройство, което има реална възможно да премине в друга още по-трайна форма на посттравматично разстройство, наречена променяне на личността, имайки предвид, че ищцата е със сравнително ограничен ресурс за справяне с каквито и да е житейски ситуации и е загубила внезапно основна опора, с която се съобразява. Сочи, че това е само негова хипотеза. Сочи още, че всеки човек се справя по различен начин в такива случаи, като зависи от това какъв е неговият потенциал. В случая потенциалът на ищцата не е особено висок, откъдето се удължавало и протичането на разстройството.

Съдът кредитира заключението изцяло, тъй като последното е изготвено от експерт, който притежава необходимите познания и опит, за да отговори на поставените въпроси изчерпателно и обективно, което и е сторил.

От показанията на свидетелката В. (леля на бащата на ищцата), разпитана във въззивното производство, се установява, че последната видяла ищцата за пръв път след настъпването на инцидента, на погребението на родителите й. На Т. й ставало зле на няколко пъти и се наложило да викат линейка. По това време ищцата била студентка за трета година в Гер- мания, като изцяло била издържана от родителите си. Преди да замине да учи, живеела заедно с родителите си. Преди инцидента била жизнена и контактна. След злополуката се затворила и се депресирала. Преди контактувала често със свидетелката. Вече се стремяла да отбягва разговори и се обаждала на близките си по-рядко. След погребението продължила обучението си и понастоящем работила и живеела в Германия. Имала изключително близки отношения с баща си. Т. контактувала и със сестрата на майка й, но последната била в САЩ. С брат си останали близки и продължавали да контактуват. Преди Т. си имала приятел, който дори водила в Бъл- гария, но вече нямала такъв, била в депресия. Изпитвала парични затрудне- ния.

3

Съдът цени свидетелските показания, които са преки и непосредствени, като ги кредитира изцяло, тъй като не са в противоречие с останалия доказателствен материал по делото.

По спорния въпрос за размера на обезщетенията за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че сумата от по 130 000 лв. по двата иска съответства на доказаните болки и страдания към процесния период на 2013г.

За да увеличи размера на присъдените от състава на СГС обезщете- ния, въззивният състав дава превес и в голяма степен отчита обстоятелст- вото, че ищцата губи и двамата си родители в инцидента, което обуславя по-висок размер на обезщетението от обичайно присъжданите за този период. По делото беше доказана близостта, която е имала с родителите си – подкрепяли са я и издържали, нещо, което освен душевните страдания, които е изпитвала вследствие на загубата на едни от най-близките за нея хора, е изгубила внезапно и животът й коренно се е променил. Категорично се установи, че смъртта на родителите й е оставила трайна следа върху психиката й, затворила се е в себе си и трудно контактува с близките си, като избягва привързване, тъй като се страхува от нова тежка загуба, което се отразява изключително негативно в личностен план. Видимо ищцата не е преодоляла загубата на майка си и баща си, като случилото се продължава да влияе негативно на живота й.

За да не уважи жалбата на ищцата и присъди по-високо обезщетение, настоящият състав съобрази, че по време на настъпването на инцидента ищцата е била напуснала бащиния си дом, като е живеела и се е обучавала в чужда държава. След злополуката е успяла да продължи обучението, намерила е работа в същата държава, където успява самостоятелно да се грижи за себе си. Животът и реализацията в чужбина са голямо изпитание, включително и състоянията на финансови затруднения, за които изнася свидетелката, което неминуемо също се отразява негативно на психиката и предпоставя социална изолация. Споделя извода на първоинстанционния съд, че възможността настоящето психично състояние на ищцата да деге- нерира и да премине в по-тежка форма представлява бъдеща вероятност и единствено хипотеза, поради което не следва да се взима предвид при опре- делянето на справедливия в случая размер на обезщетенията за неимуще- ствени вреди.

Освен това, няма данни ищцата да е приемала медикаменти, антидепресанти, т.е. не се установява да се е нуждаела от сериозно медицин ско лечение във връзка с търпяната загуба. Последната не е единствен на- следник, има и брат, в лицето на когото, щом семейството е било сплотено и задружно, би следвало да намира утеха и подкрепа, в който смисъл са и показанията на родственицата им.

Поради несъвпадане в крайните изводи, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата от по над 120 000 лв. до по 130 000 лв., като се постанови ново, с което да се присъдят допълнително общо 20 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от 26.04.

2013г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на спора следващото се на процесуалния представител на ищцата по реда на чл.38 ЗА възнаграждение за първоинстанционното производство възлиза на 7 194.70лв., с ДДС, което е по-малко от присъдено4 то при по-нисък размер на обезщетението. Поради незаявено искане от ответника за изменение на решението по реда на чл.248 ГПК, в частта, с която е присъдено възнаграждение в размер на 7 522.56 лв., с ДДС, същото следва да се потвърди. Следващите се на ответника разноски, които по пред ставения, неоспорен списък по чл.80 ГПК, са в размер на 950 лв., с оглед отхвърлената част от исковете за 240 000 лв., възлизат на 456 лв. С обжал ваното решение същите са определени на 416 лв., вместо 494 лв. с оглед повисокия размер на отхвърлителната част, която е възлизала на 260 000 лв..

При това положение и поради неизменение на решението по реда на чл.248 ГПК по искане на ответника, същото следва да се потвърди в тази част.