Решение № 261368 от 26.02.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 11015/2019
- Вид
- Решение № 261368
- Подписан
- 26.02.2021
- В сила
- 22.06.2022
- Състав
- ВЕРГИНИЯ ХРИСТОВА МИЧЕВА РУСЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.47 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.296 · Наказателен кодекс
- чл.17 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ гр.София, 26.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
11015 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45 и чл.59 от ЗЗД.
Ищецът
И.С.К., със съдебен адрес ***, твърди, че ответницата е инициирала срещу него брачно производство, което се отлагало поради шиканиране на процеса от нейна страна – ответницата била подала молба за повторно издаване на изпълнителен лист и възпрепятствала работата на петорната СМЕ. Заради молбата на ответницата за издаване на изпълнителен лист, делото било върнато на първоинстанционния съд за произнасяне и не било налично за вещите лица да изготвят заключението. Посочва, че делото било заведено преди 5 години, като през това време, поради действия и бездействия на ответницата, той не могъл да се грижи безусловно за сина си, да осъществява търговска дейност, да развива контакти с партньори. Едновременно с това бил в постоянни притеснения от проверки относно личния му живот, от необходимостта да се явява в съда, да разказва за семейния си живот. По множеството изготвени за съда социални доклади ищецът трябвало да се среща многократно със социалните работници, външни за него хора, да бъде обект на унизителни проверки, вкл. и за съдържанието на хладилника в дома му , и да изживява многократно случилото му се. Това го поставило в неудобство и притеснение, причинило му ограничения в начина на живот, поставен в зависимост от промените в намеренията на ответната страна. Посочва, че името и репутацията му са били увредени. Ответната страна препятствала работата на правосъдните органи и с това забавяла приключването на процеса. Посочва, че ответницата подала жалба до 3 РУП на СДВР срещу ищеца, с което се опитала да увреди името му, но по жалбата й бил постановен отказ да се образува наказателно производство. Сочи, че ответницата на няколко пъти подавала молби по ЗЗДН срещу ищеца, които после оттегляла. Това според ищеца представлявало злоупотреба с права и опит да увреди името му.
На следващо място ищецът посочва, че роденото от брака му с ответницата дете И. К. живее и се отглежда от ищеца, който плаща всички разходи във връзка с неговото образование и обучение, здраве, извънкласни занимания, спорт и ежедневни разходи. Посочва, че ответницата работи и има доходи, но не заплаща разходите за издръжка на детето, противно на задължението си по чл.17 от СК. Обяснява, че сторените от него разходи за отглеждане, образование и издръжка на сина му до момента на подаване на исковата молба са 25 870,13лв.
Ищецът предявява срещу ответницата иск за заплащане на сумата 20 000лв., представляваща обезщетение за търпени от него неимуществени вреди, причинени от действията и бездействията на ответницата в хода на гр.д.№ 8363/2016г. на СГС, ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът предявява срещу ответницата иск за заплащане на сумата 25 870,13лв. , с която ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, като не му е заплащала дължими парични средства за отглеждане, образование и издръжка на детето И. К. , ведно със законната лихва от датата на първия разход до окончателното й изплащане. Претендира разноските по делото.
Ответницата М.Г.Б. оспорва предявените искове. Посочва, че от социалните доклади, изготвени по гр.д.№ 16840/13г. на СРС, 84 с-в, е видно, че детето се отглежда и възпитава от нея. Посочва, че от 1.09.2014г. по това дело има постановени привременни мерки, съгласно които упражняването на родителските права върху непълнолетното дете е предоставени на нея, майката, постановено е детето да живее при нея, а бащата И.К. – да напусне семейното жилище и да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 120лв. месечно.
