Решение № 513 от 15.04.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 571/2024
- Вид
- Решение № 513
- Подписан
- 15.04.2024
- В сила
- 15.04.2024
- Състав
- Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Руска Атанасова Андреева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19, ал.1, т.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.19, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.187, ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 513 гр. Пловдив, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20245300500571 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ГД „Изпълнение на наказанията“ против Решение № 131/08.01.2024г., пост. по гр.д.№ 329/2023, ПРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Д. И. сумата 2 687,24лв., представляваща допълнително възнаграждение за 237 часа извънреден труд, положен през периода от 01.01.2021 г. до 31.07.2022г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до 06.01.2023 г. в размер общо на 303, 14 лева, заедно със законната лихва върху главницата, начиная от 10.01.2023 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер на 1500лв..
Жалбоподателят от ГД „Изпълнение на наказанията“ обжалва решението, като поддържа, че същото е необосновано и неправилно. Поддържа, че правоотношенията със служителите на дирекцията се уреждат от ЗИНЗС и правилника за прилагането му, а при празноти се прилагат субсидиарно разпоредбите за държавните служители в ЗМВР. Развива доводи, че ищецът е работил на осем часов работен ден, като не е давал дежурства по постовете и не е участвал в приемането и сдаването на постовата служба. Поддържа, че в случай на необходимост от работа в извънработно време, работодателят е издавал нарочни заповеди. Счита, че съдът не е обсъдил конкретиката 1 на правоотношенията между страните и факта, че лицето е било трудоустроено и за него е издадена специална заповед. Счита и че съдът не е обсъдил свидетелските показания. С оглед на изложеното поддържа, че постановеното решение е необосновано, липсват мотиви и анализ на събраните доказателства. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново такова, с което се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Д. Д. И., чрез процесуалния си представител адв. Н. П., е подал отговор на въззивната жалба, в който поддържа правилност и законосъобразност на решението. Счита, че по делото се доказва от събраните гласни доказателства, че ищецът не може да ползва почивката за обяд. Сочи, че основанието за исковете е нормата на чл.19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС във вр. чл.187, ал.7 от ЗМВР. Развива доводите си по същество, че практически е изпълнявал задълженията на ***** и работното му време се определя не от записаното в длъжностната характеристика , а от характера на изпълняваната длъжност. Твърди, че неползването на определеното време за обедна почивка не е било самоволно, а със знанието и по разпореждане на прекия си ръководител, като е изпълнявал конкретно поставени задачи. Освен това е бил длъжен и фактически е участвал в ежедневните инструктажи, бил е задължен и да се снаряжи, като за тези дейности се е подписвал в нарядната ведомост. Позовава се на §1, т.5 и 6 от ДР на ЗМВР, като поддържа, че съпътстващите дейности са част от работното време и следва да бъдат заплатени. Поддържа, че тези допълнителни часове работно време не са отчетени и заплатени от работодателя. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна – ответник , останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е установил, че ищецът е държавен служител по смисъла на закона и полага труд като ***** в ответната дирекция като ***** при 8 часов работен ден. Приел е, че независимо от 2 това, че работното време е 8 часово, *****ите и в частност ищецът е следвало да се явяват по-рано на работа с оглед необходимостта от привеждане в униформа, снаряжаване и инструктаж, както и че не е могъл да ползва определеното време за обедна почивка.Така за исковия период, съобразно заключението на приетата по делото ССЕ се установяват отработени в повече 237 часа извънреден труд, който не е заплатен. Съдът е кредитирал приетата ССЕ относно дължимия размер на неизплатеното възнаграждение за извънреден труд, както и за мораторната лихва и е присъдил посочените суми.
Във въззивната жалба е направено оплакване за неправилно приложение на материалния закон относно работното време на ищеца, което е нормирано и при необходимост са издавани нарочни заповеди за работа извън него.
От фактическа страна по делото се установява, че между страните съществува служебно правоотношение, възникнало на осн. ЗИНЗС, като И. е изпълнявал длъжността „*****“ – държавен служител от ***** състав. Безспорно е и че същият е трудоустроен, като полага труд на 8 часов режим на работа от 08,00ч. до 16,30ч. По делото са представени извадки от ЛТД на ищеца – заповеди за назначаване, длъжностна характеристика, както и справки за възнагражденията за исковия период, както и заповеди за полагане на извънреден труд.
Събирани са гласни доказателства – разпитвана е свидетелката М. А., която твърди, че в процесния период е изпълнявала същата длъжност, като една част от периода е работила на 24 часови дежурства, а друга – на 8 часови. Свидетелката твърди, че *****ите, които работят на 8 часова смяна са задължени да присъстват на инструктажа в 08,00ч. този инструктаж е задължителен за всички. Идва се на работа в 07,45ч за да се облече униформа и се снаряжи – с палка и белезници. За инструктажа трябва да се явят в изряден вид. Проверки за това са правени ежедневно. Обедните почивки не са били като на администрацията на затвора, т.к. нямаш право да излизаш извън територията на затвора. Много често се е налагало да се извършва конвой на лишени от свобода извън територията на затвора и това е станало дори и в извънработно време, но се са издавани нарочни заповеди. Твърди, че много често се е случвало, включително и с ищеца по делото да бъдат изпращани на пост в болници след 16,00ч и трябвало да стоят до идване на нощната смяна, като това ставало с устна заповед. Характера на работата е такъв, че когато застъпиш на пост не можеш да го напускаш до идването на следващата смяна.