Посочва, че бащата не изпълнява тези привременни мерки – живее в семейното жилище и не плаща издръжка на детето. Посочва, че от м.юни 2018г. няма информация къде се намира детето, като бащата отказва връзка с нея и целенасочено отчуждава детето от нея. Счита, че дори ищецът да е направил разходи за детето в посочения в исковата молба размер от 25 870,13лв. , то това са разходи по отглеждането и възпитанието на собствения му син и не се дължат от ответницата. Посочва, че от нейна страна от м.август 2013г. са направени много повече разходи за издръжка на детето, но счита че заплащайки ги тя е изпълнила свой нравствен дълг. Посочва, че от датата на привременните мерки 1.09.2014г. до 8.11.2019г. сборът на неплатените от ищеца издръжки е в размер на 7440лв. /62 месеца по 120лв./. Оспорва представените от ищеца писмени документи за извършени от него разходи. Прави възражение за изтекла давност по отношение на разходи, за които се твърди, че са направени през 2010г., 2013 и 2014г. досежно останалите документи оспорва извършено реално от ищеца плащане. Оспорва претенцията за лихва за забава.
Прави евентуално възражение за прихващане със сумата 7440лв. дължима, но неплатена от ищеца издръжка за малолетното им дете И. за периода 1.09.2014г. – 8.11.2019г. По отношение иска по чл.45 от ЗЗД ответницата го намира за недопустим, а по същество - неоснователен /отговорът на исковата молба е приложен по гр.д.№ 140/20г. на СГС, 21 с-в/. Посочва, че е извършила всички процесуални действия по гр.д.№ 8363/16г. на СГС, І бр. въз. с-в добросъвестно и под контрола на съда. Посочва, че наличието на висящност на спора засяга и нейната правна сфера, създава неудобство и несигурност в гражданското й състояние във връзка с ползването на фамилното име, проблеми поради невъзможността да пътува с детето си извън страната, невъзможност да получава социални помощи за дете и т.н. Посочва, че именно по искането на ищеца въззивният съд е допуснал три експертизи, проведено е изслушване на детето, ищецът е представил болничен лист, като всички тези многобройни допуснати от съда доказателствени искания са довели до забавяне на производството. Оспорва твърдението, че подаване на молба за изпълнителен лист представлява шиканиране на процеса. Оспорва твърдението на ищеца, че той е бил обект на проверки от страна на социалните служби. Посочва, че всъщност тя е била обект на такива проверки и то във връзка с поискани от ищеца съдебно медицински експертизи. Ответницата оспорва твърдяното виновно поведение по иска по чл.45 от ЗЗД като посочва, че Конституцията на страната предоставя право на своите граждани на жалби, предложения и петиции до държавните органи, а съдилищата са длъжни да разгледат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Съдът следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права на страните. Моли съда да отхвърли исковете срещу нея, и да й присъди разноските по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
Страните са бивши съпрузи. От брака си имат родено едно непълнолетно дете, И., родено през 2008г.
На
16.10.2013г. ответницата Б. е предявила иск за прекратяване на брака й с ищеца К., съединен с иск за присъждане на родителските права и определяне местоживеенето на детето, за ползването на семейното жилище, издръжката на детето, фамилното име на жената след развода и вината за прекратяване на брака. По исковата молба е било образувано гр.д.№ 16840/13г. на СРС, 84 с-в. Съдът се е опитал неуспешно няколко пъти да връчи исковата молба на И.К., като едва след връчването й по реда на чл.47 ал.1 от ГПК /чрез залепване на уведомление/, отговор на исковата молба е депозиран в съда на 16.04.2014г. На първото съдебно заседание на 15.07.2014г. по делото съпругът е бил нередовно призован /не се бил върнал отрязъкът от изпратената му призовка/ , явил се е негов процесуален представител, който е поискал делото да бъде отложено поради нередовното призоваване на съпруга. На 2-то съдебно заседание на 4.08.3014г. съпругът е бил редовно уведомен чрез своя процесуален представител, но е депозирал молба с искане да се отложи делото, като е приложил болничен лист. Съдът е уважил искането му. На третото съдебно заседание на 1.09.2014г. съпругът се е явил лично, поискал е отлагане на делото и е представил болничен лист. Съдът е дал ход на делото и е постановил определение, с което е определил привременни мерки. Съгласно същите, упражняването на родителските права върху детето И. е предоставено на майката, при която е постановено да живее детето, определен е режим на лични отношения на детето с бащата, семейното жилище в гр.София, ж.к.Зона Б-5 е предоставено на съпругата, а съпругът е задължен да го освободи след влизане на определението в сила /в същия ден/ , бащата е осъден да заплаща на малолетното дете И. чрез неговата майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 120лв., считано от влизане в сила на определението.
На
21.11.2014г. двете страни са депозирали молба за спиране на делото по взаимно съгласие. Съдът е уважил молбата и с определение от 25.11.2014г. е спрял производството по делото.
На
20.05.2015г. М.Б. е поискала възобновяване на производството по делото. Това е сторено от съда.
На четвъртото съдебно заседание на 21.07.2015г. И.К. е бил нередовно призован / не е бил намерен на адреса/ и съдът не е дал ход на делото.
На петото съдебно заседание на 3.11.2015г. отново не е даден ход на делото. Съпругът е бил редовно призован чрез своя процесуален представител, но ден преди съдебното заседание, на 2.11.2015г. И.К. е депозирал в съда молба, с която е поискал делото да бъде отложено поради негово заболяване, за което приложил болничен лист, и уведоми съда, че е оттеглил пълномощията на процесуалния му представител.
На шестото съдебно заседание на 26.01.2016г. съдът е приел съпруга за редовно призован, дал е ход на делото, събрал е доказателства и е приключил производството по делото.
В допълнение следва да се посочи, че съпругата се е явявала лично на всички съдебни заседания, съпругът се е явил в едно заседание - в заседанието, в което са определени привременните мерки, като той не е ангажирал доказателства по делото пред първа инстанция.
Брачният съд е постановил решение на 16.03.2016г. , с което е прекратил брака между страните по вина на съпруга, постановил е съпругата да носи предбрачното си фамилно име, а по останалите искове се е произнесъл по идентичен начин като с привременните мерки.
Недоволен, съпругът К. е обжалвал решението пред СГС в частта относно вината, упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, ползването на семейното жилище и издръжката. По въззивната му жалба е образувано в.гр.д.№ 8363/16г. на СГС, І възз .бр. с-в. В жалбата е посочено като нововъзникнало обстоятелство – трайна промяна в здравословното състояние на майката на детето и бивша съпруга, която й пречи да се грижи за детето.
Производството пред въззивния съд е продължило повече от 3 години, като са проведени 11 съдебни заседания.
В с.з. на
14.11.2016г. по искане на И.К. съдът е назначил комплексна съдебно медицинска експертиза във връзка със здравословното състояние на М.Б.. В следващите две съдебни заседания, на 13.08 и на 25.09.2017г. делото е отложено, тъй като експертизата не е била изготвена. На четвъртото съдебно заседание на 12.02.2018г., И.К. е представил молба за отлагане на делото придружена с болничен лист и е възразил против изслушването на депозираната пред съда експертиза, тъй като не е била представена в срок. Съдът е дал ход на делото, уважил е възражението против изслушване на експертизата и го е отложил. На петото съдебно заседание на 14.05.2018г. е изслушана тричленната съдебно медицинска експертиза. И.К. е оспорил заключението и по негово искане съдът е допуснал петорна съдебно медицинска експертиза досежно здравословното състояние на М.Б.. Следващите две съдебни заседания , на 25.06. и 15.10. 2018г. са отложени, тъй като експертизата не е била изготвена. В съдебното заседание на 18.02.2019г. заключението на вещите лица е било изслушано и прието. И.К. е поискал от съда да изслуша детето. Съдът е уважил това искане и е разпоредил изслушване на детето и на двамата родители в следващото съдебно заседание. В съдебното заседание на 17.06.2019г. детето и родителите са изслушани. Съдът е отложил делото за постигане на споразумение между страните. На 24.06.2019г. страните са се явили пред съда без постигнато споразумение. Съдът е допуснал съдебна психологическа експертиза на детето И. за установяване на родителско отчуждение. В единадесетото съдебно заседание съдът е изслушал психологическата експертиза, ведно с предоариите на страните и се е произнесъл с решение от 9.12.2019г. Със същото първоинстанционното решение е било потвърдено, като е изменен режима на лични отношения между детето и бащата като е разширен.
Разпечатката съдържа 31 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/953bffca-23a7-498a-89e7-6b008e1add08