Свидетелят Г. Г. твърди да е началник сектор на ***** състав на затвора, а ищецът Д. И. му е подчинен. Твърди, че той е бил редовна смяна и е подпомагал ***** състав през деня. В този период е управлявал и служебни автомобили, и е извършвал дейности по подпомагане на служителите на 24 часови дежурства. Твърди, че когато се е налагало да дава извънредни дежурства е издавана нарочна заповед и същите са били 3 финансово обезпечавани.
По делото е изготвена и приета ССЕ с в.л. З. М., която на база представените по делото справки за възнаграждения е изчислила размера на допълнителните часове труд, по 50 мин. извън графика, общо в размер на 237ч. за исковия период, които следва да се заплатят - 2687,24лв.. Експертизата е установила и размера на мораторната лихва върху всяка неплатена сума помесечно – от 26-то число на месеца до предявяване на иска, като общия размер е 303,14лв.
При така установените факти по делото, настоящата инстанция намира за доказано, че И. е изпълнявал длъжността „*****“ в ***** състав на ГД „Изпълнение на наказанията“, като правоотношението му е на държавен служител, съгл. чл.19 от ЗИНЗС. Същото се регламентира както от ЗИНЗС, ППЗИНЗС, така и от ЗМВР и ЗДСл, с оглед изричната препращаща норма на чл.19, ал.2 от ЗИНЗС. Продължителността на работното време на служителите на ГДИН е нормативно определена в чл.16А от ППЗИНЗС, като в ал.2 е указано, че за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график. Работното време на лицата, работещи на наряд, съгл. чл.
16д, ал. 2 от ППЗИНЗС се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. Нормата на чл. 16е от ППЗИНЗС изброява времето, което се включва в рамките на работно време: - удълженото работно време; - времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; -времето за физиологични почивки; - времето за отдих; - времето за хранене; - фактически извършената работа по време на разположение (активен период на разположение в поделението); времето за провеждане на професионално обучение; - времето на дежурство.
Специалните нормативни актове, регламентиращи правоотношенията, свързани с работното време на работещите в системата на ГДИН, не съдържат изрична уредба на труда , положен извън нормативно установеното работно време, поради което с оглед чл.19, ал.2 от ЗИНЗС следва да намери приложение нормата на ЗМВР – чл.185, ал.5, съгласно която положеният труд над редовното работно време следва да бъде заплатено като допълнително възнаграждение за извънреден труд –с увеличение от 50% върху основното месечно възнаграждение / за допълнително отработените часове до 70 часа за тримесечие/. Именно този ред следва да бъде приложен в процесните отношения между страните при наличие на положен извънреден труд. В чл.303-314 от ППЗИНЗС са регламентирани действията на *****ите, в зависимост от длъжностите им, като обобщено може да се каже, че преди започване на наряда същите следва да се явят в униформен вид / снаряжени, в случаите, в които това е необходимо/, да бъдат инструктирани / да проведат инструктаж, да предадат/приемат документацията и се запознаят с обстановката, да обходят помещенията.
С оглед на така очертаната нормативна уредба на службата на *****ите в ГДИН, 4 се установява, че същите имат задължения, които изпълняват преди и след сдаване на дежурствата по наряда. Законодателят не е лимитирал времето, в която следва да се извършат тези дейности. В същото време от събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира, като кореспондиращи с посочените нормативни задължения, се установява, че И. следва да се яви на работа минимум 10 минути преди застъпване на наряда, не ползва обедна почивка и често си тръгва след края на работното време.
Претенцията е за положен труд от 50 мин. над определеното време за дежурства, поради което съдът намира същата за доказана. ССЕ е определила размера на положения извънреден труд и размера на дължимото обезщетение.
По изложените съображения , съдът намира предявеният иск за доказан по основание и размер и като такъв същият следва да бъде уважен.
При уважаване на главния иск следва да се уважи и акцесорния – за заплащане на обезщетение за забава. Предвид липсата на спор относно датата на падежа на задължението за заплащане на заплата по служебното правоотношение, съдът приема, че това е посочената в исковата молба – 26-то число на месеца. Съгл. ССЕ, приета по делото, размерът на мораторната лихва върху неплатения размер на възнаграждението за извънреден труд е 303,14лв., поради което и този иск следва да бъде уважен изцяло.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сторените по делото разноски в размер на 800лв., заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
По изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 131/08.01.2024г., пост. по гр.д.№ 329/2023, ПРС.
Разпечатката съдържа 35 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/953b6628-5e98-4bcc-951d-86b4d9c763b2